Пловдивчанинът Николай Близнаков: Истинският русофил може да бъде само убеден антипутинист
Представяме ви текст на пловдивчанина с разсъждения по отношение на русофилството и русофобството, което ясно прозира в българското общество в момента. Припомянеме, че Близнаков е съорганизатор на СДС-Пловдив, народен представител от последното Великото национално заседание (10 юли 1990 година - 2 октомври 1991 г.) и някогашен началник на фондация " Пловдив 2019 ".
С част от моите сънародници имам проблем. Но не изключвам, и те да си имат проблем с мен.
Да, става въпрос за така наречените " русофили “ – или, по-точно, за нарочените за " русофили “.
По принцип, няма нищо неприятно да си някакъв " -фил “. (Тук изключваме педофилите въпреки всичко...). Може да си русофил, украинофил, полонофил, франкофил, германофил...и тъй наречените – аз, да вземем за пример, май съм всичко това повече или по-малко... Да харесваш културата, хумора, историята, градовете, езика, песните, хората на един народ, друг от твоя – та това е отлично!
У нас доста хора, да вземем за пример, харесват " съветското “ – някои повече поради културата, други поради предишното (най-вече Освободителната война и трагичната история, само че има пък дори и такива, които чак и " руското “ харесват), трети езика... или " съветския “ темперамент, или... Най-често имаме комбинация от аргументи за харесването.
И доста от тях, единствено като чуят " съветско “, " Русия “– и им става едно топло, дружеско...
Разбирам ги. Навярно и аз съм русофил, щом одобрявам съветски песни и поети (все отново съм контактувал и с Висоцки, и с Белла, и със Стругацки и Буличов...), съветския комизъм и история. Но не разбирам по какъв начин по този начин други " русофили “ (по-надолу ще разберете, за какво в кавички), някои от тях елементарни благи хора, по своему почтени, утвърждават, симпатизират и даже поддържат кагебееца Путин, путиноидите и чак закононарушения, които правят от години, кулминирали в експанзията в Украйна...
Всъщност, има пояснение. Става дума за логичен неточно (но обяснимо) прочувствено " прекачване “ на " благосклонност “ от един обект (напр., съветската просвета, съветската душа и пр.) върху други, сякаш сходни обекти, в тази ситуация върху Путин, путинистите и техните дейности – единствено тъй като и те са сякаш от същата категория, и те са " съветски “.
Но това е тежка неточност. Харесваме съветската литература, примерно, поради полезностите, които утвърждава, поради хуманизма ú. Но не се желае академично проучване, с цел да се убедим, че путинистите ползват тъкмо противоположни, антихуманни правила и практики – непрестанни бомбардировки над почтено гражданско население и цивилен обекти, жестокости, мъчения и отвличания в окупираните територии, кощунствени закани с нуклеарен Армагедон, цинично тъпчене на интернационалното право с нахлуването в суверенна страна, за чиято сигурност са сякаш гаранти, потоци неистини, дезинформации и всевъзможни провокации, ориентирани и към международната общност, и към личното население – и така нататък
В този смисъл принадлежността на путинистите напълно не е към това “руско “, което ние ценим, а към някакво напълно друго " съветско “, дотолкоз противоположно, че е по-правилно да го назоваваме " уж-руско “ или " антируско “. И по този начин да разберем, че думичката " съветско “ се е трансформирала в някакъв замайващ етикет, който е залепен върху най-различни същности и по този начин няма към този момент ясно значение, откакто под него могат да се скрият противоположности.
И по този начин, дано да освободим нашите русофили от клопката, в която са попаднали. " Руско “ може да значи напълно разнообразни неща – просто не е належащо да харесвате и одобрявате всичко, което идва от североизток, от Москва – да вземем за пример, Голодомора, сталинизма или путинизма!
Неслучайно известно стана наименованието " рашизъм “ – не, това не е типичното съветско, не е " онази “ Русия – това е неофашизъм с малко псевдоруска глазурка! А на тези поклонници на социализма, които още бленуват Москва като пламтящото сърце на социализма, дано напомним, че Путинова Русия разви един най-жесток, противообществен олигархичен мутро-капитализъм, в който общественото неравноправие е НАЙ-ГОЛЯМОТО в Европа и грижата за елементарния човек е на последно място... Та би трябвало да са крайни отрицатели на тази РФ – в случай че в действителност са социалисти...
И в този момент за Войната. Лъжливите оправдания за експанзията на путинистите с " денацификация “ на сякаш нацистката Украйна не впечатляват никого – страната Украйна и по най-строгите стандарти НЕ Е нацистка да напомним, че малцинствата, в това число българското, точно последните години имат цялостна независимост за развиване на просвета и обучение и т.н.; в случай че има на места " нацита “ в тази страна, те май са по-малко от тези в България или в Австрия, пък за съпоставяне със самата Р Ф (която към този момент съвсем покрива всички критерии за неофашистка държава) и дума не може да става. Струва ми се, че измежду нашенските " русофили “ друго работи – да, може би не са нацисти украинците, а просто водят война две народи – съветска и украинска – и ние по сърдечното си увлечение сме си за съветската. Уж е несъмнено, само че...
Всъщност, не е по този начин. Защото – и това е значимо, защото е вторият КЛЮЧ, С КОЙТО ОСВОБОЖДАВАМЕ ОТ КЛОПКАТА русофилите ни – единствено външността, облицовката на тази война е междунационална.
Съдържанието, същността и е друга – ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, идеологически конфликт сред носителите на две противоположни ценностни системи. Това е война гражданска, война на два морала, две идеологии, два вида полезности - едните, средновековно азиатско-деспотични, против другите – про-европейски, либерално-хуманистични. Путин удря по едно и също време и " украинците “ доста от тях по обичайните етнокритерии щяхме да определим като руси, говорещи и мислещи на съветски, само че идентифициращи се с страната Украйна, с новата ú нация със устрема и към про-европейските ценности), и самите демократични, про-европейски руснаци в самата Руска федерация.
Руската съпротива, грубо ударена от диктатурата (само да напомним разстрела на водача ú Борис Немцов, хвърлените в затвори Навални и десетки хиляди и принудените да емигрират над 2 милиона) е притисната до земята още повече след началото на експанзията. Знаем, че масата при рискове и войни се сплотява инстинктивно към Вожда – с мощна агитация РФ към този момент реализира това.
С една дума, пред нас се разпростра горещата фаза на ВТОРАТА РУСКА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА.
Както споделих, тази война бе разгърната както против вътрешната съветска (про-европейско либерална) съпротива, по този начин и против външната –Украйна - тази европеизираща се " почти-Русия “, която в очите на Диктатора дава подобен " неприятен “ и инфекциозен образец последните години. Пример, който е рисков за Диктатурата и безусловно за съществуването и!
Ето, това е главната причина за експанзията.
В лицето на Украйна Кремъл вижда онази, " Другата Русия “, поелата на Запад, европейска и демократична. Отрицанието на властническата тирания, на това, което някои назовават азиатщина. Тя е " друга “ освен в смисъла, който вкарва Москва (че е тип Русия), само че и в смисъл, че е Алтернативната.
Разстрелвайки Украйна, Кремъл разстрелва и съветската демократична мисъл, съветската " европейскост “, смачква не просто украинската самостоятелност, а самата Идея за Независимост (на мисъл, дейности, самоопределяне...); разправя се с рисковата болест " свободомислие “, изключително рискова точно в личната страна... Едно смачкване, унижение, покоряване и даже заличаване на " Другата Русия “ щеше да бъде отлично допълнение към смачкването и на практика унищожаването на европейско-либералната съпротива в самата Русия. За наставление на непослушните и на неуверените в поклонението пред Господаря. Защото, ясно е - концепциите, образеца и дейностите на свободомислещите сънародници са най-голямата заплаха за всяка тирания, не външните сили.
Зад пушилката на войната сред две прилежащи страни се крие по-големия конфликт – абстрактен, честен, цивилизационен. Разбирам терзанието на доста от нашите сънародници – от една страна техните хуманистични и демократични идеали ги тласкат към поддръжка на украинската идея, несъмнено обективна за естествения почтен и справедлив човек; въпреки това, обичайните топли усеща към съветския народ, в това число и това на историческа благодарност, ги карат да поддържат " руснаците “, да търсят доводи и доводчета за опрощение на техните дейности и планове.
Бих желал да им оказа помощ да избегнат това трагично раздвояване – съграждани, не става дума за война сред руси и украинци! Не, както обясних дотук, става дума за конфликт сред устрема към европейското, демократичното, цивилизованото – и неумело поприкритото с измама злокобно лице на Диктатурата и варварството (дали е инцидентно, че огромна част от воюващите са от азиатските малцинства...). Ето за какво не е мъчно да вземете вярната позиция – спорът НЕ Е ЕТНИЧЕСКИ!
Затова хората, които се усещат в действителност русофили - харесващи съветската просвета, изпитващи топли усеща към огромния славянски народ и мислещи му положителното – не могат да поддържат развилнялата се тирания, която неизбежно още веднъж ще навре Русия в блатото на застойната нецивилизация. Не може да харесват кремълските диктатори, които са най-големите врагове, в действителност, точно на съветския народ. И най-голямата заплаха за близкото му бъдеще. Тези, които не го схващат, са подправени русофили, " русофили “ в кавички, мразещи Запада, а харесващи " твърдата ръка “, насилието и по тази причина Путин– т.е., авторитаристи, а не русофили.
Истинският русофил може да бъде единствено УБЕДЕН АНТИПУТИНИСТ, тъй като е прозрял, че както Хитлер и хитлеристите се оказаха най-големите врагове на немския народ, по този начин и Путин с путинистите, тръгнали по пътя на фашизма, са в действителност най-големите врагове на съветския народ. Водещи го към епохална злополука. И героите през днешния ден са тези, които (подобно на декор Щауферберг през 1944-та) се опълчват уверено на диктатора.
...Да, несъмнено за мнозина от вас ще е мъчно да признаете вътре в себе си това. Но единствено то е достойното.
Направете го...
ДОПЪЛНЕНИЕ -
В ПОМОЩ НА ОБЪРКАНИТЕ НИ... РУСОФОБИ
Ето че би трябвало да помогнем и на много шумната група от нови русофоби, която води тежки борби с " русофилите “ в медийното и политическо пространство.
С част от моите сънародници-русофоби също имам проблем. (Но не изключвам, и те да си имат проблем с мен...)
Всъщност, те имат проблем - с " съветското “. Било поради предишното (много ги нервира Освободителната война, да вземем за пример – а за " руското “ си е ясно), поради днешните намеси у нас, поради " съветския “ темперамент, или... С една дума, единствено като чуят " съветско “, " руси “ – и се хващат за кобура...
А техният проблем е същият, като на " русофилите “ – единствено че огледален.
Пак става дума за логичен некоректното (но обяснимо) прочувствено " прекачване “ на - в този случай " неприязън “ - от един обект (напр., Путин, путинистите и техните действия) върху други, сякаш сходни обекти, в тази ситуация върху съветския народ, съветската просвета, с една дума – всичко съветско – единствено тъй като и те са сякаш от същата категория, и те са " съветски “. За такива случаи народът ни добре го е споделил: " Заради Илия намразил и Свети Илия... “.
Това е също тежка неточност. Ненавиждаме путинистите поради техните антихуманни правила и практики (бомбардировки, жестокости, мъчения, кощунствени закани, потоци неистини, дезинформации и т.н.), поради азиатско-деспотичния дух, който се пробват да наложат. Но това " съветско “ е дотолкоз противоположно на хуманизма на съветската просвета, че е по-правилно да го назоваваме " уж-руско “ или " антируско “. Показахме нагоре, че думичката " съветско “ се е трансформирала в някакъв замайващ етикет, който е залепен върху най-различни същности и по този начин няма към този момент ясно значение.
" Руско “ може да значи напълно разнообразни неща, освен путинизъм и безчовечие – просто не е належащо да жигосваме автоматизирано всичко, което идва от североизток! Това е примитивна, първична реакция – а ние не сме кучето на Павлов, въпреки всичко, нали?
Да прехвърляме виновността на властващите групи върху целия народ, да ненавиждаме и жигосваме всичко съветско, намирисва към този момент на расизъм; би представлявало проваляне, до което не би трябвало да се стига. (Та даже руската агитация дори в кулминационната точка на хитлеристките жестокости не си разреши – въпреки и на книга – да низвергне и отхвърли целия немски народ и просвета.)
Както обяснихме нагоре, през днешния ден виждаме конфликта сред европейското, цивилизованото – и неумело поприкритото с измама злокобно лице на Диктатурата и кагебейщината. Конфликтът НЕ Е ЕТНИЧЕСКИ - става дума за ВТОРАТА РУСКА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА и заклеймяването на хора и дейности по етнически критерии е непозволено и неплодотворно.
Ето за какво се надявам, че няма да е мъчно да освободим и нашите русофоби от клопката, в която са попаднали. Етническото не е водещо. Да, ние сме антипутинисти и антинацисти – само че не ненавиждаме цялостен народ...
Мисля, че не е мъчно, нали...
С част от моите сънародници имам проблем. Но не изключвам, и те да си имат проблем с мен.
Да, става въпрос за така наречените " русофили “ – или, по-точно, за нарочените за " русофили “.
По принцип, няма нищо неприятно да си някакъв " -фил “. (Тук изключваме педофилите въпреки всичко...). Може да си русофил, украинофил, полонофил, франкофил, германофил...и тъй наречените – аз, да вземем за пример, май съм всичко това повече или по-малко... Да харесваш културата, хумора, историята, градовете, езика, песните, хората на един народ, друг от твоя – та това е отлично!
У нас доста хора, да вземем за пример, харесват " съветското “ – някои повече поради културата, други поради предишното (най-вече Освободителната война и трагичната история, само че има пък дори и такива, които чак и " руското “ харесват), трети езика... или " съветския “ темперамент, или... Най-често имаме комбинация от аргументи за харесването.
И доста от тях, единствено като чуят " съветско “, " Русия “– и им става едно топло, дружеско...
Разбирам ги. Навярно и аз съм русофил, щом одобрявам съветски песни и поети (все отново съм контактувал и с Висоцки, и с Белла, и със Стругацки и Буличов...), съветския комизъм и история. Но не разбирам по какъв начин по този начин други " русофили “ (по-надолу ще разберете, за какво в кавички), някои от тях елементарни благи хора, по своему почтени, утвърждават, симпатизират и даже поддържат кагебееца Путин, путиноидите и чак закононарушения, които правят от години, кулминирали в експанзията в Украйна...
Всъщност, има пояснение. Става дума за логичен неточно (но обяснимо) прочувствено " прекачване “ на " благосклонност “ от един обект (напр., съветската просвета, съветската душа и пр.) върху други, сякаш сходни обекти, в тази ситуация върху Путин, путинистите и техните дейности – единствено тъй като и те са сякаш от същата категория, и те са " съветски “.
Но това е тежка неточност. Харесваме съветската литература, примерно, поради полезностите, които утвърждава, поради хуманизма ú. Но не се желае академично проучване, с цел да се убедим, че путинистите ползват тъкмо противоположни, антихуманни правила и практики – непрестанни бомбардировки над почтено гражданско население и цивилен обекти, жестокости, мъчения и отвличания в окупираните територии, кощунствени закани с нуклеарен Армагедон, цинично тъпчене на интернационалното право с нахлуването в суверенна страна, за чиято сигурност са сякаш гаранти, потоци неистини, дезинформации и всевъзможни провокации, ориентирани и към международната общност, и към личното население – и така нататък
В този смисъл принадлежността на путинистите напълно не е към това “руско “, което ние ценим, а към някакво напълно друго " съветско “, дотолкоз противоположно, че е по-правилно да го назоваваме " уж-руско “ или " антируско “. И по този начин да разберем, че думичката " съветско “ се е трансформирала в някакъв замайващ етикет, който е залепен върху най-различни същности и по този начин няма към този момент ясно значение, откакто под него могат да се скрият противоположности.
И по този начин, дано да освободим нашите русофили от клопката, в която са попаднали. " Руско “ може да значи напълно разнообразни неща – просто не е належащо да харесвате и одобрявате всичко, което идва от североизток, от Москва – да вземем за пример, Голодомора, сталинизма или путинизма!
Неслучайно известно стана наименованието " рашизъм “ – не, това не е типичното съветско, не е " онази “ Русия – това е неофашизъм с малко псевдоруска глазурка! А на тези поклонници на социализма, които още бленуват Москва като пламтящото сърце на социализма, дано напомним, че Путинова Русия разви един най-жесток, противообществен олигархичен мутро-капитализъм, в който общественото неравноправие е НАЙ-ГОЛЯМОТО в Европа и грижата за елементарния човек е на последно място... Та би трябвало да са крайни отрицатели на тази РФ – в случай че в действителност са социалисти...
И в този момент за Войната. Лъжливите оправдания за експанзията на путинистите с " денацификация “ на сякаш нацистката Украйна не впечатляват никого – страната Украйна и по най-строгите стандарти НЕ Е нацистка да напомним, че малцинствата, в това число българското, точно последните години имат цялостна независимост за развиване на просвета и обучение и т.н.; в случай че има на места " нацита “ в тази страна, те май са по-малко от тези в България или в Австрия, пък за съпоставяне със самата Р Ф (която към този момент съвсем покрива всички критерии за неофашистка държава) и дума не може да става. Струва ми се, че измежду нашенските " русофили “ друго работи – да, може би не са нацисти украинците, а просто водят война две народи – съветска и украинска – и ние по сърдечното си увлечение сме си за съветската. Уж е несъмнено, само че...
Всъщност, не е по този начин. Защото – и това е значимо, защото е вторият КЛЮЧ, С КОЙТО ОСВОБОЖДАВАМЕ ОТ КЛОПКАТА русофилите ни – единствено външността, облицовката на тази война е междунационална.
Съдържанието, същността и е друга – ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, идеологически конфликт сред носителите на две противоположни ценностни системи. Това е война гражданска, война на два морала, две идеологии, два вида полезности - едните, средновековно азиатско-деспотични, против другите – про-европейски, либерално-хуманистични. Путин удря по едно и също време и " украинците “ доста от тях по обичайните етнокритерии щяхме да определим като руси, говорещи и мислещи на съветски, само че идентифициращи се с страната Украйна, с новата ú нация със устрема и към про-европейските ценности), и самите демократични, про-европейски руснаци в самата Руска федерация.
Руската съпротива, грубо ударена от диктатурата (само да напомним разстрела на водача ú Борис Немцов, хвърлените в затвори Навални и десетки хиляди и принудените да емигрират над 2 милиона) е притисната до земята още повече след началото на експанзията. Знаем, че масата при рискове и войни се сплотява инстинктивно към Вожда – с мощна агитация РФ към този момент реализира това.
С една дума, пред нас се разпростра горещата фаза на ВТОРАТА РУСКА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА.
Както споделих, тази война бе разгърната както против вътрешната съветска (про-европейско либерална) съпротива, по този начин и против външната –Украйна - тази европеизираща се " почти-Русия “, която в очите на Диктатора дава подобен " неприятен “ и инфекциозен образец последните години. Пример, който е рисков за Диктатурата и безусловно за съществуването и!
Ето, това е главната причина за експанзията.
В лицето на Украйна Кремъл вижда онази, " Другата Русия “, поелата на Запад, европейска и демократична. Отрицанието на властническата тирания, на това, което някои назовават азиатщина. Тя е " друга “ освен в смисъла, който вкарва Москва (че е тип Русия), само че и в смисъл, че е Алтернативната.
Разстрелвайки Украйна, Кремъл разстрелва и съветската демократична мисъл, съветската " европейскост “, смачква не просто украинската самостоятелност, а самата Идея за Независимост (на мисъл, дейности, самоопределяне...); разправя се с рисковата болест " свободомислие “, изключително рискова точно в личната страна... Едно смачкване, унижение, покоряване и даже заличаване на " Другата Русия “ щеше да бъде отлично допълнение към смачкването и на практика унищожаването на европейско-либералната съпротива в самата Русия. За наставление на непослушните и на неуверените в поклонението пред Господаря. Защото, ясно е - концепциите, образеца и дейностите на свободомислещите сънародници са най-голямата заплаха за всяка тирания, не външните сили.
Зад пушилката на войната сред две прилежащи страни се крие по-големия конфликт – абстрактен, честен, цивилизационен. Разбирам терзанието на доста от нашите сънародници – от една страна техните хуманистични и демократични идеали ги тласкат към поддръжка на украинската идея, несъмнено обективна за естествения почтен и справедлив човек; въпреки това, обичайните топли усеща към съветския народ, в това число и това на историческа благодарност, ги карат да поддържат " руснаците “, да търсят доводи и доводчета за опрощение на техните дейности и планове.
Бих желал да им оказа помощ да избегнат това трагично раздвояване – съграждани, не става дума за война сред руси и украинци! Не, както обясних дотук, става дума за конфликт сред устрема към европейското, демократичното, цивилизованото – и неумело поприкритото с измама злокобно лице на Диктатурата и варварството (дали е инцидентно, че огромна част от воюващите са от азиатските малцинства...). Ето за какво не е мъчно да вземете вярната позиция – спорът НЕ Е ЕТНИЧЕСКИ!
Затова хората, които се усещат в действителност русофили - харесващи съветската просвета, изпитващи топли усеща към огромния славянски народ и мислещи му положителното – не могат да поддържат развилнялата се тирания, която неизбежно още веднъж ще навре Русия в блатото на застойната нецивилизация. Не може да харесват кремълските диктатори, които са най-големите врагове, в действителност, точно на съветския народ. И най-голямата заплаха за близкото му бъдеще. Тези, които не го схващат, са подправени русофили, " русофили “ в кавички, мразещи Запада, а харесващи " твърдата ръка “, насилието и по тази причина Путин– т.е., авторитаристи, а не русофили.
Истинският русофил може да бъде единствено УБЕДЕН АНТИПУТИНИСТ, тъй като е прозрял, че както Хитлер и хитлеристите се оказаха най-големите врагове на немския народ, по този начин и Путин с путинистите, тръгнали по пътя на фашизма, са в действителност най-големите врагове на съветския народ. Водещи го към епохална злополука. И героите през днешния ден са тези, които (подобно на декор Щауферберг през 1944-та) се опълчват уверено на диктатора.
...Да, несъмнено за мнозина от вас ще е мъчно да признаете вътре в себе си това. Но единствено то е достойното.
Направете го...
ДОПЪЛНЕНИЕ -
В ПОМОЩ НА ОБЪРКАНИТЕ НИ... РУСОФОБИ
Ето че би трябвало да помогнем и на много шумната група от нови русофоби, която води тежки борби с " русофилите “ в медийното и политическо пространство.
С част от моите сънародници-русофоби също имам проблем. (Но не изключвам, и те да си имат проблем с мен...)
Всъщност, те имат проблем - с " съветското “. Било поради предишното (много ги нервира Освободителната война, да вземем за пример – а за " руското “ си е ясно), поради днешните намеси у нас, поради " съветския “ темперамент, или... С една дума, единствено като чуят " съветско “, " руси “ – и се хващат за кобура...
А техният проблем е същият, като на " русофилите “ – единствено че огледален.
Пак става дума за логичен некоректното (но обяснимо) прочувствено " прекачване “ на - в този случай " неприязън “ - от един обект (напр., Путин, путинистите и техните действия) върху други, сякаш сходни обекти, в тази ситуация върху съветския народ, съветската просвета, с една дума – всичко съветско – единствено тъй като и те са сякаш от същата категория, и те са " съветски “. За такива случаи народът ни добре го е споделил: " Заради Илия намразил и Свети Илия... “.
Това е също тежка неточност. Ненавиждаме путинистите поради техните антихуманни правила и практики (бомбардировки, жестокости, мъчения, кощунствени закани, потоци неистини, дезинформации и т.н.), поради азиатско-деспотичния дух, който се пробват да наложат. Но това " съветско “ е дотолкоз противоположно на хуманизма на съветската просвета, че е по-правилно да го назоваваме " уж-руско “ или " антируско “. Показахме нагоре, че думичката " съветско “ се е трансформирала в някакъв замайващ етикет, който е залепен върху най-различни същности и по този начин няма към този момент ясно значение.
" Руско “ може да значи напълно разнообразни неща, освен путинизъм и безчовечие – просто не е належащо да жигосваме автоматизирано всичко, което идва от североизток! Това е примитивна, първична реакция – а ние не сме кучето на Павлов, въпреки всичко, нали?
Да прехвърляме виновността на властващите групи върху целия народ, да ненавиждаме и жигосваме всичко съветско, намирисва към този момент на расизъм; би представлявало проваляне, до което не би трябвало да се стига. (Та даже руската агитация дори в кулминационната точка на хитлеристките жестокости не си разреши – въпреки и на книга – да низвергне и отхвърли целия немски народ и просвета.)
Както обяснихме нагоре, през днешния ден виждаме конфликта сред европейското, цивилизованото – и неумело поприкритото с измама злокобно лице на Диктатурата и кагебейщината. Конфликтът НЕ Е ЕТНИЧЕСКИ - става дума за ВТОРАТА РУСКА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА и заклеймяването на хора и дейности по етнически критерии е непозволено и неплодотворно.
Ето за какво се надявам, че няма да е мъчно да освободим и нашите русофоби от клопката, в която са попаднали. Етническото не е водещо. Да, ние сме антипутинисти и антинацисти – само че не ненавиждаме цялостен народ...
Мисля, че не е мъчно, нали...
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ