Русе отбелязва 50 години от намирането на Боровското съкровище с изложба
Изложба, отдадена на 50 години от намирането на Боровското богатство, сподели през днешния ден Русенският музей, оповестяват от " Русе Медиа ".
На откриването, което се състоя пред Лапидариума на музея, проф. Николай Ненов акцентира емблематичното място на Боровското богатство в описа за античните траки и тяхната митология, защото голям брой от сцените по каничката от съкровището съставляват " забележим мит “, по думите на проф. Иван Маразов. Знанието за траките е значимо за всички нас, защото ни вписва в европейския културен маршрут " Дунавския път на Желязната ера ".
За мястото на съкровището приказва доктор Върбин Върбанов, който го вписа в подтекста на гетския свят и посочи, че множеството могили в района на Борово имат мощен капацитет за създаване на презентационен център и туристическо място, защото са белег за мощна локална власт.
Надя Стоянова, дълготраен организатор на музея и брачна половинка на археолога Димитър Иванов, направил разкопките през декември 1974 година, описа спомените си от времето на откриването. В началото на зимата Димитър Иванов бил извикан да огледа инцидентно събрани находки от землището на селото, когато станало ясно, че локален тракторист е намерил " тенекийки с изображения ". След като вижда първите два ритона, археологът реагира бързо и провежда избавителни разкопки, с помощта на което се събира съкровището във типа, в който го познават всички. " Ако не беше бай Ради от читалището, който да предложения Митко, с цел да види какво са събрали локалните хора, съкровището щеше да се разпилее на части и нямаше да го има ", спомня си Надя Стоянова.
Днес Боровското богатство е едно от най-разпознаваемите у нас, а сега гостува в Канадския музей за история като част от изложбата " Първите владетели на Европа ".
На откриването, което се състоя пред Лапидариума на музея, проф. Николай Ненов акцентира емблематичното място на Боровското богатство в описа за античните траки и тяхната митология, защото голям брой от сцените по каничката от съкровището съставляват " забележим мит “, по думите на проф. Иван Маразов. Знанието за траките е значимо за всички нас, защото ни вписва в европейския културен маршрут " Дунавския път на Желязната ера ".
За мястото на съкровището приказва доктор Върбин Върбанов, който го вписа в подтекста на гетския свят и посочи, че множеството могили в района на Борово имат мощен капацитет за създаване на презентационен център и туристическо място, защото са белег за мощна локална власт.
Надя Стоянова, дълготраен организатор на музея и брачна половинка на археолога Димитър Иванов, направил разкопките през декември 1974 година, описа спомените си от времето на откриването. В началото на зимата Димитър Иванов бил извикан да огледа инцидентно събрани находки от землището на селото, когато станало ясно, че локален тракторист е намерил " тенекийки с изображения ". След като вижда първите два ритона, археологът реагира бързо и провежда избавителни разкопки, с помощта на което се събира съкровището във типа, в който го познават всички. " Ако не беше бай Ради от читалището, който да предложения Митко, с цел да види какво са събрали локалните хора, съкровището щеше да се разпилее на части и нямаше да го има ", спомня си Надя Стоянова.
Днес Боровското богатство е едно от най-разпознаваемите у нас, а сега гостува в Канадския музей за история като част от изложбата " Първите владетели на Европа ".
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ