Пловдивчанка със смущаващ разказ за пътуване от морето: Децата и майките в автобуса плачеха, изпитахме страх и безпомощност
Читателка на Plovdiv24.bg ни потърси, с цел да показа за кошмарно пътешестване от морето към Пловдив.
За пътуването си до морето бяхме решили да се възползваме от услугите на компания Юнион Ивкони. Разказът ми ще бъде за връщането ни от почивката.
Тръгване от автогара " Приморско "
Автобусът ни беше за 21.08 с потегляне към Пловдив в 17:40 часа. С мои приятелки пристигнахме на автогарата в 17:00 часа, с цел да имаме време за кафе и да изчакаме рейса, без да се постанова да бързаме. В 17:10 часа на автогарата дойде рейс по направление Царево-Пловдив. Една от нас реши да попита дали това е нашият рейс, защото беше 30 мин. по рано от упования час на потегляне. Попитах водача, при което получих за отговор " Трябваше да почакате малко “. Попитах го дали има някакъв проблем, с цел да си оставим багажа, а той отговори " Оф ела тогава “. Качи моя багаж, а по-късно и на приятелките ми с мятане, боричкане и мрънкане. Попитах го за какво ще тръгваме толкоз рано, а той отговори, че диспечерката му е споделила, че май е не запомнил да качи пасажерите от Китен и ще се наложи да се върнем. Бил нов водач и объркал пътя. Автобусът потегли към Китен.
Първи червен байрак
По време на пътуването ни до Китен карахме с превишена скорост. Трябва да се спомене, че рейсът бе най-вероятно от предишния век. Спряхме в Китен, нахвърля багажа на няколко дами и още веднъж потеглихме. Посоката ни обаче не беше към Приморско, а продължихме в посока Царево. След 15 минъти пътешестване и говорене по телефона с Бог знае кого, още веднъж в неверна посока, водачът се усети и обърнахме на изострен завой. Карахме с " гневна скорост “ още веднъж към Приморско.
Когато пристигнахме още веднъж в Приморско се качиха още няколко дами, като едната го попита дали ще има закъснение, а той отговори " Ако искаш от вас да те бях взел “. Моя другарка отиде и го попита по кое време ще се направи отмора, получи отговор – " Почивка има на оня свят ".
В рейса се качи и едно момиче /най-вероятно чиновник на компанията, която ни изброи/. Жените на по-задните седалки я помолиха да попита водача дали е допустимо да кара по-внимателно и да не приказва по телефона, а тя отвърна: " Нищо не мога да направя ". След молба на една от пътничките от името на всички останали към водача, отношението, което получихме бе: " Не ме нервирайте ", " От такива като вас ми е писнало ", " Цървули " и така нататък Потеглихме към Черноморец, Созопол, Бургас.
Созопол или Каваци?
При влизане в Созопол, още веднъж обърка пътя - този път потеглихме към Каваците. След намесата на един от пасажерите, още веднъж направихме рисково превръщане в противоположна посока. В Созопол се качи и останалата час от пасажерите. В рейса преобладаваха жени с деца, по-възрастни дами и двама мъже – един от който не говореше български език.
Бургас – отмора ли?
Бърза разкадровка: Три пъти минаване на алено, придвижване с 80 км/ч (поне) и замалко ПТП с кола, която спря на алено. Спирка на излизане от Бургас на бензиностанция и съобщение: " Имате 10 минути и потеглям ". Няма смисъл да се разисква кой бърза за тоалетна, кой бърза за цигара и кой бърза за кафе...
Автомагистрала Тракия
За този миг ще опиша с изключителна акуратност, тъй като ще остане извънредно противен спомен за всички нас.
Всички пътуващи по автомагистралата в посока Бургас-Пловдив са наясно, че има сектор, който доста водачи заобикалят и карат в спешната лента. Ние не бяхме изключение.
В един миг чухме блъсканица на първите две седалки тъкмо до водача. Едната жена се изправи, очевидно искаше да го попита нещо. В продължение на 10 секунди не получаваше отговор и се приближи до него. Започнахме да чуваме възклицания, видяхме ужасения взор на дамите, които му споделяха – " Господине, Господине, заспивате ", " Господине, не заспивайте "...
В този миг към този момент рейсът се беше насочил отвън спешната лента. Децата откъм гърба започнаха да плачат, а техните майки ги прегръщаха и също плачеха. Всичко се случи за не повече от 10-15 секунди, само че изпитаните страсти, боязън и беззащитност в никакъв случай няма да забравим.
Въпросният " Господин “ осъмна и стартира да крещи " Аз къде да карам, нищо не е станало, айде по-спокойно... “. След това се реалокира в дясна лента и ни сподели " Айде, тогава, в този момент се друсайте “. Рейсът, популярност Богу, устоя на терора, на който го подложи неговият водач.
По-късно излязохме от автомагистралата и се насочихме към Стара Загора.
Нашите многоуважавани " Органи на реда “... или не
След влизане в Стара Загора към този момент доста хора желаеха да слязат непринудено от рейса, даже това да не беше тяхната спирка, само че получаваха за отговор – " Никой на никое място няма да слиза ".
Спряха ни служители на реда на буркани. Извикаха водача, а по-късно една дама от рейса /нейното име няма да спомена/. По-късно разбрахме, че тя е подала сигнала. Докато разговаряха извън, с моите приятелки взехме единомислещо и бързо решение да напуснем рейса незабавно, до момента в който имаме опция.
Аз бях първата, която слезе, последвана минути по-късно и от всички останали пасажери. Обърнах се към шоьора и го помолих да ни отвори багажното, с цел да си вземем багажа, защото желаем нашето пътешестване да завърши в този момент, отговорът – " Нищо няма да разтварям, никой няма да си върви, в случай че желаете да спра придвижването, че да си вземете багажа, качвайте се, когато кажа тогава ".
Това ме предизвика да се обърна непосредствено към " органите на реда “. След две поредни молби персонално към служителите на реда, единия от тях спря придвижването и взехме багажа си, до момента в който водача обясняваше на другия – " Ама няма по какъв начин, ще слязат на Автогарата в Стара Загора, няма да разтварям "...
Е, отвори, откакто служителят на реда сподели, които желаят да продължат, а които желаят да си вземат багажа. Полицаите бяха известени, че водачът е нападателен, нахален и несъответстващ – няма проба за алкохол, няма нищо, просто го пуснаха да си върви по маршрута.
Голяма част от пасажерите слязоха, друга реши да слезе на автогарата, останаха само няколко възрастни дами, които твърдяха до последно, че това е обикновено /те така и така несъмнено различен вид нямаха/. Шофьорът си продължи по направлението и маршрута, по-късно даже го подмихнахме с автомобила, с който се прибрахме до Пловдив.
Искам да се уточнят някой обстоятелства и да бъдат зададени някои въпроси:
- Как водачът е минал психотест?
- За да имаш D категория е нужно да си карал 2 години C категория /ако не се лъжа/, а не каруца?
- Как, за Бога, такова транспортно средство минава ГТП?
- Що за отношение е това да си плащаш, а да те наскърбяват, псуват и разкарват като стока във въпросното транспортно средство?
- Как да се доверим още веднъж на " Професионален “ водач и да разчитаме на неговите умения?
- Как въпросната компания е наела този водач? Не споделям, че всички са такива, в противен случай, на отиване към морето пътувахме на 17.08 в 1:45 часа и водача беше извънредно деликатен, толерантен и така нататък
- След подаден сигнал за несъответстващо шофиране, разбираемо и ясно е, че органите на реда, не могат да го задържат, за какво не му направиха една проба за алкохол?
- Съжалявам, че не съумях да фотографирам номера на рейса, само че имаше пасажери, които го имат непокътнат.
- Какъв човек си и нямаш ли съвест да отговаряш за живота на над 50 души и да приемаш с лека ръка, че си направил неточност, застрашаваща живота им?
Със сигурност не просто няма да се доверя на компания ЮНИОН ИВКОНИ, само че и на по този начин наречените " ПРОФЕСИОНАЛНИ ШОФЬОРИ “, приключва своя роман пловдивчанката.
За пътуването си до морето бяхме решили да се възползваме от услугите на компания Юнион Ивкони. Разказът ми ще бъде за връщането ни от почивката.
Тръгване от автогара " Приморско "
Автобусът ни беше за 21.08 с потегляне към Пловдив в 17:40 часа. С мои приятелки пристигнахме на автогарата в 17:00 часа, с цел да имаме време за кафе и да изчакаме рейса, без да се постанова да бързаме. В 17:10 часа на автогарата дойде рейс по направление Царево-Пловдив. Една от нас реши да попита дали това е нашият рейс, защото беше 30 мин. по рано от упования час на потегляне. Попитах водача, при което получих за отговор " Трябваше да почакате малко “. Попитах го дали има някакъв проблем, с цел да си оставим багажа, а той отговори " Оф ела тогава “. Качи моя багаж, а по-късно и на приятелките ми с мятане, боричкане и мрънкане. Попитах го за какво ще тръгваме толкоз рано, а той отговори, че диспечерката му е споделила, че май е не запомнил да качи пасажерите от Китен и ще се наложи да се върнем. Бил нов водач и объркал пътя. Автобусът потегли към Китен.
Първи червен байрак
По време на пътуването ни до Китен карахме с превишена скорост. Трябва да се спомене, че рейсът бе най-вероятно от предишния век. Спряхме в Китен, нахвърля багажа на няколко дами и още веднъж потеглихме. Посоката ни обаче не беше към Приморско, а продължихме в посока Царево. След 15 минъти пътешестване и говорене по телефона с Бог знае кого, още веднъж в неверна посока, водачът се усети и обърнахме на изострен завой. Карахме с " гневна скорост “ още веднъж към Приморско.
Когато пристигнахме още веднъж в Приморско се качиха още няколко дами, като едната го попита дали ще има закъснение, а той отговори " Ако искаш от вас да те бях взел “. Моя другарка отиде и го попита по кое време ще се направи отмора, получи отговор – " Почивка има на оня свят ".
В рейса се качи и едно момиче /най-вероятно чиновник на компанията, която ни изброи/. Жените на по-задните седалки я помолиха да попита водача дали е допустимо да кара по-внимателно и да не приказва по телефона, а тя отвърна: " Нищо не мога да направя ". След молба на една от пътничките от името на всички останали към водача, отношението, което получихме бе: " Не ме нервирайте ", " От такива като вас ми е писнало ", " Цървули " и така нататък Потеглихме към Черноморец, Созопол, Бургас.
Созопол или Каваци?
При влизане в Созопол, още веднъж обърка пътя - този път потеглихме към Каваците. След намесата на един от пасажерите, още веднъж направихме рисково превръщане в противоположна посока. В Созопол се качи и останалата час от пасажерите. В рейса преобладаваха жени с деца, по-възрастни дами и двама мъже – един от който не говореше български език.
Бургас – отмора ли?
Бърза разкадровка: Три пъти минаване на алено, придвижване с 80 км/ч (поне) и замалко ПТП с кола, която спря на алено. Спирка на излизане от Бургас на бензиностанция и съобщение: " Имате 10 минути и потеглям ". Няма смисъл да се разисква кой бърза за тоалетна, кой бърза за цигара и кой бърза за кафе...
Автомагистрала Тракия
За този миг ще опиша с изключителна акуратност, тъй като ще остане извънредно противен спомен за всички нас.
Всички пътуващи по автомагистралата в посока Бургас-Пловдив са наясно, че има сектор, който доста водачи заобикалят и карат в спешната лента. Ние не бяхме изключение.
В един миг чухме блъсканица на първите две седалки тъкмо до водача. Едната жена се изправи, очевидно искаше да го попита нещо. В продължение на 10 секунди не получаваше отговор и се приближи до него. Започнахме да чуваме възклицания, видяхме ужасения взор на дамите, които му споделяха – " Господине, Господине, заспивате ", " Господине, не заспивайте "...
В този миг към този момент рейсът се беше насочил отвън спешната лента. Децата откъм гърба започнаха да плачат, а техните майки ги прегръщаха и също плачеха. Всичко се случи за не повече от 10-15 секунди, само че изпитаните страсти, боязън и беззащитност в никакъв случай няма да забравим.
Въпросният " Господин “ осъмна и стартира да крещи " Аз къде да карам, нищо не е станало, айде по-спокойно... “. След това се реалокира в дясна лента и ни сподели " Айде, тогава, в този момент се друсайте “. Рейсът, популярност Богу, устоя на терора, на който го подложи неговият водач.
По-късно излязохме от автомагистралата и се насочихме към Стара Загора.
Нашите многоуважавани " Органи на реда “... или не
След влизане в Стара Загора към този момент доста хора желаеха да слязат непринудено от рейса, даже това да не беше тяхната спирка, само че получаваха за отговор – " Никой на никое място няма да слиза ".
Спряха ни служители на реда на буркани. Извикаха водача, а по-късно една дама от рейса /нейното име няма да спомена/. По-късно разбрахме, че тя е подала сигнала. Докато разговаряха извън, с моите приятелки взехме единомислещо и бързо решение да напуснем рейса незабавно, до момента в който имаме опция.
Аз бях първата, която слезе, последвана минути по-късно и от всички останали пасажери. Обърнах се към шоьора и го помолих да ни отвори багажното, с цел да си вземем багажа, защото желаем нашето пътешестване да завърши в този момент, отговорът – " Нищо няма да разтварям, никой няма да си върви, в случай че желаете да спра придвижването, че да си вземете багажа, качвайте се, когато кажа тогава ".
Това ме предизвика да се обърна непосредствено към " органите на реда “. След две поредни молби персонално към служителите на реда, единия от тях спря придвижването и взехме багажа си, до момента в който водача обясняваше на другия – " Ама няма по какъв начин, ще слязат на Автогарата в Стара Загора, няма да разтварям "...
Е, отвори, откакто служителят на реда сподели, които желаят да продължат, а които желаят да си вземат багажа. Полицаите бяха известени, че водачът е нападателен, нахален и несъответстващ – няма проба за алкохол, няма нищо, просто го пуснаха да си върви по маршрута.
Голяма част от пасажерите слязоха, друга реши да слезе на автогарата, останаха само няколко възрастни дами, които твърдяха до последно, че това е обикновено /те така и така несъмнено различен вид нямаха/. Шофьорът си продължи по направлението и маршрута, по-късно даже го подмихнахме с автомобила, с който се прибрахме до Пловдив.
Искам да се уточнят някой обстоятелства и да бъдат зададени някои въпроси:
- Как водачът е минал психотест?
- За да имаш D категория е нужно да си карал 2 години C категория /ако не се лъжа/, а не каруца?
- Как, за Бога, такова транспортно средство минава ГТП?
- Що за отношение е това да си плащаш, а да те наскърбяват, псуват и разкарват като стока във въпросното транспортно средство?
- Как да се доверим още веднъж на " Професионален “ водач и да разчитаме на неговите умения?
- Как въпросната компания е наела този водач? Не споделям, че всички са такива, в противен случай, на отиване към морето пътувахме на 17.08 в 1:45 часа и водача беше извънредно деликатен, толерантен и така нататък
- След подаден сигнал за несъответстващо шофиране, разбираемо и ясно е, че органите на реда, не могат да го задържат, за какво не му направиха една проба за алкохол?
- Съжалявам, че не съумях да фотографирам номера на рейса, само че имаше пасажери, които го имат непокътнат.
- Какъв човек си и нямаш ли съвест да отговаряш за живота на над 50 души и да приемаш с лека ръка, че си направил неточност, застрашаваща живота им?
Със сигурност не просто няма да се доверя на компания ЮНИОН ИВКОНИ, само че и на по този начин наречените " ПРОФЕСИОНАЛНИ ШОФЬОРИ “, приключва своя роман пловдивчанката.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ