Въведените в експлоатация жилищни сгради в Пловдив през първото тримесечие са 175
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в употреба жилищни здания през първото тримесечие на 2023 година е 1 289, а новопостроените жилища в тях са 4 427. Спрямо първото тримесечие на 2022 година постройките са с 18 повече, или с 1.4%, а жилищата в тях понижават със 153, или с 3.3%.
От въведените в употреба новопостроени жилищни здания през първото тримесечие на 2023 година със стоманобетонна структура са 77.9%, с тухлена - 19.6%, с друга - 2.2%, и с панелна - 0.3%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (81.0%), следвани от жилищните кооперации (12.9%). В съпоставяне с първото тримесечие на 2022 година се следи нарастване в броя на новопостроените къщи, до момента в който броят на жилищните кооперации и постройките от разбъркан вид понижава.
Най-много жилищни здания са въведени в употреба в областите София (столица) - 228 здания с 1 430 жилища, Пловдив - 175 здания с 396 жилища, и Бургас - 141 здания с 525 жилища в тях.
Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (36.1%), следват тези с три стаи (31.5%), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи - 5.4%.
Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2023 година е 470.2 хиляди кв. м, или с 0.3% повече в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, а жилищната повърхност понижава с 1.5% и доближава 367.0 хиляди кв. метра.
Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище нараства от 102.4 кв. м през първото тримесечие на 2022 година на 106.2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.
Най-голяма междинна потребна повърхност на едно новопостроено жилище е записана в областите Търговище - 222.6 кв. м, и Габрово - 186.0 кв. м, а най-малка - в областите Благоевград - 76.5 кв. м, и Монтана - 78.9 кв. метра.
Статистическите данни за новопостроените жилищни здания и жилища са създадени въз основата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обсега на наблюдението се включват новопостроените жилищни здания с утвърден приемателен протокол обр. 16 или издадено позволение за прилагане според Наредба № 2/31.07.2003 година на Министерството на районното развиване и благоустройството.
Жилищната повърхност включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за на ден престояване, стаите, употребени като работни кабинети и библиотеки на научни служащи, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 година площта на кухните с повърхност над 4 кв. м се преглежда настрана.
Спомагателната повърхност включва площта на спомагателните пространства, стаите и кухните с повърхност по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга бариера, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни пространства (сушилни, перални, балкони и лоджии) без значение от размера на площта им.
Полезната повърхност на жилището съставлява сума от жилищната и спомагателната повърхност.
Средната потребна повърхност на жилището е отношение на потребната повърхност към броя на жилищата.
От въведените в употреба новопостроени жилищни здания през първото тримесечие на 2023 година със стоманобетонна структура са 77.9%, с тухлена - 19.6%, с друга - 2.2%, и с панелна - 0.3%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (81.0%), следвани от жилищните кооперации (12.9%). В съпоставяне с първото тримесечие на 2022 година се следи нарастване в броя на новопостроените къщи, до момента в който броят на жилищните кооперации и постройките от разбъркан вид понижава.
Най-много жилищни здания са въведени в употреба в областите София (столица) - 228 здания с 1 430 жилища, Пловдив - 175 здания с 396 жилища, и Бургас - 141 здания с 525 жилища в тях.
Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (36.1%), следват тези с три стаи (31.5%), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи - 5.4%.
Общата потребна повърхност на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2023 година е 470.2 хиляди кв. м, или с 0.3% повече в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година, а жилищната повърхност понижава с 1.5% и доближава 367.0 хиляди кв. метра.
Същевременно междинната потребна повърхност на едно новопостроено жилище нараства от 102.4 кв. м през първото тримесечие на 2022 година на 106.2 кв. м през същото тримесечие на 2023 година.
Най-голяма междинна потребна повърхност на едно новопостроено жилище е записана в областите Търговище - 222.6 кв. м, и Габрово - 186.0 кв. м, а най-малка - в областите Благоевград - 76.5 кв. м, и Монтана - 78.9 кв. метра.
Статистическите данни за новопостроените жилищни здания и жилища са създадени въз основата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обсега на наблюдението се включват новопостроените жилищни здания с утвърден приемателен протокол обр. 16 или издадено позволение за прилагане според Наредба № 2/31.07.2003 година на Министерството на районното развиване и благоустройството.
Жилищната повърхност включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за на ден престояване, стаите, употребени като работни кабинети и библиотеки на научни служащи, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 година площта на кухните с повърхност над 4 кв. м се преглежда настрана.
Спомагателната повърхност включва площта на спомагателните пространства, стаите и кухните с повърхност по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга бариера, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни пространства (сушилни, перални, балкони и лоджии) без значение от размера на площта им.
Полезната повърхност на жилището съставлява сума от жилищната и спомагателната повърхност.
Средната потребна повърхност на жилището е отношение на потребната повърхност към броя на жилищата.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ