Столетник и ветеран от Втората световна война, роден в пловдивско село: Като звънне телефонът, успокоявам се - не са ме забравили
Късмет ми е донесло името - станах на 100 години и не съм пропуснат, сподели толетникът и деец от Втората международна война Христо Стоилов пред Българска телеграфна агенция. Днес той ще чества името си за стотен път и ще го прекара, както всички други празници, със своите внуци.
Христо Стоилов е роден на 14 септември 1923 година в пловдивското село Свежен. Детството си прекарва там, има двама братя и една сестра. Има съвсем 30 години стаж в Българската войска като военнослужещ. Кавалерист съм, бях боец в Кавала, след това служих в Драма, описа той.
" След като се уволних, хареса ми армията и се записах. Никога не съм спирал да работя, откакто се пенсионирах от армията, работих в оръжейния цех в Казанлък, след това няколко години в хранителен магазин ", сподели той. Стоилов добави, че на млади години е бил и артист в локалния спектакъл.
С починалата му брачна половинка Димитрина са имали лозе, където са прекарвали цялото лято в работа. Спазвали са непоколебим естествен режим, гледали са зеленчуци и малко животни, прекарвали са време със своите внуци - най-важното за тях.
На младите поисквам единствено това - да са живи и здрави, да работят и да станат на 100 години като мен, уточни той. " Не знам каква е тайната и по какъв начин се става на 100 години. Винаги съм бил в придвижване, то е здраве и живот. Всичко би трябвало да бъде обикновено - яденето, работата и почивката също. Каквото и да е потребно, превишиш ли - е нездравословно ", сподели столетникът. Той добави, че е пил " по чашка " и е пушил по няколко цигари в компания, само че не и през останалото време.
Христо Стоилов избира да не си спомня за Втората международна война и за фронта.
" Ами какво е фронтът - фронт, това е, отиваш и не знаеш дали ще се върнеш. Ако не те убият, убиваш. Лошо нещо е войната ", разяснява той.
Доскоро се събирахме постоянно и се уважавахме, само че не останаха към този момент фронтоваци, уточни още Христо Стоилов, само че означи, че не желае да приказва за изгубените хора.
" Никога не ме не помнят, почитат ме, ето и през днешния ден не са ме пропуснали и са изпратили пакет за именния ми ден ", разяснява той.
Стотния си рожден ден е отбелязал в Казанлък и е получил почетен плакет на министъра на защитата, връчен персонално от командира на 61-ва Срямска механизирана бригада бригаден военачалник Маргарит Михайлов. Специална изненада са му създали и екипа на Социалния домакински патронаж.
Дните си столетникът прекарва най-вече у дома, където живее и се обслужва самичък.
" Не ме слуша единият крайник и не виждам добре, по тази причина в този момент излизам единствено към блока за малко пресен въздух ", сподели той.
Според него най-голямото благополучие са децата, единствено те са насладата за един възрастен човек. Близките му го посещават постоянно, а всички празници прекарват дружно, както ще бъде и през днешния ден. Ежедневието си дефинира като " самотно от време на време ", усмихва го това някой да го посети и да му се обади. " Като звънне телефонът, укротявам се - не са ме не запомнили ", уточни Стоилов.
Близките му го дефинират като извънредно добър и непретенциозен човек, като пример за достолепие и отдаденост. Те споделят, че през последните десетилетия по никакъв начин не се е трансформирал. За 100 години той не е изгубил възприятието си за комизъм. На по-младите Христо Стоилов пожела да доживеят до 100 години и когато това стане, да не не помнят да го поканят.
Христо Стоилов е роден на 14 септември 1923 година в пловдивското село Свежен. Детството си прекарва там, има двама братя и една сестра. Има съвсем 30 години стаж в Българската войска като военнослужещ. Кавалерист съм, бях боец в Кавала, след това служих в Драма, описа той.
" След като се уволних, хареса ми армията и се записах. Никога не съм спирал да работя, откакто се пенсионирах от армията, работих в оръжейния цех в Казанлък, след това няколко години в хранителен магазин ", сподели той. Стоилов добави, че на млади години е бил и артист в локалния спектакъл.
С починалата му брачна половинка Димитрина са имали лозе, където са прекарвали цялото лято в работа. Спазвали са непоколебим естествен режим, гледали са зеленчуци и малко животни, прекарвали са време със своите внуци - най-важното за тях.
На младите поисквам единствено това - да са живи и здрави, да работят и да станат на 100 години като мен, уточни той. " Не знам каква е тайната и по какъв начин се става на 100 години. Винаги съм бил в придвижване, то е здраве и живот. Всичко би трябвало да бъде обикновено - яденето, работата и почивката също. Каквото и да е потребно, превишиш ли - е нездравословно ", сподели столетникът. Той добави, че е пил " по чашка " и е пушил по няколко цигари в компания, само че не и през останалото време.
Христо Стоилов избира да не си спомня за Втората международна война и за фронта.
" Ами какво е фронтът - фронт, това е, отиваш и не знаеш дали ще се върнеш. Ако не те убият, убиваш. Лошо нещо е войната ", разяснява той.
Доскоро се събирахме постоянно и се уважавахме, само че не останаха към този момент фронтоваци, уточни още Христо Стоилов, само че означи, че не желае да приказва за изгубените хора.
" Никога не ме не помнят, почитат ме, ето и през днешния ден не са ме пропуснали и са изпратили пакет за именния ми ден ", разяснява той.
Стотния си рожден ден е отбелязал в Казанлък и е получил почетен плакет на министъра на защитата, връчен персонално от командира на 61-ва Срямска механизирана бригада бригаден военачалник Маргарит Михайлов. Специална изненада са му създали и екипа на Социалния домакински патронаж.
Дните си столетникът прекарва най-вече у дома, където живее и се обслужва самичък.
" Не ме слуша единият крайник и не виждам добре, по тази причина в този момент излизам единствено към блока за малко пресен въздух ", сподели той.
Според него най-голямото благополучие са децата, единствено те са насладата за един възрастен човек. Близките му го посещават постоянно, а всички празници прекарват дружно, както ще бъде и през днешния ден. Ежедневието си дефинира като " самотно от време на време ", усмихва го това някой да го посети и да му се обади. " Като звънне телефонът, укротявам се - не са ме не запомнили ", уточни Стоилов.
Близките му го дефинират като извънредно добър и непретенциозен човек, като пример за достолепие и отдаденост. Те споделят, че през последните десетилетия по никакъв начин не се е трансформирал. За 100 години той не е изгубил възприятието си за комизъм. На по-младите Христо Стоилов пожела да доживеят до 100 години и когато това стане, да не не помнят да го поканят.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ