Навръх Великден голяма трагедия сполетя Тони Димитрова
Голяма покруса сполетя обичната Тони Димитрова. Навръх Великден тя загуби татко си, разбра Plovdiv24.bg. За кончината му тя показа във фейсбук. Ето какво написа тя, придужено от две фотоси:
Ех, по какъв начин желаех тези дни да напиша нещо, да се похваля с няколко неща, само че няма!
Чаках! Преди съвсем седем години майка, преди две години и малко чаках батко, и от много време чаках теб, баща! Чаках!
Измъчи се ти, в този момент ще си там, при майка, толкоз ти беше самотно без нея! Ще се изненадаш като видиш и батко, но не се сърди, нямах сили да ти кажа! Добре, че беше деменцията, тя като белина избели всичките мемоари, хората и живота ти. Какъв беше единствено! Умен, доблестен, непретенциозен до безумство, мечтател, трудолюбив, умен, безмълвен, и още, и още! И хубав!
Трудното ти детство и армията те бяха създали стоманен! Как ядеше бял самун! От майка знаех, че си гладувал доста като дребен, и не можеше да му се наситиш! Помниш ли, по какъв начин ни преподаваше уроци по френски! Пишеше с цветни тебешири по вратата на кухнята (тя ни беше дъска), преподаваше ни с батко граматиката, спрежения, наречие, думи! Знаеше съвършено езика, четеше книги на френски, и имахме доста плочи с френски песни! И поезията! Колко поети прочетох и опознах поради тебе! И ме учеше на поетичните стъпки- “ямб ", “амфибрахий ", “хорей ". А в действителност, беше боен. И се пенсионира полковник. Живяхме в Звездец, (ти си беше от там), след това Сливен и най-после в Бургас. Къде работеше последно не знаехме доста - ти си идваше в петък вечерта и си тръгваше в понеделник. Нищо не споделяше, беше някаква голяма загадка по това време. И когато минаха доста години ми сподели, и ме закле никой да не знае! Да де, но аз незабавно споделих на батко! И той, умният ми батко единствено изрече: “Аз по този начин си и мислех! ".
Когато майка си отиде, открих някакви твои тетрадки, изписани ситно, ситно с твои мисли. И основна героиня в тях бях аз, доста по-малко другите от фамилията! Как си ме мислил единствено! Беше безмълвен в живота, а в тетрадките си крещял обезпокоително! С доста твои заключения не съм съгласна и до през днешния ден, тъй като живота е по-циничен и веществен от това, което беше твоят блян. Но за някои неща беше прав! Да, някои от тези, които обичах и най-често виждаше на масата ми и си мислел за предатели, в действителност ме нараниха, само че нищо, простено да им е!
Ти в никакъв случай не можеше да проумееш по какъв начин се оправям с всичко. И се чудеше дали няма нещо неправилно в специалността ми, от която не беше удивен. Помниш ли по какъв начин ми сподели: “С този глас -певица? " и след това добави: “Ще те призная, в случай че те чуя по радиото! "
Минаха години, аз работех по заведения за хранене, питейни заведения, таверна и се връщах в 100 часа, вмирисана на всичко, което беше кръчмата! Стискаше зъби и не споделяше нищо! И не вярваше, че това е моето! След време, като благословия пътят ми пресече Диомов, Маринов, Ненков и се роди “Ах, морето! " И един ден по радиоточката БНР пуснаха песента! И огласи кухнята ни! И аз се развиках: " Тате, това съм аз, да имаш нещо да ми кажеш! " Макар и нищожен на думи, и още повече на похвали, след време ми призна, че се гордееш с мен! И майка ми го сподели късно! Вие си бяхте скромни и сдържани!
Мили мой, спокоен баща, когато родих Магдалена, ви подарих екскурзия до Истанбул, желаех да ви благодаря за грижите за нея! Ти ми отхвърли с някакви витиевати изречения. И се наложи аз да отида с майка. Но когато след години ви подарих екскурзия до Виена ти внезапно се възпротиви и си призна за какво: “Аз цялостен живот съм вярвал в една концепция, и в случай че видя, че там е по-добре от тук, по какъв начин ще пребивавам? "
Не беше почтено да си толкоз чист! И ордените, в никакъв случай не ги сподели, не ги посочи! Не ги постави!
Когато те надделя деменцията, когато стартира да се губиш, да те намира полицията през нощите паднал, с разрушен нос, когато ме питаше къде е майка, да не се сърди, че не идва, ми късаше сърцето! И през днешния ден съм със скъсано сърце! Ти потегли там при майка и батко няколко пъти! Но Д-р Миро те връщаше! И не ти давахме да си отидеш! Нали ти споделих преди два месеца: “Няма да ме оставиш, нали? ".
И ти даде обещание! Сега те пущам, тате! Защото се изтеза! Там, с майка и батко бдете над нас! А аз последна от четиримата ще изгася лампата!
Сбогом, Тате!
Ех, по какъв начин желаех тези дни да напиша нещо, да се похваля с няколко неща, само че няма!
Чаках! Преди съвсем седем години майка, преди две години и малко чаках батко, и от много време чаках теб, баща! Чаках!
Измъчи се ти, в този момент ще си там, при майка, толкоз ти беше самотно без нея! Ще се изненадаш като видиш и батко, но не се сърди, нямах сили да ти кажа! Добре, че беше деменцията, тя като белина избели всичките мемоари, хората и живота ти. Какъв беше единствено! Умен, доблестен, непретенциозен до безумство, мечтател, трудолюбив, умен, безмълвен, и още, и още! И хубав!
Трудното ти детство и армията те бяха създали стоманен! Как ядеше бял самун! От майка знаех, че си гладувал доста като дребен, и не можеше да му се наситиш! Помниш ли, по какъв начин ни преподаваше уроци по френски! Пишеше с цветни тебешири по вратата на кухнята (тя ни беше дъска), преподаваше ни с батко граматиката, спрежения, наречие, думи! Знаеше съвършено езика, четеше книги на френски, и имахме доста плочи с френски песни! И поезията! Колко поети прочетох и опознах поради тебе! И ме учеше на поетичните стъпки- “ямб ", “амфибрахий ", “хорей ". А в действителност, беше боен. И се пенсионира полковник. Живяхме в Звездец, (ти си беше от там), след това Сливен и най-после в Бургас. Къде работеше последно не знаехме доста - ти си идваше в петък вечерта и си тръгваше в понеделник. Нищо не споделяше, беше някаква голяма загадка по това време. И когато минаха доста години ми сподели, и ме закле никой да не знае! Да де, но аз незабавно споделих на батко! И той, умният ми батко единствено изрече: “Аз по този начин си и мислех! ".
Когато майка си отиде, открих някакви твои тетрадки, изписани ситно, ситно с твои мисли. И основна героиня в тях бях аз, доста по-малко другите от фамилията! Как си ме мислил единствено! Беше безмълвен в живота, а в тетрадките си крещял обезпокоително! С доста твои заключения не съм съгласна и до през днешния ден, тъй като живота е по-циничен и веществен от това, което беше твоят блян. Но за някои неща беше прав! Да, някои от тези, които обичах и най-често виждаше на масата ми и си мислел за предатели, в действителност ме нараниха, само че нищо, простено да им е!
Ти в никакъв случай не можеше да проумееш по какъв начин се оправям с всичко. И се чудеше дали няма нещо неправилно в специалността ми, от която не беше удивен. Помниш ли по какъв начин ми сподели: “С този глас -певица? " и след това добави: “Ще те призная, в случай че те чуя по радиото! "
Минаха години, аз работех по заведения за хранене, питейни заведения, таверна и се връщах в 100 часа, вмирисана на всичко, което беше кръчмата! Стискаше зъби и не споделяше нищо! И не вярваше, че това е моето! След време, като благословия пътят ми пресече Диомов, Маринов, Ненков и се роди “Ах, морето! " И един ден по радиоточката БНР пуснаха песента! И огласи кухнята ни! И аз се развиках: " Тате, това съм аз, да имаш нещо да ми кажеш! " Макар и нищожен на думи, и още повече на похвали, след време ми призна, че се гордееш с мен! И майка ми го сподели късно! Вие си бяхте скромни и сдържани!
Мили мой, спокоен баща, когато родих Магдалена, ви подарих екскурзия до Истанбул, желаех да ви благодаря за грижите за нея! Ти ми отхвърли с някакви витиевати изречения. И се наложи аз да отида с майка. Но когато след години ви подарих екскурзия до Виена ти внезапно се възпротиви и си призна за какво: “Аз цялостен живот съм вярвал в една концепция, и в случай че видя, че там е по-добре от тук, по какъв начин ще пребивавам? "
Не беше почтено да си толкоз чист! И ордените, в никакъв случай не ги сподели, не ги посочи! Не ги постави!
Когато те надделя деменцията, когато стартира да се губиш, да те намира полицията през нощите паднал, с разрушен нос, когато ме питаше къде е майка, да не се сърди, че не идва, ми късаше сърцето! И през днешния ден съм със скъсано сърце! Ти потегли там при майка и батко няколко пъти! Но Д-р Миро те връщаше! И не ти давахме да си отидеш! Нали ти споделих преди два месеца: “Няма да ме оставиш, нали? ".
И ти даде обещание! Сега те пущам, тате! Защото се изтеза! Там, с майка и батко бдете над нас! А аз последна от четиримата ще изгася лампата!
Сбогом, Тате!
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ