Глас от Пловдив: С простотията на Бай Ганьо трудно се свиква
Здравейте,напоследък очевидно би трябвало да се усещаме доста горди, признателни и специфични, че в пловдивския градски превоз имало климатици. И освен, че ги има, само че и че се пускат. Наистина ужасно достижение! Така четец на Plovdiv24.bg стартира описа си, който реши да показа с аудиторията на медията ни. Вижте защо става въпрос:
Нещо друго обаче ме вълнува повече - по кое време ще стартираме да получаваме обикновено отношение от невероятните чиновници и експерти, които работят във въпросния превоз?
Тази вечер към 20:20 се качих на рейс с номер 1 от спирката против ПУ. Вярно, климатикът работеше. Дотук с хубавото. Отскоро рейсът се движи по нов маршрут - поради ремонта на " Дунав " минава по " България " и по-късно надясно по " Васил Левски ". И този път се случи по този начин - към 20:30 рейсът зави наляво на кръговото на Панаира, като трябваше да спре на спирката на подлеза /бул. " България " 118/. Шофьорът обаче имаше други проекти - спря незабавно след кръговото, очевидно с цел да слезе " негов " човек, на който би му било извънредно неловко да повърви още 150 м.
Заедно с въпросния другар на водача слязоха и още двама души, които се почудиха малко, само че очевидно се тормозиха, че на естествената спирка няма да се спре. Аз също се учудих, само че останах в рейса. Реших да задам естествения въпрос /предвид всички поправки на неповторимо кадърните ни управляващи/ - " Тук ли е към този момент спирката? " Въпросът ми беше напълно съответен, тъй като маршрутът на рейсовете се трансформира непрекъснато и няма по какъв начин да знам в кой миг коя спирка къде е.
Насреща си получих топ отношение от типичния български Ганьо, седнал зад кормилото - " Кво ти пречи на теб аз къде съм спрял, бърка ли те нещо??.
Свикнал съм на простотията им, само че все си мислех, че като пътуващ в рейса малко ли доста ме " бърка " къде стопира той и къде не.
" Може ли да не ми говорите по този метод? " - мъча се да не бъда и аз Ганьо, нали въпреки всичко сме в Европейски Съюз и се борим за Шенген.
" Аз нали ще те спра на спирката ти, кво задаваш въпроси, дето не са ти работа?? - продължава наш Ганьо, вдъхновен от мъжеството си.
За миг се почувствах горделив, че очевидно си имам персонална спирка. После обаче ми стана жалост.... май за всичко към нас. И най-много поради това, че същият този инвидив, в случай че имаше родственици където би трябвало, можеше да е я в градската администрация, я в Парламента. Примери - бол.
Нещо друго обаче ме вълнува повече - по кое време ще стартираме да получаваме обикновено отношение от невероятните чиновници и експерти, които работят във въпросния превоз?
Тази вечер към 20:20 се качих на рейс с номер 1 от спирката против ПУ. Вярно, климатикът работеше. Дотук с хубавото. Отскоро рейсът се движи по нов маршрут - поради ремонта на " Дунав " минава по " България " и по-късно надясно по " Васил Левски ". И този път се случи по този начин - към 20:30 рейсът зави наляво на кръговото на Панаира, като трябваше да спре на спирката на подлеза /бул. " България " 118/. Шофьорът обаче имаше други проекти - спря незабавно след кръговото, очевидно с цел да слезе " негов " човек, на който би му било извънредно неловко да повърви още 150 м.
Заедно с въпросния другар на водача слязоха и още двама души, които се почудиха малко, само че очевидно се тормозиха, че на естествената спирка няма да се спре. Аз също се учудих, само че останах в рейса. Реших да задам естествения въпрос /предвид всички поправки на неповторимо кадърните ни управляващи/ - " Тук ли е към този момент спирката? " Въпросът ми беше напълно съответен, тъй като маршрутът на рейсовете се трансформира непрекъснато и няма по какъв начин да знам в кой миг коя спирка къде е.
Насреща си получих топ отношение от типичния български Ганьо, седнал зад кормилото - " Кво ти пречи на теб аз къде съм спрял, бърка ли те нещо??.
Свикнал съм на простотията им, само че все си мислех, че като пътуващ в рейса малко ли доста ме " бърка " къде стопира той и къде не.
" Може ли да не ми говорите по този метод? " - мъча се да не бъда и аз Ганьо, нали въпреки всичко сме в Европейски Съюз и се борим за Шенген.
" Аз нали ще те спра на спирката ти, кво задаваш въпроси, дето не са ти работа?? - продължава наш Ганьо, вдъхновен от мъжеството си.
За миг се почувствах горделив, че очевидно си имам персонална спирка. После обаче ми стана жалост.... май за всичко към нас. И най-много поради това, че същият този инвидив, в случай че имаше родственици където би трябвало, можеше да е я в градската администрация, я в Парламента. Примери - бол.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ