Убийство на мъж в Пловдив вдъхновява легендарната Агата Кристи да напише Убийство в Ориент експрес
Покажете ми един човек, който не обича престъпните романи. Това във всички случаи е някоя шушумига " – споделяше един от последните класици на жанра Реймънд Чандлър.
Агата Кристи ще остане вечно в съзвездието на ярките звезди. Малко знае се, че към нея кръжи и една дребна българска планета, наречена Стефан Брашнаров, писал под псевдонима Бижо Полино или Ерол Брин.
Знаменитата майка на Еркюл Поаро стартира с лирика и продължава с любовни романи – написва ги три. Така и не намира лодка в розовото море, заляло литературните сергии на Англия след Първата международна война. В света на престъпните загадки влиза след бас със сестра си, че ще напише разказ, в който тя няма да познае килъра до последната страница. И печели баса с " Тайнствената преживелица в Стайлз ".
Три години обаче не се намира издател, който да рискува с новата авторка. Докато добре почерпеният Джон Бодли взема ръкописа, запокитва го в едно чекмедже и единствено заради инцидентно пречистване на бюрото си, го намира, зачита се, харесва му и го отпечатва. Той дава беден хонорар на Агата (името й дава отговор на българското Добринка), като приема втория й разказ, и третия... Но продажбите не вървят.
Докато една утрин на 1926 година Агата се разсънва звезда – цяла Англия приказва за осмия й разказ " Убийството на Роджър Акройд ", който се харчи като топъл самун. Вторият тираж се продава за три дни и тя получава поздравления персонално от Едгар Уолъс - по това време всяка четвърта книга, издавана на Острова, е негов престъпен разказ. Тайната на главозамайващия триумф на Агата Кристи е в това, че води описа от името на килъра и това излиза наяве едвам на последните страници. Всъщност не е кой знае какъв брой истинска - 42 години по-рано това към този момент го е направил Антон Павлович Чехов.
През 1928 година писателката се развежда, а две години по-късно се омъжва за археолога Макс Малоун, който е 13 години по-млад от нея: " Той е археолог – майтапи се Агата – колкото повече одъртявам, толкоз повече му ставам по-интересна "... През 1931 г. Малоун отпътува на разкопки в Египет. Агата Кристи решава да го последва. Пътуват с влака легенда " Ориент експрес ".
В деня, когато вихрушка лепи снежни парцали по стъклата на прозорците на експреса на гара София, в един вагон на гара Пловдив е открит мъртвец на мъж, погубен с девет удара с нож. В редакцията на " Утро " – " Дневник ", вестникарският динозавър Атанас Дамянов бие паника на най-способния си престъпен кореспондент Стефан Брашнаров. Той е прочут с престъпните си репортажи в " Дневник ", подписвани с псевдонима " Репортер S ". По това време връзките не са като през днешния ден и се оказва, че най-бързият метод да се стигне до Пловдив е с тръгващия след минути от гара София " Ориент експрес ".
Има обаче проблем с качването във влака. Дамянов е отракан мъж и незабавно се свързва с шефа на военното разузнаване Стефан Нойков. По това време " Ориент експрес " е непокътната територия за българското военно разузнаване. Жорж Ганчев твърди, че татко му, кондуктор в именития влак, в действителност е бил внедрен под прикритие боен шпионин. Стефан Нойков на часа урежда пътуването на Репортер S.
Брашнаров си отваря приказка във влака с кондуктора и така научава, че в едно от купетата се е настанила известна британска авторка на престъпни романи, с която малко по-късно стартира неналожителен диалог на разбъркан британски, френски и езика на жестовете. Той споделя, че е престъпен кореспондент и че пътува за Пловдив, където е открит мъртвец на мъж, погубен с девет прободни рани...
Стефан Брашнаров е бащата на българския престъпен разказ. Започва писателската си активност като плебей. Съвсем млад е и се спазарява да написа къси сензационни книжки, които да излизат от името на имащия пари, само че нямащ гений Иван Бунарджиев. Така при започване на двадесетте години на предишния век се появяват една след друга дребни книжки с крещящи заглавия: " Трагедията в Панчарево ", " Кръвожадният палач ", " Изневярата на хубавата Цветанка ", " Убиецът на любовницата си " и доста други.
По-късно се опитва в романи на обществена тематика, само че е погубен от по този начин наречената прогресивна рецензия.
Когато се среща с Агата Кристи, има единствено като предпочитание концепцията да стартира да написа престъпни романи. Пред англичанката даже споделя, че носи в главата си сюжет, в който има поредност убийства, за които последователно в полицията се основава усещане, че убийците са съпругите, които се оказва, че членуват в фракция, ръководена от някакъв мъжемразец. Кръгът се затваря, като съмненията падат върху него. Но в последна сметка същинският палач е човек в сянка, в който никой не се съмнява, а той работи като кукловод, марионетките на който са и мъжемразецът, и дамите.
Стефан получава от Агата Кристи поздравления и окуражения. Разменят си адреси.
Година по-късно Брашнаров получава с подпис нейния роман " Убийство в " Ориент експрес ". Веднага го дава за печатане в подлистници в " Дневник ". Действието в книгата се развива в конюнктура на снежна вихрушка, която по изложение наподобява изцяло на тази, която е шибала прозорците на купето по време на диалога на българина и англичанката.
Две години по-късно Брашнаров ще получи още един разказ, трансформирал се в класика: " А Бе Це против Поаро ". Във вестника, в който работи Брашнаров, той ще бъде отпечатан в подлистници със заглавие " АВС ".
Войната поставя завършек на любопитната връзка сред двамата създатели.
По това време Стефан Брашнаров към този момент е основал най-продължителната престъпна библиотека у нас " Седмични романи ". Там с псевдоним Бижу Полино той ще отпечата към 50 романчета от по 48 страници. Ще построи и фабриката за романи " Ерол Брин ", за което към този момент писахме в " Десант ". С същинското си име ще издаде единствено една брошура с две кримки, едната от които е " Жените убийци ". Това е разказ, в който реализира концепцията си, разказана в Ориент експреса. Четвърт век по-късно кралицата на кримката ще си послужи със същия прийом, употребен към този момент от Бащата на българския престъпен разказ и ще озаглави книгата си " Вила " Сивият кон ".
Девети септември ще ликвидира българския престъпен разказ от първо потомство.
Стефан Брашнаров няма да опознае лагери и изселвания като някои от другите пионери на жанра (Яни Стойчев, Тотю Тотев и др.), само че за него към този момент няма място нито в литературата, нито в публицистиката. Не губи вяра и когато запалянковците като Петър Вранчев и Христо Минчев основават във Военното издателство библиотека " Военни завършения " поредност за престъпни романи, маскирани като шпионски.
Той организира в " Бамбука " къс диалог с Христо Минчев, издал към този момент романа си " Мълчаливият дуел ". Годината е 1957-ма. Брашнаров му споделя за запознанството си с Агата Кристи. Христо Минчев е впечатлен. Месец по-късно, по време на една командировка в Пловдив, настанил се на квартира в национализиран остарял капиталистически дом, сяда да написа втория си разказ и го озаглавява " Ориент експрес ". Междувременно Брашнаров му дава " Убийството на Роджър Акройд " с вярата, че може да дойдат по-добрите времена и британската авторка да види книгата си и на български. Нелепо ликвидиране, осъществено от хулигани в трамвай в София в края на годината, обаче става причина огромният старт на " Военни завършения " да бъде възпрян, а на Христо Минчев да му се обърне внимание да не издава толкоз доста (за годината - цели шест?!) престъпни романи...
Все отново през 1966 година Минчев успява да убеди началника на издателството да бъде публикуван романа на Агата Кристи (най-вече тъй като в Съюз на съветските социалистически републики се появяват дузина нейни творби). По законите на социалистическия натурализъм на шокиращото автентично заглавие е обещано ново: " Алиби ". Това е един тип сетен реверанс към Стефан Брашнаров, който си отива от този свят през същата година. С реверанс го изпраща и Богомил Райнов, който е работил при него, също като публицист плебей, един от създателите, пишещи под общия псевдоним Е. Брин.
По това време Райнов написа първия от серията си романи за Емил Боев. Озаглавява го " Господин Никой ". Връзката е в това, че един от псевдонимите на пишещия и за деца Стефан Брашнаров е бил Чичо Никой.
Статия на Борис Цветанав за вестник " Десант ".
Агата Кристи ще остане вечно в съзвездието на ярките звезди. Малко знае се, че към нея кръжи и една дребна българска планета, наречена Стефан Брашнаров, писал под псевдонима Бижо Полино или Ерол Брин.
Знаменитата майка на Еркюл Поаро стартира с лирика и продължава с любовни романи – написва ги три. Така и не намира лодка в розовото море, заляло литературните сергии на Англия след Първата международна война. В света на престъпните загадки влиза след бас със сестра си, че ще напише разказ, в който тя няма да познае килъра до последната страница. И печели баса с " Тайнствената преживелица в Стайлз ".
Три години обаче не се намира издател, който да рискува с новата авторка. Докато добре почерпеният Джон Бодли взема ръкописа, запокитва го в едно чекмедже и единствено заради инцидентно пречистване на бюрото си, го намира, зачита се, харесва му и го отпечатва. Той дава беден хонорар на Агата (името й дава отговор на българското Добринка), като приема втория й разказ, и третия... Но продажбите не вървят.
Докато една утрин на 1926 година Агата се разсънва звезда – цяла Англия приказва за осмия й разказ " Убийството на Роджър Акройд ", който се харчи като топъл самун. Вторият тираж се продава за три дни и тя получава поздравления персонално от Едгар Уолъс - по това време всяка четвърта книга, издавана на Острова, е негов престъпен разказ. Тайната на главозамайващия триумф на Агата Кристи е в това, че води описа от името на килъра и това излиза наяве едвам на последните страници. Всъщност не е кой знае какъв брой истинска - 42 години по-рано това към този момент го е направил Антон Павлович Чехов.
През 1928 година писателката се развежда, а две години по-късно се омъжва за археолога Макс Малоун, който е 13 години по-млад от нея: " Той е археолог – майтапи се Агата – колкото повече одъртявам, толкоз повече му ставам по-интересна "... През 1931 г. Малоун отпътува на разкопки в Египет. Агата Кристи решава да го последва. Пътуват с влака легенда " Ориент експрес ".
В деня, когато вихрушка лепи снежни парцали по стъклата на прозорците на експреса на гара София, в един вагон на гара Пловдив е открит мъртвец на мъж, погубен с девет удара с нож. В редакцията на " Утро " – " Дневник ", вестникарският динозавър Атанас Дамянов бие паника на най-способния си престъпен кореспондент Стефан Брашнаров. Той е прочут с престъпните си репортажи в " Дневник ", подписвани с псевдонима " Репортер S ". По това време връзките не са като през днешния ден и се оказва, че най-бързият метод да се стигне до Пловдив е с тръгващия след минути от гара София " Ориент експрес ".
Има обаче проблем с качването във влака. Дамянов е отракан мъж и незабавно се свързва с шефа на военното разузнаване Стефан Нойков. По това време " Ориент експрес " е непокътната територия за българското военно разузнаване. Жорж Ганчев твърди, че татко му, кондуктор в именития влак, в действителност е бил внедрен под прикритие боен шпионин. Стефан Нойков на часа урежда пътуването на Репортер S.
Брашнаров си отваря приказка във влака с кондуктора и така научава, че в едно от купетата се е настанила известна британска авторка на престъпни романи, с която малко по-късно стартира неналожителен диалог на разбъркан британски, френски и езика на жестовете. Той споделя, че е престъпен кореспондент и че пътува за Пловдив, където е открит мъртвец на мъж, погубен с девет прободни рани...
Стефан Брашнаров е бащата на българския престъпен разказ. Започва писателската си активност като плебей. Съвсем млад е и се спазарява да написа къси сензационни книжки, които да излизат от името на имащия пари, само че нямащ гений Иван Бунарджиев. Така при започване на двадесетте години на предишния век се появяват една след друга дребни книжки с крещящи заглавия: " Трагедията в Панчарево ", " Кръвожадният палач ", " Изневярата на хубавата Цветанка ", " Убиецът на любовницата си " и доста други.
По-късно се опитва в романи на обществена тематика, само че е погубен от по този начин наречената прогресивна рецензия.
Когато се среща с Агата Кристи, има единствено като предпочитание концепцията да стартира да написа престъпни романи. Пред англичанката даже споделя, че носи в главата си сюжет, в който има поредност убийства, за които последователно в полицията се основава усещане, че убийците са съпругите, които се оказва, че членуват в фракция, ръководена от някакъв мъжемразец. Кръгът се затваря, като съмненията падат върху него. Но в последна сметка същинският палач е човек в сянка, в който никой не се съмнява, а той работи като кукловод, марионетките на който са и мъжемразецът, и дамите.
Стефан получава от Агата Кристи поздравления и окуражения. Разменят си адреси.
Година по-късно Брашнаров получава с подпис нейния роман " Убийство в " Ориент експрес ". Веднага го дава за печатане в подлистници в " Дневник ". Действието в книгата се развива в конюнктура на снежна вихрушка, която по изложение наподобява изцяло на тази, която е шибала прозорците на купето по време на диалога на българина и англичанката.
Две години по-късно Брашнаров ще получи още един разказ, трансформирал се в класика: " А Бе Це против Поаро ". Във вестника, в който работи Брашнаров, той ще бъде отпечатан в подлистници със заглавие " АВС ".
Войната поставя завършек на любопитната връзка сред двамата създатели.
По това време Стефан Брашнаров към този момент е основал най-продължителната престъпна библиотека у нас " Седмични романи ". Там с псевдоним Бижу Полино той ще отпечата към 50 романчета от по 48 страници. Ще построи и фабриката за романи " Ерол Брин ", за което към този момент писахме в " Десант ". С същинското си име ще издаде единствено една брошура с две кримки, едната от които е " Жените убийци ". Това е разказ, в който реализира концепцията си, разказана в Ориент експреса. Четвърт век по-късно кралицата на кримката ще си послужи със същия прийом, употребен към този момент от Бащата на българския престъпен разказ и ще озаглави книгата си " Вила " Сивият кон ".
Девети септември ще ликвидира българския престъпен разказ от първо потомство.
Стефан Брашнаров няма да опознае лагери и изселвания като някои от другите пионери на жанра (Яни Стойчев, Тотю Тотев и др.), само че за него към този момент няма място нито в литературата, нито в публицистиката. Не губи вяра и когато запалянковците като Петър Вранчев и Христо Минчев основават във Военното издателство библиотека " Военни завършения " поредност за престъпни романи, маскирани като шпионски.
Той организира в " Бамбука " къс диалог с Христо Минчев, издал към този момент романа си " Мълчаливият дуел ". Годината е 1957-ма. Брашнаров му споделя за запознанството си с Агата Кристи. Христо Минчев е впечатлен. Месец по-късно, по време на една командировка в Пловдив, настанил се на квартира в национализиран остарял капиталистически дом, сяда да написа втория си разказ и го озаглавява " Ориент експрес ". Междувременно Брашнаров му дава " Убийството на Роджър Акройд " с вярата, че може да дойдат по-добрите времена и британската авторка да види книгата си и на български. Нелепо ликвидиране, осъществено от хулигани в трамвай в София в края на годината, обаче става причина огромният старт на " Военни завършения " да бъде възпрян, а на Христо Минчев да му се обърне внимание да не издава толкоз доста (за годината - цели шест?!) престъпни романи...
Все отново през 1966 година Минчев успява да убеди началника на издателството да бъде публикуван романа на Агата Кристи (най-вече тъй като в Съюз на съветските социалистически републики се появяват дузина нейни творби). По законите на социалистическия натурализъм на шокиращото автентично заглавие е обещано ново: " Алиби ". Това е един тип сетен реверанс към Стефан Брашнаров, който си отива от този свят през същата година. С реверанс го изпраща и Богомил Райнов, който е работил при него, също като публицист плебей, един от създателите, пишещи под общия псевдоним Е. Брин.
По това време Райнов написа първия от серията си романи за Емил Боев. Озаглавява го " Господин Никой ". Връзката е в това, че един от псевдонимите на пишещия и за деца Стефан Брашнаров е бил Чичо Никой.
Статия на Борис Цветанав за вестник " Десант ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ