Как пловдивският кмет Божидар Здравков успя да спечели къщата на Аргир Куюмджиоглу за Етнографски музей?
Музеят има фактически една дълга история и ние сме горди наследници на предишното. Това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " шефът на Регионален етнографски музей в Пловдив Ангел Янков. " Нашият музей е един от дребното, които към този момент са във второто си столетие.
Музеят е основан през 1917 година като областен етнографски музей в Пловдив, и неговия основател, основател, мотор е огромният родоповед Стою Шишков, който е и фолклорист, етнограф, географ, историк. Един от първите, които пишат история на Пловдив, само че се води за родоповед, човек, който с начално обучение е стигнал висините на науката.
Не инцидентно негов другар е бил и проф. Иван Шишманов, с който имат продължително съдействие. Самият факт, че Стою Шишков написа за Руската академия на науките и издава писания и в Москва за българо-мохамеданите, за помаците, то е цяла галактика, защото е засегнал цялата материална и нематериална просвета и на Родопите, и на Пловдив, Тракия от Беломорието до Стара планина.
Един извънреден ерудит за времето си, аз дори споделям, че той е един от последните български енциклопедисти ", описа Ангел Янков.
По думите му Стою Шишков е първопричината за основаването на музея. Първоначално той се е помещавал на ул. “Гурко " 4, сегашната Община, на последния етаж, в една, а след това в две огромни стаи. Стою Шишков обаче не доживява, умира си отчаян, защото 1931 година международната икономическа рецесия доближава до България и окръжните съветници вземат решение музея да бъде закрит, макар, че Шишков е предложил музеят да остане да действа и той да отваря при потребност за него без заплата, без никакви хонорари.
Пише едно доста трогателно писмо до общинския съвет, само че те не обръщат внимание на този негов апел и с цялото си имущество музеят е предаден към Народната библиотека и музей, като много от скъпите експонати тогава се изгубват. Музеят е възобновен през 1938 година, само че за жал Стою Шишков умира предната година, той не дочаква второто, по този начин да се каже раждане на музея.
Ангел Янков описа още, че повода за второто раждане на музея е огромният пловдивски кмет Божидар Здравков. Той схваща потребността на Пловдив да има личен музей на националната просвета и още по-широкото схващане, защото основаните в следствие, тук наоколо до Етнографския музей Музей на възраждането, Музей на революционното придвижване, в началото са били отдели към нашия музей. Чак през 50-те години, когато се образува Историческия музей, те минават към новосъздаденият областен исторически музей.
Иначе, през 1938 година Божидар Здравков съумява да откри постройка за новата музейна институция при едно необичайно стичане на събитията. Той прочита във вестника, че ще има търг за отдаване на къщата на Аргир Куюмджиоглу, тя е била много западнала. Така, второто начало на музея е сложено през 1938 година, когато се взема решение къщата на Аргир Куюмджиоглу, някогашната къща на Аргир Куюмджиоглу, дотогава благосъстоятелност на русенеца Антонио Коларо, употребена като тютюнев склад, да бъде отредена за музей.
" Сградата е оповестена на търг, и посредством намесата на пловдивския кмет, който предния ден схваща за това, търга се стопира. Това се случило като на бизнесмените, които взели участие в търга, кметът прошепнал нещо малко, а паролата била “Общината желае постройката за музей ".
Тримата, които наддавали, се отказали на момента от това да трансфорат постройката в индустриален завод за личните си потребности, отказали се и по този начин в действителност къщата през 1939 година, съдията блъснал по масата с чука, тъй като не схванал какво става и споделил, “следващия търг след шест месеца ".
Но още на другия ден пловдивският кмет, дружно със своите сътрудници отишъл в София, в Министерството на земеделието и държавните парцели и съумява тази къща да бъде предадена на общината за общинска къща-музей ", описа още Ангел Янков.
Така, през 1939 година стартира ремонта на къщата. Тогава излиза и Правилника на новия музей общинска къща - музей. През 1943 година е открита първата експозиция на това място, към този момент в обновената къща.
" И тук има една забавна детайлност, че началото на музея, сложено 1917 година по време на война, отново по време на война и тук в Стария град е възобновена къщата на Аргир Куюмджиоглу и отново 1943 година България взе участие във Втората международна война, още веднъж имаме хора, които милеят за културата.
Така че постройката, съгласно пресата, съгласно публицистите, е представлявала къща експонат, защото е била полупразна, големи пространства, постройка на 4 етажа, горните два етажа естествено са били експозиции, само че стаите са били полупразни. Затова по този начин остава в историята като къща-експонат ".
През 1949 година общинската къща-музей е преобразувана, още веднъж е върнато остарялото име и тя става Народен етнографски музей.
Така, към този момент близо 90 години, тази постройка извършва функционалността музей. От 30-те години на предишния век, музеят се обитава на това място.
Музеят е основан през 1917 година като областен етнографски музей в Пловдив, и неговия основател, основател, мотор е огромният родоповед Стою Шишков, който е и фолклорист, етнограф, географ, историк. Един от първите, които пишат история на Пловдив, само че се води за родоповед, човек, който с начално обучение е стигнал висините на науката.
Не инцидентно негов другар е бил и проф. Иван Шишманов, с който имат продължително съдействие. Самият факт, че Стою Шишков написа за Руската академия на науките и издава писания и в Москва за българо-мохамеданите, за помаците, то е цяла галактика, защото е засегнал цялата материална и нематериална просвета и на Родопите, и на Пловдив, Тракия от Беломорието до Стара планина.
Един извънреден ерудит за времето си, аз дори споделям, че той е един от последните български енциклопедисти ", описа Ангел Янков.
По думите му Стою Шишков е първопричината за основаването на музея. Първоначално той се е помещавал на ул. “Гурко " 4, сегашната Община, на последния етаж, в една, а след това в две огромни стаи. Стою Шишков обаче не доживява, умира си отчаян, защото 1931 година международната икономическа рецесия доближава до България и окръжните съветници вземат решение музея да бъде закрит, макар, че Шишков е предложил музеят да остане да действа и той да отваря при потребност за него без заплата, без никакви хонорари.
Пише едно доста трогателно писмо до общинския съвет, само че те не обръщат внимание на този негов апел и с цялото си имущество музеят е предаден към Народната библиотека и музей, като много от скъпите експонати тогава се изгубват. Музеят е възобновен през 1938 година, само че за жал Стою Шишков умира предната година, той не дочаква второто, по този начин да се каже раждане на музея.
Ангел Янков описа още, че повода за второто раждане на музея е огромният пловдивски кмет Божидар Здравков. Той схваща потребността на Пловдив да има личен музей на националната просвета и още по-широкото схващане, защото основаните в следствие, тук наоколо до Етнографския музей Музей на възраждането, Музей на революционното придвижване, в началото са били отдели към нашия музей. Чак през 50-те години, когато се образува Историческия музей, те минават към новосъздаденият областен исторически музей.
Иначе, през 1938 година Божидар Здравков съумява да откри постройка за новата музейна институция при едно необичайно стичане на събитията. Той прочита във вестника, че ще има търг за отдаване на къщата на Аргир Куюмджиоглу, тя е била много западнала. Така, второто начало на музея е сложено през 1938 година, когато се взема решение къщата на Аргир Куюмджиоглу, някогашната къща на Аргир Куюмджиоглу, дотогава благосъстоятелност на русенеца Антонио Коларо, употребена като тютюнев склад, да бъде отредена за музей.
" Сградата е оповестена на търг, и посредством намесата на пловдивския кмет, който предния ден схваща за това, търга се стопира. Това се случило като на бизнесмените, които взели участие в търга, кметът прошепнал нещо малко, а паролата била “Общината желае постройката за музей ".
Тримата, които наддавали, се отказали на момента от това да трансфорат постройката в индустриален завод за личните си потребности, отказали се и по този начин в действителност къщата през 1939 година, съдията блъснал по масата с чука, тъй като не схванал какво става и споделил, “следващия търг след шест месеца ".
Но още на другия ден пловдивският кмет, дружно със своите сътрудници отишъл в София, в Министерството на земеделието и държавните парцели и съумява тази къща да бъде предадена на общината за общинска къща-музей ", описа още Ангел Янков.
Така, през 1939 година стартира ремонта на къщата. Тогава излиза и Правилника на новия музей общинска къща - музей. През 1943 година е открита първата експозиция на това място, към този момент в обновената къща.
" И тук има една забавна детайлност, че началото на музея, сложено 1917 година по време на война, отново по време на война и тук в Стария град е възобновена къщата на Аргир Куюмджиоглу и отново 1943 година България взе участие във Втората международна война, още веднъж имаме хора, които милеят за културата.
Така че постройката, съгласно пресата, съгласно публицистите, е представлявала къща експонат, защото е била полупразна, големи пространства, постройка на 4 етажа, горните два етажа естествено са били експозиции, само че стаите са били полупразни. Затова по този начин остава в историята като къща-експонат ".
През 1949 година общинската къща-музей е преобразувана, още веднъж е върнато остарялото име и тя става Народен етнографски музей.
Така, към този момент близо 90 години, тази постройка извършва функционалността музей. От 30-те години на предишния век, музеят се обитава на това място.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ