ПП-ДБ искат регулация на дивото къмпингуване
Проблемът с дивото и свободното къмпингуване е доста сериозен и е извънредно време да създадем пътна карта на казуса и да приемем разпоредба за регулация. Това съобщи националният представител от " Продължаваме промяната - Демократична България " Ивайло Мирчев по време на кръгла маса на тематика " Регулация на дивото и свободното къмпингуване ", оповестиха от пресцентъра на политическата групировка.
Мирчев, който е уредник на полемиката, пое ангажимент за основаване на работни групи по казуса и дружно със заинтригуваните страни да сложи краен период на всички процеси. “Тази полемика е задоволително явен ангажимент на задоволително на брой политически сили, че е време да преминем към действителни стъпки, а не това да бъде следващият диалог, в който не се е стигало до никакво решение ", сподели той.
Депутатът от ПП-ДБ Илина Мутафчиева подреки тезата на Ивайло Мирчев и прикани към . “Има доста и разнообразни способи къмпингуването да бъде контролирано по един природосъобразен метод и по този начин да нареждаме България като едно прелестно място за подобен тип туризъм ", добави тя.
Към сегашния миг макар възбраната в Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), тактика за регулация на дивото къмпингуване липсва. От 2016 година насам приемането на такава разпоредба бива неведнъж отлагана.
На полемиката участваха още представители на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) и Министерството на туризма (МТ), кметове и представители на неправителствени организации. Те се сплотиха към концепцията за основаване на разпоредба за контролиране на свободното къмпингуване.
Директорът на дирекция " Устройство на територията и административно-териториално устройство " към Министерство на регионалното развитие Пенчо Димитров очерта трите цели на наредбата - установяване на изискванията и реда за местата за краткотрайно разполагане на палатки, кемпери и каравани, разпоредбите на устройването и използването им и нормативите за престоя в тях.
Кметът на Шабла Мариян Жечев и кметът на Царево Георги Лалчев показаха замърсяването като един от главните проблеми при къмпингуването, което няма регулация. По думите им средствата, които се събират от локалните хора за такса боклук, отиват за нерегламентирани сметища и всички терени към плажовете.
Лалчев засегна и тематиката за застрояването по Черноморието. “Много бих желал да затворя една обсесия, която се постанова измежду обществото за това, че жителите по морето имат извънредно голямото предпочитание да застроят и блокират цялото море. Това не е по този начин. В нашите проекти и стратегии постоянно сме предвиждали благоприятни условия за това да има огромни територии за реализиране на подобен тип туризъм ", сподели той.
Люба Батембергска от Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ) съобщи, че къмпингуване се прави на територията на цялата страна и има сходни проблеми, като най-интензивни са по Черноморието. И изрази вяра, че приемането на нужната регулация ще позволи проблемите при дивото и свободното къмпингуване. “Къмпинг туризмът е един от туристическите артикули, които са доста добре създадени в България с минимално целево вложение от страната ", сподели още тя.
Мирчев, който е уредник на полемиката, пое ангажимент за основаване на работни групи по казуса и дружно със заинтригуваните страни да сложи краен период на всички процеси. “Тази полемика е задоволително явен ангажимент на задоволително на брой политически сили, че е време да преминем към действителни стъпки, а не това да бъде следващият диалог, в който не се е стигало до никакво решение ", сподели той.
Депутатът от ПП-ДБ Илина Мутафчиева подреки тезата на Ивайло Мирчев и прикани към . “Има доста и разнообразни способи къмпингуването да бъде контролирано по един природосъобразен метод и по този начин да нареждаме България като едно прелестно място за подобен тип туризъм ", добави тя.
Към сегашния миг макар възбраната в Закона за устройството на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), тактика за регулация на дивото къмпингуване липсва. От 2016 година насам приемането на такава разпоредба бива неведнъж отлагана.
На полемиката участваха още представители на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) и Министерството на туризма (МТ), кметове и представители на неправителствени организации. Те се сплотиха към концепцията за основаване на разпоредба за контролиране на свободното къмпингуване.
Директорът на дирекция " Устройство на територията и административно-териториално устройство " към Министерство на регионалното развитие Пенчо Димитров очерта трите цели на наредбата - установяване на изискванията и реда за местата за краткотрайно разполагане на палатки, кемпери и каравани, разпоредбите на устройването и използването им и нормативите за престоя в тях.
Кметът на Шабла Мариян Жечев и кметът на Царево Георги Лалчев показаха замърсяването като един от главните проблеми при къмпингуването, което няма регулация. По думите им средствата, които се събират от локалните хора за такса боклук, отиват за нерегламентирани сметища и всички терени към плажовете.
Лалчев засегна и тематиката за застрояването по Черноморието. “Много бих желал да затворя една обсесия, която се постанова измежду обществото за това, че жителите по морето имат извънредно голямото предпочитание да застроят и блокират цялото море. Това не е по този начин. В нашите проекти и стратегии постоянно сме предвиждали благоприятни условия за това да има огромни територии за реализиране на подобен тип туризъм ", сподели той.
Люба Батембергска от Българска Фондация Биоразнообразие (БФБ) съобщи, че къмпингуване се прави на територията на цялата страна и има сходни проблеми, като най-интензивни са по Черноморието. И изрази вяра, че приемането на нужната регулация ще позволи проблемите при дивото и свободното къмпингуване. “Къмпинг туризмът е един от туристическите артикули, които са доста добре създадени в България с минимално целево вложение от страната ", сподели още тя.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ