Най-важният човек в СССР се качил до Альоша и забелязал нередност. Знаете ли накъде гледа паметникът?
Plovdiv24.bg напомня историята на основаването на паметника на Альоша по материали, предоставени особено за медията ни от Държавен списък Пловдив.
През януари 1947 година в Пловдив е основан Общоградски предприемчив комитет за създаване на монумент на Съветската войска с първи ръководител ген. лейтенант Асен Греков – шеф на Пловдивския гарнизон тогава. Задача на комитета е да разпространява концепцията измежду обществото, да търси архитекти и статуи. Първоначално е замислено да се построи костница, като е предоставено на секретаря на комитета Васил Найденов да намери и събере имената на починалите червеноармейци.
С Постановление № 3 на Министерски съвет от 26.12.1947 година се регламентира нормативно построяването на паметника. През 1948 година след решение бъдещият монумент да се създаде върху втория по височина рид на Пловдив - Бунарджика, в основите му е зазидана капсула на времето с обръщение за идните генерации.
След необятно оповестяване на концепцията стартира набирането на дарения от общини, отечественофронтовски организации, женски благотворителни сдружения и хора от Пловдивско. На съвещание на Пловдивската община от 1948 година се взема решение да се преведат на Комитета 10 млн. лв. за построяването на паметника.
Следва оповестяване на конкурс сред български архитекти, статуи и художници. Първоначално не се присъжда първа премия и състезанието се организира още няколко пъти. Сред плановете е " Червен богатир “ (многофигурален), който се приближава най-вече до условията на комисията – за изясненост и четливост в пластичните облици, отчитане на архитектурата, обвързвана с терена, да не нарушава силуета на хълма и да е с добра видимост. Проектът обаче не е утвърден през идващите години от обществото и комисията, макар че е изработен макет за проява.
По-късно узрява концепцията за еднофигурален монумент с създател скулпторът Васил Радославов, който е утвърден от комисията. Отново се прави макет 1:1. Изпълнители на плана са колектив от скулптора Любен Далчев, Тодор Босилски и Александър Спасов, а за строител е определена Пловдивската строителна организация " Местни градежи “. Строителството стартира през 1954 година
Решение за осъществяване на паметника е признато от 18-членна комисия с оценка " високо качество “. Паметникът бива открит на 05.11.1957 година Монументът е основан в чест на съветските бойци, починали в Европа по време на Втората международна война и се споделя Паметник на руската войска, само че е прочут като " Альоша “.
Поставя се началото на традиция при визитата на разнообразни персони в Пловдив цялата делегация да се изкачва до " Альоша “ и да засажда по едно дръвче, а на локално равнище става дестинация за зрелостници и младоженци.
До паметника са се изкачвали и засаждали дръвчета доста известни хора, сред които и космонавтите Юрий Гагарин и Валентина Терешкова.
Статуята изобразява руски боец, държащ " Шпагин “ и е ситуирана по този начин, че да гледа на изток към Москва.
46 тона бетон и 2 тона желязо, облицовано с камък, е погълнал в снагата си паметникът на Альоша, който се извисява до през днешния ден гордо на Бунарджика в Пловдив.
Монументът е направен от железобетонна структура, употребени са гранит и сиенит. Общата му височина е 17,30 м, самият войник е висок 10,80 м. Главата му е 7 тона, а шмайзерът му - 2 тона. Стъпалата от площадката до паметника са към 100, толкоз, колкото са били служащите каменоделци, по данни на един от тях.
Хората работили три години за построяването му – от 1954 до 1957 година, при положителни и неприятни метеорологични условия. През това време се помещавали в подножието на хълма във краткотрайно построени бараки. Камъните дялали долу, и по релси ги качвали на върха, с цел да ги инсталират. Кипял непосилен труд.
През цялото време на градежа строителите били посещавани от значими особи на Съветския съюз, всеки от които имал някакви искания, спомня си каменоделецът Никола Тотев. Те правели разнообразни мнения на осъществяването. Така да вземем за пример, година след започване на работата по плана, строителната площадка посетил тайно Никита Хрушчов, общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, който отбелязал, че фигурата е погрешно проектирана - шмайзерът би трябвало да бъде високо повдигнат, а не ориентиран надолу. И изискал това да се промени.
След това изявление при каменоделеца Тотев се отбил Червенков, който го попитал може ли паметникът да се пригоди по този начин, както желае другарят Хрушчов. Бригадирът Тотев изрично декларирал, че е невероятно, тъй като ще би трябвало нов план, нови пари и още една година работа. На друго посещаване пристигнал заместник-министърът на защитата на Съюз на съветските социалистически републики Сергей Бирюзов, съпроводен от Антон Югов, който пък подлагал на критика пръстите на боеца, опряни към главата. Именно от него каменоделецът Никола Тотев за първи път чул името " Альоша “, след което всички служащи почнали да назовават паметника по този начин.
Онова, което трансформира паметника в неповторима забележителност без аналог, е фактът, че той е единственият прочут персонифициран паметник, обвързван с Втората международна война. Човекът, спечелил скулпторите с външността и излъчването си и послужил като първообраз за статуята на Альоша, се назовава Алексей Скурлатов.
През годините на войната той взе участие в най-голямата танкова борба край Курск, служи в 217-а танкова бригада и 234-ти артилерийски корпус. Когато руските войски навлизат в България през 1944 година, Алексей е телеграфист в ротата на капитан Калашников и се грижи за кабелната връзка сред Пловдив и София. Външността му въплъщава съветския боец – висок, рус, със сини очи. Тя впечатлява български ваятел, който рисува няколко скици.
Алексей Скурлатов не подозира за своя гранитен двойник до 1981 година, когато е обнародвано същинското име на боеца, от чийто лик скулпторите почерпили ентусиазъм. Алексей получава покана да посети Пловдив и вижда " Альоша “ за пръв път на своята 60-а годишнина. На банкет в българското консулство е почетен с оценката " Розетата от Плиска " и става почетен жител на Пловдив.
Пловдивският " Альоша " е извънредно известен в страните от някогашния Съветски съюз. Там даже се пее ария за монумента, написана от Ян Френкел. Текстът споделя за боец от камък, изравен на хълма в порои и сняг, пазещ загатна за всички безименни съветски герои, починали в Европа.
Дебатите за унищожаване на паметника датират от началото на 90-те години като е имало доста хрумвания за това. Едни са желали да се взриви, други – да се трансформира в антена на частна телевизия. Имало е предложение на главата на Альоша да се постави кенче на Кока Кола, или да се демонтира и реалокира до Братската могила.
На срещуположния завършек на билото на Бунарджика се намира различен монумент, обвързван с Русия - на Александър II и на войските, освободили Пловдив от турско иго. Построен е през далечната 1881 година.
През януари 1947 година в Пловдив е основан Общоградски предприемчив комитет за създаване на монумент на Съветската войска с първи ръководител ген. лейтенант Асен Греков – шеф на Пловдивския гарнизон тогава. Задача на комитета е да разпространява концепцията измежду обществото, да търси архитекти и статуи. Първоначално е замислено да се построи костница, като е предоставено на секретаря на комитета Васил Найденов да намери и събере имената на починалите червеноармейци.
С Постановление № 3 на Министерски съвет от 26.12.1947 година се регламентира нормативно построяването на паметника. През 1948 година след решение бъдещият монумент да се създаде върху втория по височина рид на Пловдив - Бунарджика, в основите му е зазидана капсула на времето с обръщение за идните генерации.
След необятно оповестяване на концепцията стартира набирането на дарения от общини, отечественофронтовски организации, женски благотворителни сдружения и хора от Пловдивско. На съвещание на Пловдивската община от 1948 година се взема решение да се преведат на Комитета 10 млн. лв. за построяването на паметника.
Следва оповестяване на конкурс сред български архитекти, статуи и художници. Първоначално не се присъжда първа премия и състезанието се организира още няколко пъти. Сред плановете е " Червен богатир “ (многофигурален), който се приближава най-вече до условията на комисията – за изясненост и четливост в пластичните облици, отчитане на архитектурата, обвързвана с терена, да не нарушава силуета на хълма и да е с добра видимост. Проектът обаче не е утвърден през идващите години от обществото и комисията, макар че е изработен макет за проява.
По-късно узрява концепцията за еднофигурален монумент с създател скулпторът Васил Радославов, който е утвърден от комисията. Отново се прави макет 1:1. Изпълнители на плана са колектив от скулптора Любен Далчев, Тодор Босилски и Александър Спасов, а за строител е определена Пловдивската строителна организация " Местни градежи “. Строителството стартира през 1954 година
Решение за осъществяване на паметника е признато от 18-членна комисия с оценка " високо качество “. Паметникът бива открит на 05.11.1957 година Монументът е основан в чест на съветските бойци, починали в Европа по време на Втората международна война и се споделя Паметник на руската войска, само че е прочут като " Альоша “.
Поставя се началото на традиция при визитата на разнообразни персони в Пловдив цялата делегация да се изкачва до " Альоша “ и да засажда по едно дръвче, а на локално равнище става дестинация за зрелостници и младоженци.
До паметника са се изкачвали и засаждали дръвчета доста известни хора, сред които и космонавтите Юрий Гагарин и Валентина Терешкова.
Статуята изобразява руски боец, държащ " Шпагин “ и е ситуирана по този начин, че да гледа на изток към Москва.
46 тона бетон и 2 тона желязо, облицовано с камък, е погълнал в снагата си паметникът на Альоша, който се извисява до през днешния ден гордо на Бунарджика в Пловдив.
Монументът е направен от железобетонна структура, употребени са гранит и сиенит. Общата му височина е 17,30 м, самият войник е висок 10,80 м. Главата му е 7 тона, а шмайзерът му - 2 тона. Стъпалата от площадката до паметника са към 100, толкоз, колкото са били служащите каменоделци, по данни на един от тях.
Хората работили три години за построяването му – от 1954 до 1957 година, при положителни и неприятни метеорологични условия. През това време се помещавали в подножието на хълма във краткотрайно построени бараки. Камъните дялали долу, и по релси ги качвали на върха, с цел да ги инсталират. Кипял непосилен труд.
През цялото време на градежа строителите били посещавани от значими особи на Съветския съюз, всеки от които имал някакви искания, спомня си каменоделецът Никола Тотев. Те правели разнообразни мнения на осъществяването. Така да вземем за пример, година след започване на работата по плана, строителната площадка посетил тайно Никита Хрушчов, общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, който отбелязал, че фигурата е погрешно проектирана - шмайзерът би трябвало да бъде високо повдигнат, а не ориентиран надолу. И изискал това да се промени.
След това изявление при каменоделеца Тотев се отбил Червенков, който го попитал може ли паметникът да се пригоди по този начин, както желае другарят Хрушчов. Бригадирът Тотев изрично декларирал, че е невероятно, тъй като ще би трябвало нов план, нови пари и още една година работа. На друго посещаване пристигнал заместник-министърът на защитата на Съюз на съветските социалистически републики Сергей Бирюзов, съпроводен от Антон Югов, който пък подлагал на критика пръстите на боеца, опряни към главата. Именно от него каменоделецът Никола Тотев за първи път чул името " Альоша “, след което всички служащи почнали да назовават паметника по този начин.
Онова, което трансформира паметника в неповторима забележителност без аналог, е фактът, че той е единственият прочут персонифициран паметник, обвързван с Втората международна война. Човекът, спечелил скулпторите с външността и излъчването си и послужил като първообраз за статуята на Альоша, се назовава Алексей Скурлатов.
През годините на войната той взе участие в най-голямата танкова борба край Курск, служи в 217-а танкова бригада и 234-ти артилерийски корпус. Когато руските войски навлизат в България през 1944 година, Алексей е телеграфист в ротата на капитан Калашников и се грижи за кабелната връзка сред Пловдив и София. Външността му въплъщава съветския боец – висок, рус, със сини очи. Тя впечатлява български ваятел, който рисува няколко скици.
Алексей Скурлатов не подозира за своя гранитен двойник до 1981 година, когато е обнародвано същинското име на боеца, от чийто лик скулпторите почерпили ентусиазъм. Алексей получава покана да посети Пловдив и вижда " Альоша “ за пръв път на своята 60-а годишнина. На банкет в българското консулство е почетен с оценката " Розетата от Плиска " и става почетен жител на Пловдив.
Пловдивският " Альоша " е извънредно известен в страните от някогашния Съветски съюз. Там даже се пее ария за монумента, написана от Ян Френкел. Текстът споделя за боец от камък, изравен на хълма в порои и сняг, пазещ загатна за всички безименни съветски герои, починали в Европа.
Дебатите за унищожаване на паметника датират от началото на 90-те години като е имало доста хрумвания за това. Едни са желали да се взриви, други – да се трансформира в антена на частна телевизия. Имало е предложение на главата на Альоша да се постави кенче на Кока Кола, или да се демонтира и реалокира до Братската могила.
На срещуположния завършек на билото на Бунарджика се намира различен монумент, обвързван с Русия - на Александър II и на войските, освободили Пловдив от турско иго. Построен е през далечната 1881 година.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ