Историк: Капана бе нещо като обществена тоалетна. Сега е една от емблемите на Пловдив
" Капана " е търговско-занаятчийски квартал в Пловдив, който се е намирал от подстъпите на Трихълмието до комерсиалната улица “Райко Даскалов ", това е Узун чаршия - Дългата чаршия. Това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " историкът Видин Сукарев.
" Името най-вероятно произлиза от това, че човек може да се загуби елементарно в тесните улички. Народната етимология е извела още, че в такива търговски площи е имало кантар, огромен публичен кантар, който локалната власт е направлявала и с който е работила. И с този кантар са се теглели стоките, които са подлежали на облагане - зърнени храни и тем сходни, за които се е заплащало някакво комерсиално право. И в действителност, този кантар се назовава " кабан " на арабски. Има и подобен налог - таксата, която се заплаща след изтеглянето се назовава " ресни кабан ". Само че в турския език, както и в българския, " б " се обеззвучава доста постоянно в " п ". В арабския " п " просто няма, по тази причина от " кабан " е станало " капан ".
По думите на историка заради редица условия там се е запазила остарялата улична конструкция. И тъй като в османските градове рядко си личат следи от обмисляне, това се отнася и за османския Пловдив.
" И там, където имаме непокътнати елементи от остаряла улична конструкция, примерно към пешеходния мост в “Кършияка ", отново има сходни, криволичещи улички. Също по този начин в тогавашния католически квартал, към " Капитан Райчо ", там също има едни такива улици, които не ги знаеш накъде отиват и накъде извеждат. Така че нищо неповторимо няма. Но като сложим името и атмосферата през последните десетина години, с далновидния метод, който се направи за развиването на този квартал, в действителност там се реализира резултат. Аз това го одобрявам, поздравявам, одобрявам.
В моето детство и юношество “Капана " беше квартал, който беше съвсем жертван на изличаване. Въпреки, че при започване на 80-те години се взема решение да е съхранен. Защото те през 70-те са желали да го бутат, само че към този момент е нямало пари. И аз си припомням ние ходихме там да играем, да влизаме в остарели, необитаеми къщи. После дълго време, през 90-те години, беше нещо като социална тоалетна. Сега към този момент се върна като една от емблемите на Пловдив ", уточни историкът Видин Сукарев.
" Името най-вероятно произлиза от това, че човек може да се загуби елементарно в тесните улички. Народната етимология е извела още, че в такива търговски площи е имало кантар, огромен публичен кантар, който локалната власт е направлявала и с който е работила. И с този кантар са се теглели стоките, които са подлежали на облагане - зърнени храни и тем сходни, за които се е заплащало някакво комерсиално право. И в действителност, този кантар се назовава " кабан " на арабски. Има и подобен налог - таксата, която се заплаща след изтеглянето се назовава " ресни кабан ". Само че в турския език, както и в българския, " б " се обеззвучава доста постоянно в " п ". В арабския " п " просто няма, по тази причина от " кабан " е станало " капан ".
По думите на историка заради редица условия там се е запазила остарялата улична конструкция. И тъй като в османските градове рядко си личат следи от обмисляне, това се отнася и за османския Пловдив.
" И там, където имаме непокътнати елементи от остаряла улична конструкция, примерно към пешеходния мост в “Кършияка ", отново има сходни, криволичещи улички. Също по този начин в тогавашния католически квартал, към " Капитан Райчо ", там също има едни такива улици, които не ги знаеш накъде отиват и накъде извеждат. Така че нищо неповторимо няма. Но като сложим името и атмосферата през последните десетина години, с далновидния метод, който се направи за развиването на този квартал, в действителност там се реализира резултат. Аз това го одобрявам, поздравявам, одобрявам.
В моето детство и юношество “Капана " беше квартал, който беше съвсем жертван на изличаване. Въпреки, че при започване на 80-те години се взема решение да е съхранен. Защото те през 70-те са желали да го бутат, само че към този момент е нямало пари. И аз си припомням ние ходихме там да играем, да влизаме в остарели, необитаеми къщи. После дълго време, през 90-те години, беше нещо като социална тоалетна. Сега към този момент се върна като една от емблемите на Пловдив ", уточни историкът Видин Сукарев.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ