Лекар от Пловдив, който от 12 години е в Прага: Чехите имат израз Работиш като българин
Д-р Петко Проданов е кардиолог. Заминава за Чехия преди 12 години, а през днешния ден споделя за Прага, че едно от нещата, които най-вече го впечатляват там е уважението към експертното мнение. " От майстора, който реди павета по старите пражки тротоари, до лекуващия доктор ", показва той. За себе си споделя, че в границите на обменни стратегии е имал опцията да стажува в Украйна, Япония и Франция, където натрупа познания и се учи да се ориентирам в друга културна среда. Ето какво още споделя лекарят за себе си и за българската общественост и традициите ѝ в Чехия пред рубриката БГ Свят на Българска телеграфна агенция.
Кога и за какво заминахте за Прага, доктор Проданов?
През 2010 година приключих Медицинския университет в родния ми град Пловдив. Още в началните курсове се зароди ползата към диагностиката и лекуването на сърдечно съдовите болести. Имах щастието основите на клинични специалности да уча от одобрени и вдъхновяващи експерти. Освен наложителните стажове, самичък си проведох спомагателни такива по време на летните ваканции в клиниките по кардиохирургия и кардиология, където в една от тях, наред с българите, работеха и инвазивни кардиолози от Чехия. Бях мощно впечатлен от модерните стандарти за лекуване, само че пред мен стоеше най-големият проблем - къде и по какъв начин да специализирам.
По това време в България нямаше оповестени състезания за специалност Кардиология и трябваше да намеря решение. В рамките на обменни стратегии имах опцията да стажувам в Украйна, Япония и Франция, където натрупах спомагателни познания и се научих да се ориентирам в друга културна среда. След като поставих сполучливо шестте държавни изпита, следвайки рекомендации и интереса си към кардиологията, се свързах с професор Видимски в Прага. Той е високо скъп академик, взел участие интензивно в развиването на доста от актуалните стандарти за лекуване на острия миокарден инфаркт в Европа.
В началото на 2011 година дойдох в Прага, където течеше общ митинг на лекарите (акцията “děkujeme, odcházíme ", прев. “благодаря, тръгваме си " ). Около 4000 лекари бяха подали молби за овакантяване в институциите, в които работят. Малко от тях действително отпътуваха, само че ненапълно реализираха настояванията си, свързани с възстановяване на изискванията за работа, опциите за образование и несъмнено възнаграждението. Ситуация беше от една страна удобна за мен, от друга - предстоеше най-трудната част - да се потвърдя като кадърен млад доктор, да науча бързо езика и да мина два вътрешни изпита при професора и сътрудниците му.
Разкажете ни за работата си като доктор там, по какъв начин нормално минава денят Ви?
В нашата специалност е мъчно да се приказва за работен ден. След като опазих компетентност, последните 5 години работя главно като кардиолог и интензивист в Клиниката по кардиохирургия към едната от трите академични лечебни заведения в Прага. Освен плановите пациенти, одобряваме непрекъснато и незабавни, които нормално са в доста тежко положение. Частично работя и в кардиологичен кабинет отвън болничното заведение, където проверявам и доста българи. Добрата организация и поддръжката на фамилията ми разрешават да работя без да “прегоря ".
С какво Прага Ви притегля като професионални благоприятни условия, в какво България бърка и за какво към момента доста лекари отпътуват да работят в чужбина?
Кардиологията в Чехия клинично и научно е на доста високо равнище. В последните няколко години тук, както и в цяла Европа, има засилващ се дефицит на експерти. Здравната система е извънредно обществена и налична, разрешава използването на най-съвременните способи за диагностика и лекуване, хората имат доверие към лекарите и системата. Разбира се, че това е ненапълно за сметка на по-високи осигурителни вноски, спрямо тези в България и по-ниско главно заплащане на труда в съпоставяне със страните от Западна Европа. Има доста стратегии и курсове за образование и възстановяване на квалификацията. От теб зависи какъв брой надалеч искаш да стигнеш.
Относно България има два аспекта - самостоятелен и систематичен. Безспорно има отлични експерти и положителни практики, някои от които имам удоволствието да познавам персонално. В последна сметка, който е добър, има работа и положително заплащане. От друга страна, качеството не е налично за всички, т.е. има проблем в системата. Съвременната медицина е извънредно скъпа, а неприятното ръководство на лимитираните запаси единствено задълбочава казуса. Не на последно място е отношението на обществото към цялото съсловие. Със сигурност казусът е двустранен, само че през годините съм очевидец на неприемливи “присъди " и прибързани изводи от страна на политици и водещи медии. Системно се подронва престижа на лекарите. Така се губи мотивация, а пострадали са пациентите. За страдание, тази наклонност я следя във всички сфери. Всъщност останало ли е почитание на обществото към което и да е съсловие?
Защо Прага, а не някоя друга страна?
Преди няколко години срещнах инцидентно в Пловдив треньора ни по тенис от университета. С леко отчаяние ме попита: “Защо не отиде в Германия, Петко - за какво в Чехия? ". Позволих си да му отговоря с въпрос: “Бил ли си в миналото в Прага? ". Който е посещавал града, ще ме разбере. Той не беше.
Какво можете да ни разкажете за българската общественост там?
Българската общественост има остарели обичаи в Чехия. Активната активност на културния институт дава отлични мотиви за среща на българите. След трагичната кончина на Галина Тодорова, новият шеф на института, ще би трябвало да продължи дейната работа за възстановяване имиджа на страната ни. За страдание, в съзнанието на доста чехи страната ни остава просто една налична морска дестинация, замръзнала в развиването си някъде в предишното. А България надалеч не е единствено това.
Доказателство за постоянните обичаи на българската общественост в Прага е и едно от дребното останали зад граници българско учебно заведение. Пред същинско предизвикателство и отговорност са изправени целият екип от преподаватели и Мария Носикова в качеството си на шеф. Имах удоволствието да се срещна с нея по време на здравен семинар, който бяхме организирали за децата в учебното заведение с мои сътрудници, посетители от Пловдивския медицински университет.
Имам достойнството да познавам и проф. Хана Гладкова, специалист лингвист от Карловия университет, посветила живота си на българския език. Въпреки спадащия интерес, към момента има чехи слависти, които го учат.
Какво Ви даде и какво Ви взе животът зад граница?
Утвърждаването на всеки човек в професионалната му среда изисква неизменност и доста старания, без значение дали е в чужбина или в страната, в която се е родил.
Истината е, че в чужбина се изискват спомагателни старания, които би трябвало да вложиш в това да научиш непознат език, да се докажеш и постоянно да опровергаеш предразсъдъците на локалните. Особено в среда, където чужденците са по-скоро изключение. В последна сметка, с изключение на положително упражнение за мозъка, цялото прекарване е и лекарство за егото.
Колко е значимо да успее човек да се впише езиково, да знае езика на локалните, с цел да го одобряват?
Важно е дотолкоз, доколкото работата ви го изисква и самичък имате интерес към непознатата просвета. Познавам чужденци, които са в Прага от дълги години и в ресторант към момента питат за меню на британски. За мен това е доста ограничаващо. Аз нямах и различен избор, трябваше доста бързо да се науча.
Нещото, което най-вече Ви липсва от България?
Слънцето и страстта на хората. През лятото след три следващи слънчеви дни и температури към 30°C всички стартират да приказват за оправяне на времето, т. е. да стане отново облачно. Вероятно това е и повода за по-сдържания, от време на време даже вцепеняващ характер на локалните. Дори в кавгите си не могат да се сравнят с това, което Югът познава.
Колко близо и какъв брой надалеч като нрав е Чехия от България? Като качество на живот – не приказваме единствено за приходи.
Мисля си, че не е вярно да се обобщават хората на етническа и национална основа. Рискуваме постоянно да бъдем сюрпризирани. Клишета от рода, че ние сме гостоприемни, а те-не, неведнъж са били разбивани. Чехите имат израз “Работиш като българин ". С изненада научих, че се свързва с опциите на старите българи градинари да работят по доста, тежка работа. Признайте си обаче, че като го чуете за първи път, не сте уверени в позитивната му конотация.
Истина е, че общото чувство тук, е за много по-прагматична и проведена среда. Има съвсем нулева приемливост към бабаитлъка, необятно публикуван по нашите ширини. А едно от нещата, които най-вече ме впечатляват, е уважението към експертното мнение. От майстора, който реди павета по старите пражки тротоари, до лекуващия доктор.
Кога и за какво заминахте за Прага, доктор Проданов?
През 2010 година приключих Медицинския университет в родния ми град Пловдив. Още в началните курсове се зароди ползата към диагностиката и лекуването на сърдечно съдовите болести. Имах щастието основите на клинични специалности да уча от одобрени и вдъхновяващи експерти. Освен наложителните стажове, самичък си проведох спомагателни такива по време на летните ваканции в клиниките по кардиохирургия и кардиология, където в една от тях, наред с българите, работеха и инвазивни кардиолози от Чехия. Бях мощно впечатлен от модерните стандарти за лекуване, само че пред мен стоеше най-големият проблем - къде и по какъв начин да специализирам.
По това време в България нямаше оповестени състезания за специалност Кардиология и трябваше да намеря решение. В рамките на обменни стратегии имах опцията да стажувам в Украйна, Япония и Франция, където натрупах спомагателни познания и се научих да се ориентирам в друга културна среда. След като поставих сполучливо шестте държавни изпита, следвайки рекомендации и интереса си към кардиологията, се свързах с професор Видимски в Прага. Той е високо скъп академик, взел участие интензивно в развиването на доста от актуалните стандарти за лекуване на острия миокарден инфаркт в Европа.
В началото на 2011 година дойдох в Прага, където течеше общ митинг на лекарите (акцията “děkujeme, odcházíme ", прев. “благодаря, тръгваме си " ). Около 4000 лекари бяха подали молби за овакантяване в институциите, в които работят. Малко от тях действително отпътуваха, само че ненапълно реализираха настояванията си, свързани с възстановяване на изискванията за работа, опциите за образование и несъмнено възнаграждението. Ситуация беше от една страна удобна за мен, от друга - предстоеше най-трудната част - да се потвърдя като кадърен млад доктор, да науча бързо езика и да мина два вътрешни изпита при професора и сътрудниците му.
Разкажете ни за работата си като доктор там, по какъв начин нормално минава денят Ви?
В нашата специалност е мъчно да се приказва за работен ден. След като опазих компетентност, последните 5 години работя главно като кардиолог и интензивист в Клиниката по кардиохирургия към едната от трите академични лечебни заведения в Прага. Освен плановите пациенти, одобряваме непрекъснато и незабавни, които нормално са в доста тежко положение. Частично работя и в кардиологичен кабинет отвън болничното заведение, където проверявам и доста българи. Добрата организация и поддръжката на фамилията ми разрешават да работя без да “прегоря ".
С какво Прага Ви притегля като професионални благоприятни условия, в какво България бърка и за какво към момента доста лекари отпътуват да работят в чужбина?
Кардиологията в Чехия клинично и научно е на доста високо равнище. В последните няколко години тук, както и в цяла Европа, има засилващ се дефицит на експерти. Здравната система е извънредно обществена и налична, разрешава използването на най-съвременните способи за диагностика и лекуване, хората имат доверие към лекарите и системата. Разбира се, че това е ненапълно за сметка на по-високи осигурителни вноски, спрямо тези в България и по-ниско главно заплащане на труда в съпоставяне със страните от Западна Европа. Има доста стратегии и курсове за образование и възстановяване на квалификацията. От теб зависи какъв брой надалеч искаш да стигнеш.
Относно България има два аспекта - самостоятелен и систематичен. Безспорно има отлични експерти и положителни практики, някои от които имам удоволствието да познавам персонално. В последна сметка, който е добър, има работа и положително заплащане. От друга страна, качеството не е налично за всички, т.е. има проблем в системата. Съвременната медицина е извънредно скъпа, а неприятното ръководство на лимитираните запаси единствено задълбочава казуса. Не на последно място е отношението на обществото към цялото съсловие. Със сигурност казусът е двустранен, само че през годините съм очевидец на неприемливи “присъди " и прибързани изводи от страна на политици и водещи медии. Системно се подронва престижа на лекарите. Така се губи мотивация, а пострадали са пациентите. За страдание, тази наклонност я следя във всички сфери. Всъщност останало ли е почитание на обществото към което и да е съсловие?
Защо Прага, а не някоя друга страна?
Преди няколко години срещнах инцидентно в Пловдив треньора ни по тенис от университета. С леко отчаяние ме попита: “Защо не отиде в Германия, Петко - за какво в Чехия? ". Позволих си да му отговоря с въпрос: “Бил ли си в миналото в Прага? ". Който е посещавал града, ще ме разбере. Той не беше.
Какво можете да ни разкажете за българската общественост там?
Българската общественост има остарели обичаи в Чехия. Активната активност на културния институт дава отлични мотиви за среща на българите. След трагичната кончина на Галина Тодорова, новият шеф на института, ще би трябвало да продължи дейната работа за възстановяване имиджа на страната ни. За страдание, в съзнанието на доста чехи страната ни остава просто една налична морска дестинация, замръзнала в развиването си някъде в предишното. А България надалеч не е единствено това.
Доказателство за постоянните обичаи на българската общественост в Прага е и едно от дребното останали зад граници българско учебно заведение. Пред същинско предизвикателство и отговорност са изправени целият екип от преподаватели и Мария Носикова в качеството си на шеф. Имах удоволствието да се срещна с нея по време на здравен семинар, който бяхме организирали за децата в учебното заведение с мои сътрудници, посетители от Пловдивския медицински университет.
Имам достойнството да познавам и проф. Хана Гладкова, специалист лингвист от Карловия университет, посветила живота си на българския език. Въпреки спадащия интерес, към момента има чехи слависти, които го учат.
Какво Ви даде и какво Ви взе животът зад граница?
Утвърждаването на всеки човек в професионалната му среда изисква неизменност и доста старания, без значение дали е в чужбина или в страната, в която се е родил.
Истината е, че в чужбина се изискват спомагателни старания, които би трябвало да вложиш в това да научиш непознат език, да се докажеш и постоянно да опровергаеш предразсъдъците на локалните. Особено в среда, където чужденците са по-скоро изключение. В последна сметка, с изключение на положително упражнение за мозъка, цялото прекарване е и лекарство за егото.
Колко е значимо да успее човек да се впише езиково, да знае езика на локалните, с цел да го одобряват?
Важно е дотолкоз, доколкото работата ви го изисква и самичък имате интерес към непознатата просвета. Познавам чужденци, които са в Прага от дълги години и в ресторант към момента питат за меню на британски. За мен това е доста ограничаващо. Аз нямах и различен избор, трябваше доста бързо да се науча.
Нещото, което най-вече Ви липсва от България?
Слънцето и страстта на хората. През лятото след три следващи слънчеви дни и температури към 30°C всички стартират да приказват за оправяне на времето, т. е. да стане отново облачно. Вероятно това е и повода за по-сдържания, от време на време даже вцепеняващ характер на локалните. Дори в кавгите си не могат да се сравнят с това, което Югът познава.
Колко близо и какъв брой надалеч като нрав е Чехия от България? Като качество на живот – не приказваме единствено за приходи.
Мисля си, че не е вярно да се обобщават хората на етническа и национална основа. Рискуваме постоянно да бъдем сюрпризирани. Клишета от рода, че ние сме гостоприемни, а те-не, неведнъж са били разбивани. Чехите имат израз “Работиш като българин ". С изненада научих, че се свързва с опциите на старите българи градинари да работят по доста, тежка работа. Признайте си обаче, че като го чуете за първи път, не сте уверени в позитивната му конотация.
Истина е, че общото чувство тук, е за много по-прагматична и проведена среда. Има съвсем нулева приемливост към бабаитлъка, необятно публикуван по нашите ширини. А едно от нещата, които най-вече ме впечатляват, е уважението към експертното мнение. От майстора, който реди павета по старите пражки тротоари, до лекуващия доктор.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ