Манол Пейков: У нас се заражда гражданско общество - най-силният и качествен регулатор в една държава
Издателят Манол Пейков в изявление за утринния блок " Добро утро, България “ на Радио " Фокус “
На директната ни телефонна линия към този момент е издателят Манол Пейков, който в последните месеци провежда голяма дарителска акция в поддръжка на Украйна. Но в този момент ще си приказваме за тази, която от близо седмица е на дневен ред, а точно тази в поддръжка на Турция и Сирия след бедствието. Добро утро.
Добро утро.
Броени дни след бедствието вие събрахте над 670 000 лв.. Как успяхте за такова малко време? Това е в действителност похвално, зашеметяващо.
670 000 бяха преди 4 дни, сега минаха милион. Как съумях? Нямам никаква визия. Просто наподобява инерцията, която има от даренията, събрани за Украйна, евентуално работи по някакъв метод. Но там за 2 месеца събрахме 1.4 милиона, в този момент за доста по-кратко време, единствено за 7 дни успяхме да съберем милион.
Вие казахте милион, а какво следва да бъде изпратено в този момент? Знам, че сте изпратили към този момент хранителни запаси. Вие бяхте споделили, че се нуждаят най-вече от палатки.
Точно по този начин. Вчера направих първата публична сделка за 110 палатки, които ще костват към 140 000 лв., ще бъдат създадени за седмица. Т.е. фамилни палатки с размер 4 х 4 м, със специфична топлоизолация, която устоя до минус 21 градуса, с доста сериозна издръжливост и с гаранция сред 10 и 15 години. И производителят пое ангажимент, те са от град Кешан, Турция, поеха ангажимент да ги инсталират непосредствено на място където е нужно. Аз пък от своя страна поех ангажимент да отида дружно с него, идващия понеделник ще са подготвени, сподели, че към 3 дни ще отнеме самият монтаж.
Така че да, това сега е най-актуалното. Изпращаме също по този начин през днешния ден цялостен тир с брашно към Сирия, като чакаме към момента последни механически документи да бъдат завършени, тъй като има непрекъснато промени в условията, знаете, че Сирия е внимателно място. Става въпрос за Северна Сирия, която не се ръководи от държавните сили. Така че в случай че мине първият камион и когато мине, аз съм уверен, че ще успее да мине, там работим с фондация на терен, тя е американска фондация, дава подробни доклади, ние ще изпратим още най-малко 3 камиона с брашно, и още най-малко 3 или 4 камиона с облекла.
Т.е. в тази ситуация не се включват единствено жителите, само че пък и доста компании, което е още по-хубаво.
О, да. Непрекъснато получаваме позвънявания от компании. Обадиха ми се хора от Съюза на зърнопроизводителите и предложиха 75 тона жито. Аз пък от своя страна открих мелница, където гратис да се смели. Това е към 2 тира с брашно. В последна сметка цената му на пазара е към 45 000 лв.. Така че също ми се обадиха от " Луфтханза “, обадиха ми се от Turkish Airlines да поемат ангажимент, в случай че се наложи и когато се наложи да извозваме и със самолети към Истанбул, по-нататък се поема от тирове. Организацията на притежателите на товарни камиони също ми се обади и споделиха, че ще изпратят колкото тира има потребност. Страшно доста хора звънят, уговорките са на доста високо равнище. Просто е супер впечатляващо и супер вдъхновяващо.
Абсолютно, доста вдъхновяващо. И вие бяхте споделили в своя профил във " Facebook “, че в действителност ви е обадила посланика на Турция.
Да, тъкмо по този начин. Тя ми звънна в четвъртък още сутринта, персонално ми се обади на телефона и изрече доста, доста дълбоки благодарности, помоли ме да предам на всички хора, които посредством мен подаряват, и сподели, че за пръв път в този момент в действителност е почувствала, че България е другар на Турция, което го сподели апропо със ужасно разчувствуван глас, съвсем през сълзи, което в действителност е страховит комплимент за всички българи, които се впуснаха в тази акция. До момента донорите при мен мисля, че са над 10 000. Тук приказвам единствено за парични дарения, настрана от това 5 пункта в София, в действителност непрестанно нараства броят им, 3 пункта в Пловдив, има един в Асеновград, един в Димитровград, един в Хасково, един в Шумен, един във Велико Търново и много други градове хора, които към този момент не са свързани с нашата мрежа, а събират непрестанно дарения. И те са много тонове, тук приказваме за тирове и тирове с дарения.
Определено можем да се гордеем с направеното досега. Вие споменахте, че ето, в Сирия има фондация на терен, организирали сте превоз, организирали сте мелници. Всъщност, по какъв начин се активизират и координират хората, когато би трябвало да действаме в такова малко време?
Ами почтено да ви кажа хората се самоорганизират, значимо е да имаш основни помощници на разнообразни места. За благополучие по принцип стилът ми на работа е обвързван с бягане по доста писти по едно и също време, тъй като ръководя няколко бизнеса по едно и също време – печатница, настрана от това издателство, настрана от това втора печатница, настрана от това литературна организация, и съм привикнал да упълномощавам на хора, да им влагам доверие в тях.
Така че това е и методът тук. Просто работата, която на мен ми се постанова да правя, е да ги съгласувам, което не е елементарно, тъй като става въпрос за доста хора, за доста разнообразни запитвания, за доста разнообразни ползи, най-разнообразни питания от най-невероятен темперамент. Засега се оправям обичайно, несъмнено, остават несвързани точки. Това малко като в детството онази игра, където човек трябваше да свързва точки, с цел да види какво ще се появи най-после.
Не е елементарно, само че пък страстта е толкоз мощна, ентусиазмът е толкоз огромен, че човек усеща непрестанно прилив на сили и не го тревожи обстоятелството, че би трябвало да работи събота и неделя, че би трябвало да става в ранни часове да отвръща непрестанно на диалози. В петък си направих напъните да преброя броя на позвъняванията, в това число и тези, които не съм съумял да върна, бяха 167 за един ден, като на множеството от тях бях дал отговор.
Голям брой позвънявания в действителност. И тъй като доста пъти сме чували това, че българите сме разединени, мъчно реализираме единодушие, обаче всичко това, което ни разказвате, и което в действителност е реалност и се е случило, и ето, че е допустимо. Това значи ли, че към момента можем да се сплотяваме към обща идея?
Абсолютно несъмнено е, че може. Проблемът на българите е, че са лъгани прекомерно дълго, и че институциите от години към този момент не си извършват функционалността по отговарящ метод. И затова доста е изтънено доверието на хората към тях. Това е доста тъжна констатация. Думата " фондация “ в последните години с помощта на напъните на избрани медии, главно се трансформира надали не в мръсна дума, и хората нямат дълбинно доверие на институции. Аз по тази причина работя от първо лице, от свое име, стоя с лицето и името зад това, което върша. Хората знаят, че съм привързан с идеята, знаят, че го върша от сърце и го върша с най-дори усеща, доколкото е допустимо, и явно по някакъв метод се разраства, полепва се силата като сняг на топка.
Но в действителност аз не съм нищо повече от една съчка, която запалила искрица, само че силата, горивото е у хората, то е там. Проблемът е, че българските политици в множеството случаи не съумяват да го впрегнат за същински благородни, смислени дела, като да вземем за пример да си сложим в някакъв ред личната къща, личния дом. Всъщност, у българите тази сила я има. И това, което се случва първо с Украйна, в този момент със Сирия и Турция, е безусловно доказателство, най-малко за мен, емпирично доказателство от първа ръка, в случай че щете, а не такова, каквото си прочел по вестниците и видял по малкия екран.
Да, и не е просто някаква статистика и може би в действителност институциите и ръководещите някак не намират метода, по който да възпламенят точно тази искрица, за която и вие говорите. И в тази връзка заразно ли е положителното и възприятието за съчувствие? Виждаме, че го има.
Как да ви кажа? Доброто е у хората, то постоянно е било там. Въпросът е те да почувстват, че на някой то е потребно. Моето изпитание да бъда безусловно транспарантен, да регистрирам всичко, всяка стотинка, която получавам, доколкото е допустимо поради времето, и също по този начин да описвам истории. Хората желаят да видят. Не че толкоз го вършат поради някаква популярност или нещо сходно, просто по този начин е организиран индивидът – той желае да види помощта, която е дал, при кого е отишла, какво се е случило с нея, с цел да се усеща самият той логичен в последна сметка. И това, което аз се пробвам да върша, е да описвам тези истории, да свързвам хората от двете страни, и тия, които дават, и тия, които получават, и тия, които дават, да виждат благодарността и смисъла от това, което вършат, и те не престават затова да го вършат.
Това е всичко, в действителност логиката е доста елементарна. Не споделям, че е елементарно, само че логиката е елементарна – хората желаят да усещат, че в ежедневните им старания има смисъл. И аз се пробвам да им давам този смисъл. И към този момент се получава. В последна сметка това е доста значим, в случай че щете и държавнически извод: огромният проблем в България в последните години е, че ние нямаме същински държавници или най-малко са малко на брой. Имаме политици, само че хора, които да са същински загрижени за благосъстоянието на нацията, шепа са и не съумяват да вземат връх нито в Народното събрание, нито в ръководството на страната.
Искрено се надявам, че нещата вървят към положително, тъй като това, което аз виждам, е, че се заражда едно гражданско общество – дарителството е тъкмо това. Дарителството е на първо място знак на гражданското общество. Държавите в Европа, в които се живее добре, и в които хората желаят да живеят, са точно тези, в които има мощно гражданско общество, тъй като то е най-силният и най-качественият регулатор на една страна. То подсигурява, че в случай че инцидентно се тръгне към автоткрация, има балансьор, и това е гражданското общество. И връща нещата назад към там, където би трябвало да бъдат в една демократична система.
И точно резултатите, които споделяте, ни демонстрират, че в действителност можем да се надяваме и има почва за смяна. Именно това, че ние виждаме, че сме потребни и че има резултати от това, което вършим. И ви пожелаваме триумф и благодарим точно за тези резултати, които виждат жителите, и че виждат, че могат да бъдат потребни. И това в действителност ги кара при идната акция или въобще при идната опция да оказват помощ, да го вършат още веднъж.
Разбира се. Благодаря ви сърдечно, че ме каните, че говорите с мен, и че говорите по тези тематики. Просто те са значими, те са същностни. Светът, в който живеем, не е същият, не е същият свят от през вчерашния ден, и е доста значимо да се върнем към главните, същностните неща, които ни вършат хора.
Припомнямe сметката за дарения:
BG39DEMI92405000305527
Търговска банка Д
BIC: DEMIBGSF
Титуляр: Манол Костадинов Пейков
Основание: За потърпевшите от земетресението.
PayPal: [email protected]
На директната ни телефонна линия към този момент е издателят Манол Пейков, който в последните месеци провежда голяма дарителска акция в поддръжка на Украйна. Но в този момент ще си приказваме за тази, която от близо седмица е на дневен ред, а точно тази в поддръжка на Турция и Сирия след бедствието. Добро утро.
Добро утро.
Броени дни след бедствието вие събрахте над 670 000 лв.. Как успяхте за такова малко време? Това е в действителност похвално, зашеметяващо.
670 000 бяха преди 4 дни, сега минаха милион. Как съумях? Нямам никаква визия. Просто наподобява инерцията, която има от даренията, събрани за Украйна, евентуално работи по някакъв метод. Но там за 2 месеца събрахме 1.4 милиона, в този момент за доста по-кратко време, единствено за 7 дни успяхме да съберем милион.
Вие казахте милион, а какво следва да бъде изпратено в този момент? Знам, че сте изпратили към този момент хранителни запаси. Вие бяхте споделили, че се нуждаят най-вече от палатки.
Точно по този начин. Вчера направих първата публична сделка за 110 палатки, които ще костват към 140 000 лв., ще бъдат създадени за седмица. Т.е. фамилни палатки с размер 4 х 4 м, със специфична топлоизолация, която устоя до минус 21 градуса, с доста сериозна издръжливост и с гаранция сред 10 и 15 години. И производителят пое ангажимент, те са от град Кешан, Турция, поеха ангажимент да ги инсталират непосредствено на място където е нужно. Аз пък от своя страна поех ангажимент да отида дружно с него, идващия понеделник ще са подготвени, сподели, че към 3 дни ще отнеме самият монтаж.
Така че да, това сега е най-актуалното. Изпращаме също по този начин през днешния ден цялостен тир с брашно към Сирия, като чакаме към момента последни механически документи да бъдат завършени, тъй като има непрекъснато промени в условията, знаете, че Сирия е внимателно място. Става въпрос за Северна Сирия, която не се ръководи от държавните сили. Така че в случай че мине първият камион и когато мине, аз съм уверен, че ще успее да мине, там работим с фондация на терен, тя е американска фондация, дава подробни доклади, ние ще изпратим още най-малко 3 камиона с брашно, и още най-малко 3 или 4 камиона с облекла.
Т.е. в тази ситуация не се включват единствено жителите, само че пък и доста компании, което е още по-хубаво.
О, да. Непрекъснато получаваме позвънявания от компании. Обадиха ми се хора от Съюза на зърнопроизводителите и предложиха 75 тона жито. Аз пък от своя страна открих мелница, където гратис да се смели. Това е към 2 тира с брашно. В последна сметка цената му на пазара е към 45 000 лв.. Така че също ми се обадиха от " Луфтханза “, обадиха ми се от Turkish Airlines да поемат ангажимент, в случай че се наложи и когато се наложи да извозваме и със самолети към Истанбул, по-нататък се поема от тирове. Организацията на притежателите на товарни камиони също ми се обади и споделиха, че ще изпратят колкото тира има потребност. Страшно доста хора звънят, уговорките са на доста високо равнище. Просто е супер впечатляващо и супер вдъхновяващо.
Абсолютно, доста вдъхновяващо. И вие бяхте споделили в своя профил във " Facebook “, че в действителност ви е обадила посланика на Турция.
Да, тъкмо по този начин. Тя ми звънна в четвъртък още сутринта, персонално ми се обади на телефона и изрече доста, доста дълбоки благодарности, помоли ме да предам на всички хора, които посредством мен подаряват, и сподели, че за пръв път в този момент в действителност е почувствала, че България е другар на Турция, което го сподели апропо със ужасно разчувствуван глас, съвсем през сълзи, което в действителност е страховит комплимент за всички българи, които се впуснаха в тази акция. До момента донорите при мен мисля, че са над 10 000. Тук приказвам единствено за парични дарения, настрана от това 5 пункта в София, в действителност непрестанно нараства броят им, 3 пункта в Пловдив, има един в Асеновград, един в Димитровград, един в Хасково, един в Шумен, един във Велико Търново и много други градове хора, които към този момент не са свързани с нашата мрежа, а събират непрестанно дарения. И те са много тонове, тук приказваме за тирове и тирове с дарения.
Определено можем да се гордеем с направеното досега. Вие споменахте, че ето, в Сирия има фондация на терен, организирали сте превоз, организирали сте мелници. Всъщност, по какъв начин се активизират и координират хората, когато би трябвало да действаме в такова малко време?
Ами почтено да ви кажа хората се самоорганизират, значимо е да имаш основни помощници на разнообразни места. За благополучие по принцип стилът ми на работа е обвързван с бягане по доста писти по едно и също време, тъй като ръководя няколко бизнеса по едно и също време – печатница, настрана от това издателство, настрана от това втора печатница, настрана от това литературна организация, и съм привикнал да упълномощавам на хора, да им влагам доверие в тях.
Така че това е и методът тук. Просто работата, която на мен ми се постанова да правя, е да ги съгласувам, което не е елементарно, тъй като става въпрос за доста хора, за доста разнообразни запитвания, за доста разнообразни ползи, най-разнообразни питания от най-невероятен темперамент. Засега се оправям обичайно, несъмнено, остават несвързани точки. Това малко като в детството онази игра, където човек трябваше да свързва точки, с цел да види какво ще се появи най-после.
Не е елементарно, само че пък страстта е толкоз мощна, ентусиазмът е толкоз огромен, че човек усеща непрестанно прилив на сили и не го тревожи обстоятелството, че би трябвало да работи събота и неделя, че би трябвало да става в ранни часове да отвръща непрестанно на диалози. В петък си направих напъните да преброя броя на позвъняванията, в това число и тези, които не съм съумял да върна, бяха 167 за един ден, като на множеството от тях бях дал отговор.
Голям брой позвънявания в действителност. И тъй като доста пъти сме чували това, че българите сме разединени, мъчно реализираме единодушие, обаче всичко това, което ни разказвате, и което в действителност е реалност и се е случило, и ето, че е допустимо. Това значи ли, че към момента можем да се сплотяваме към обща идея?
Абсолютно несъмнено е, че може. Проблемът на българите е, че са лъгани прекомерно дълго, и че институциите от години към този момент не си извършват функционалността по отговарящ метод. И затова доста е изтънено доверието на хората към тях. Това е доста тъжна констатация. Думата " фондация “ в последните години с помощта на напъните на избрани медии, главно се трансформира надали не в мръсна дума, и хората нямат дълбинно доверие на институции. Аз по тази причина работя от първо лице, от свое име, стоя с лицето и името зад това, което върша. Хората знаят, че съм привързан с идеята, знаят, че го върша от сърце и го върша с най-дори усеща, доколкото е допустимо, и явно по някакъв метод се разраства, полепва се силата като сняг на топка.
Но в действителност аз не съм нищо повече от една съчка, която запалила искрица, само че силата, горивото е у хората, то е там. Проблемът е, че българските политици в множеството случаи не съумяват да го впрегнат за същински благородни, смислени дела, като да вземем за пример да си сложим в някакъв ред личната къща, личния дом. Всъщност, у българите тази сила я има. И това, което се случва първо с Украйна, в този момент със Сирия и Турция, е безусловно доказателство, най-малко за мен, емпирично доказателство от първа ръка, в случай че щете, а не такова, каквото си прочел по вестниците и видял по малкия екран.
Да, и не е просто някаква статистика и може би в действителност институциите и ръководещите някак не намират метода, по който да възпламенят точно тази искрица, за която и вие говорите. И в тази връзка заразно ли е положителното и възприятието за съчувствие? Виждаме, че го има.
Как да ви кажа? Доброто е у хората, то постоянно е било там. Въпросът е те да почувстват, че на някой то е потребно. Моето изпитание да бъда безусловно транспарантен, да регистрирам всичко, всяка стотинка, която получавам, доколкото е допустимо поради времето, и също по този начин да описвам истории. Хората желаят да видят. Не че толкоз го вършат поради някаква популярност или нещо сходно, просто по този начин е организиран индивидът – той желае да види помощта, която е дал, при кого е отишла, какво се е случило с нея, с цел да се усеща самият той логичен в последна сметка. И това, което аз се пробвам да върша, е да описвам тези истории, да свързвам хората от двете страни, и тия, които дават, и тия, които получават, и тия, които дават, да виждат благодарността и смисъла от това, което вършат, и те не престават затова да го вършат.
Това е всичко, в действителност логиката е доста елементарна. Не споделям, че е елементарно, само че логиката е елементарна – хората желаят да усещат, че в ежедневните им старания има смисъл. И аз се пробвам да им давам този смисъл. И към този момент се получава. В последна сметка това е доста значим, в случай че щете и държавнически извод: огромният проблем в България в последните години е, че ние нямаме същински държавници или най-малко са малко на брой. Имаме политици, само че хора, които да са същински загрижени за благосъстоянието на нацията, шепа са и не съумяват да вземат връх нито в Народното събрание, нито в ръководството на страната.
Искрено се надявам, че нещата вървят към положително, тъй като това, което аз виждам, е, че се заражда едно гражданско общество – дарителството е тъкмо това. Дарителството е на първо място знак на гражданското общество. Държавите в Европа, в които се живее добре, и в които хората желаят да живеят, са точно тези, в които има мощно гражданско общество, тъй като то е най-силният и най-качественият регулатор на една страна. То подсигурява, че в случай че инцидентно се тръгне към автоткрация, има балансьор, и това е гражданското общество. И връща нещата назад към там, където би трябвало да бъдат в една демократична система.
И точно резултатите, които споделяте, ни демонстрират, че в действителност можем да се надяваме и има почва за смяна. Именно това, че ние виждаме, че сме потребни и че има резултати от това, което вършим. И ви пожелаваме триумф и благодарим точно за тези резултати, които виждат жителите, и че виждат, че могат да бъдат потребни. И това в действителност ги кара при идната акция или въобще при идната опция да оказват помощ, да го вършат още веднъж.
Разбира се. Благодаря ви сърдечно, че ме каните, че говорите с мен, и че говорите по тези тематики. Просто те са значими, те са същностни. Светът, в който живеем, не е същият, не е същият свят от през вчерашния ден, и е доста значимо да се върнем към главните, същностните неща, които ни вършат хора.
Припомнямe сметката за дарения:
BG39DEMI92405000305527
Търговска банка Д
BIC: DEMIBGSF
Титуляр: Манол Костадинов Пейков
Основание: За потърпевшите от земетресението.
PayPal: [email protected]
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ