Официално променят името на Градската градина в Пловдив
Официално трансформират името на първата градска градина след Освобождението с името “Иван Вазов ". Става въпрос за по този начин наречената Дондукова градина, която се намира до кметството на “Централен ", Природонаучния музей и Дома на младоженците.
Кметът на региона е изпратил публично писмо до кмета на Пловдив Костадин Димитров, с което желае предлагането му да бъде прегледано на сесия на Общинския съвет. В уеб страницата на общината е оповестено неговото искане, видя Plovdiv24.bg. То би трябвало да стои на формалната интернет страница един месец, през което време жителите ще имат опция за спомагателни отзиви и оферти.
Всъщност пловдивчани доста бъркат името “Градската градина ", което в действителност носи Дондуковата.
Трябва да се има поради, че към сегашния миг няма налична документи, която да удостоверява, че градината от основаването си до през днешния ден е носила публично название, с изключение на общото " Градска градина “. Единственият формален документ, в който се загатва градината е решение на Министерство на културата от 1992 година, обнародвано в Дъждовни води, бр. 41, стр.3 /1992, с което Градската градина е оповестена за монумент на градинското и парковото изкуство. Тя е освен първата градина в Пловдив след Освобождението, а и в страната.
Причините, които кметът Стаменов акцентира за искане за смяна на името на патриарха на българската литература Иван Вазов, са свързани с обстоятелството, че градината е значима във връзка с работата на писателя:
Иван Вазов идва в Пловдив за пръв път през 1867 година, когато е записан да учи в Епархийското класно учебно заведение, през днешния ден Хуманитарна гимназия " Св.Св. Кирил и Методий “. По това време там основен преподавател е Йоаким Груев, който го утвърждава като първата в българските земи гимназия за подготовка на учители и свещеници.
Освобождението на България през 1878 година слага началото на нов стадий в живота на Иван Вазов. Навършил 30 години, през 1880-а той се открива още веднъж в Пловдив, където се включва интензивно в политическия и публичния живот. Следващите 6 години в Града на тепетата са най-силният му креативен интервал. В къщата, в която живее на ул. “Бетовен “, се раждат " Епопея на забравените “, " Чичовци “, " Немили-недраги “ и още десетки от най-значимите му творби. Къщата му се трансформира в средище на духовния хайлайф в града. По това време Пловдив претърпява златните години на столичен град на Източна Румелия.
В същия интервал, директно до градината, в къщата на Драган Манчов, през днешния ден – кметството на регион " Централен “, Иван Вазов списва дружно с Константин Величков едни от най-важните печатни издания за времето си - вестник " Народний глас “, списанията " Наука “ и “Зора “. Председател е и на Пловдивското научно книжовно сдружение. Участва интензивно в живота и на пловдивския спектакъл.
Престоят на Иван Вазов в Пловдив приключва през 1886 година Но признателната пловдивска общност в годините след неговото тръгване пази загатна за знаковото му наличие в културния и публичния живот на пловдивчани. През 1904 година новооснованото читалище в махалата под Трихълмието приема името " Иван Вазов “.
За честването на 50-годишния му креативен празник през 1920 година улица " Станционна “ е преименувана на " Иван Вазов ". Поетът става и почетен жител на Пловдив.
През 1929 година на къщата на поета на ул. “Бетовен “ е сложена възпоменателна плоча, взето е решение от Общинския съвет за основаването на къща музей на мястото. То не се осъществя, тъй като къщата е разрушена от нейните притежатели.
Историческите данни за градината сочат, че нейното създаване стартира през 1878г. с декрет на генерал-губернатора на Санстефанска България княз Дондуков-Корсаков. През 1880г. с нейното озеленяване и благоустрояване се заема известният швейцарец Люсиен Шевалас, с цел да се изпълнят главните цели и функционалностите й като първа градска градина в Пловдив с публично значение.
Още в следосвобожденските години Градската градина става обичано място освен на пловдивчани, а и на редица бележити общественици, които по това време обитават в града, с цел да основават актуалния образ на Пловдив.
Кметът на региона е изпратил публично писмо до кмета на Пловдив Костадин Димитров, с което желае предлагането му да бъде прегледано на сесия на Общинския съвет. В уеб страницата на общината е оповестено неговото искане, видя Plovdiv24.bg. То би трябвало да стои на формалната интернет страница един месец, през което време жителите ще имат опция за спомагателни отзиви и оферти.
Всъщност пловдивчани доста бъркат името “Градската градина ", което в действителност носи Дондуковата.
Трябва да се има поради, че към сегашния миг няма налична документи, която да удостоверява, че градината от основаването си до през днешния ден е носила публично название, с изключение на общото " Градска градина “. Единственият формален документ, в който се загатва градината е решение на Министерство на културата от 1992 година, обнародвано в Дъждовни води, бр. 41, стр.3 /1992, с което Градската градина е оповестена за монумент на градинското и парковото изкуство. Тя е освен първата градина в Пловдив след Освобождението, а и в страната.
Причините, които кметът Стаменов акцентира за искане за смяна на името на патриарха на българската литература Иван Вазов, са свързани с обстоятелството, че градината е значима във връзка с работата на писателя:
Иван Вазов идва в Пловдив за пръв път през 1867 година, когато е записан да учи в Епархийското класно учебно заведение, през днешния ден Хуманитарна гимназия " Св.Св. Кирил и Методий “. По това време там основен преподавател е Йоаким Груев, който го утвърждава като първата в българските земи гимназия за подготовка на учители и свещеници.
Освобождението на България през 1878 година слага началото на нов стадий в живота на Иван Вазов. Навършил 30 години, през 1880-а той се открива още веднъж в Пловдив, където се включва интензивно в политическия и публичния живот. Следващите 6 години в Града на тепетата са най-силният му креативен интервал. В къщата, в която живее на ул. “Бетовен “, се раждат " Епопея на забравените “, " Чичовци “, " Немили-недраги “ и още десетки от най-значимите му творби. Къщата му се трансформира в средище на духовния хайлайф в града. По това време Пловдив претърпява златните години на столичен град на Източна Румелия.
В същия интервал, директно до градината, в къщата на Драган Манчов, през днешния ден – кметството на регион " Централен “, Иван Вазов списва дружно с Константин Величков едни от най-важните печатни издания за времето си - вестник " Народний глас “, списанията " Наука “ и “Зора “. Председател е и на Пловдивското научно книжовно сдружение. Участва интензивно в живота и на пловдивския спектакъл.
Престоят на Иван Вазов в Пловдив приключва през 1886 година Но признателната пловдивска общност в годините след неговото тръгване пази загатна за знаковото му наличие в културния и публичния живот на пловдивчани. През 1904 година новооснованото читалище в махалата под Трихълмието приема името " Иван Вазов “.
За честването на 50-годишния му креативен празник през 1920 година улица " Станционна “ е преименувана на " Иван Вазов ". Поетът става и почетен жител на Пловдив.
През 1929 година на къщата на поета на ул. “Бетовен “ е сложена възпоменателна плоча, взето е решение от Общинския съвет за основаването на къща музей на мястото. То не се осъществя, тъй като къщата е разрушена от нейните притежатели.
Историческите данни за градината сочат, че нейното създаване стартира през 1878г. с декрет на генерал-губернатора на Санстефанска България княз Дондуков-Корсаков. През 1880г. с нейното озеленяване и благоустрояване се заема известният швейцарец Люсиен Шевалас, с цел да се изпълнят главните цели и функционалностите й като първа градска градина в Пловдив с публично значение.
Още в следосвобожденските години Градската градина става обичано място освен на пловдивчани, а и на редица бележити общественици, които по това време обитават в града, с цел да основават актуалния образ на Пловдив.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ