Археолог за Небет тепе: Водохранилището, смятано за средновековно, се оказа римско
Археологът София Христева, началник на разкопките на Небет тепе в Пловдив, в изявление за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус ", за новите археологически разкрития и социализацията на археологическия обект.
Вече сме на Небет тепе – едно от тепетата на Пловдив, запазили се до наши дни, към които е издигнат градът. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе се образува Трихълмието, през днешния ден по-известно като Старинен Пловдив, на което е бил ситуиран античният град. Археологическият комплекс " Небет тепе “ е приет за монумент на културата от национално значение, а напълно скоро този обект ще бъде експониран за посетителите по този начин, както във всички европейски градове се експонират такива обекти. И дано в този момент дадем думата на археолога София Христева от Археологически музей – Пловдив, която е началник на разкопките на Небет тепе. Това е най-старото място, откъдето потегля Пловдив. Нали по този начин, г-жо Христева?
Така е, едно от най-старите места.
Всъщност какъв брой столетия са минали от тук?
От интервала на халколита до съвремието – много са, това са 7 хилядолетия.
И имаме задоволително доказателство за това, нали по този начин, за всички тези, които са срещу това, че Пловдив е град на 8 хилядолетия да кажем?
Да, в действителност не е град на 8 хилядолетия, доста е по-млад е, само че да кажем, че изключваме само интервала на неолита, в който те просто не са живели на високи места в през този интервал, а в ниските сектори, близо да реки. Така че е обикновено. От неолитния интервал има в Пловдив, само че не на Небет тепе. Така че тук стартира населяваното от интервала на халколита – ІV-ІІІ хилядолетие прочие Хр., да уточним, с цел да няма 8, 9, 10 хиляди години.
Добре. И в този момент, несъмнено, любопитни сме да разберем кое е най-новото, намерено тук, като доказателства за тази вековна история на Пловдив.
Нови неща като цяло няма, само че изненадваща е смяната в хронологията на част от структурите. Някои са по-ранни, други станаха малко по-късни. Пример е едно огромно водохранилище, което дълго време беше считано за средновековно. То се оказа в действителност, че е римско и е от интервала ІІ-ІV век след Христа и в действителност се оказа, че има една последователност, защото сега имаме непокътнати три водохранилища – това, римското, едно средновековно и едно османско.
Така че от самото начало на това място си е имало такива уреди, които да съхраняват вода, защото въпреки всичко при нахлуване това е най-важното – храната и водата. Така че през всичките интервали това е било доста значимо за обекта, да има вода. Другото, което е – успяхме да проучим, да разтеглим малко по-голям сектор, който е проучван преди, само че отчасти, в сектора на огромната кула, която е при югозападната крепостна стена. И там, по-големите изненади бяха, че в действителност хванахме един доста пълен слой от късноелинистическия интервал – това е ІІ-І век преди Христа, който сега изследваме.
И някаква маска разбрахме, че сте разкрили, каква е тя?
Да, то е мощно казано маска, по този начин наподобява – с женска глава. Това са дребни теракоти, почти десетина сантиметра, които са се закачали на стената и са били за декорация. Възможно е да е на някаква богиня, само че занапред следва да проучваме и да намерим паралели на тази женска глава. Тя е от края на ІV – ІІІ век преди Христа, още веднъж в елинизма и в тракийския интервал.
Какво следва оттук насетне? Знаем, че до края на годината този план би трябвало да бъде приключен. Ще продължат ли археологическите действия и изследвания тук?
Археологическите изследвания би трябвало да приключат допустимо най-скоро, уповавам се до началото на юли, или може би ще влезем и в юли месец, поради дъждовете през миналия месец. Но се надявам до юли да приключим, с цел да може да освободим тези сектори за дейностите, които се плануват в тях – подсилване на стени, алеи, пътеки, водоснабдяване. Също по този начин ще бъдат сложени и трасета за поливна система и за осветяване, несъмнено. И може би ще останат най-после към този момент, на финалната права, някои участници, които ще би трябвало да проучим, само че евентуално това ще стане наесен.
Значи изследването на обекта продължава, без значение дали планът ще бъде социализиран?
Разбира се, несъмнено. Строителната активност и консервационно-реставрационната не престават. Всъщност, ние ги предхождаме по някакъв метод. На места, където към този момент зидовете са проучени и разкрити, реституция сега се прави, до момента в който ние изследваме други сектори, които са свързани с други действия. Така че всичко върви редом, няма мотаене.
Да, тъкмо по този начин, отлично, тъй като хората се съмняват ще съумеят ли, няма ли.
Не, несъмнено.
Вече виждаме в действителност много забавни гледки, разкрити тук, не е както беше в миналото.
Радващо е. Всъщност то по-голямата изненада беше, че откакто успяхме да разчистим растителността и там, където има свлечена земна маса, в действителност се оказа, че типът на обекта е доста добър. И в този момент ще имаме доста по-малко работа, с цел да може да го свършим до края на годината.
Значи растителността е била отговорна да не се вижда.
Разбира се, несъмнено. Това са и диги, и висока растителност. Трудно се поддържа тук, защото в действителност дъждове, влага, растителността избуява доста мощно и по тази причина огромна част от структурите не са се и виждали в някакъв стадий.
Добре, отвън това, че сте археолог, по какъв начин очаквате да се развива този туристически обект в бъдеще?
Ами уповавам се добре, тъй като Небет тепе до ден-днешен е посещавано място. Опитваме се даже да спрем туристи, защото въпреки всичко сме строителна площадка и да ги предпазим от това някой да не се контузи, да не стане нещо, защото минават машини, въпреки всичко има строителна активност. Но все пак, те имат голямото предпочитание да го видят. Така че допускам, че това ще се резервира и по-късно и потокът ще е доста по-голям. Все отново социализацията и слагането на табели и на повече информация, която туристите ще видят, е доста значимо и ще притегли повече хора.
Вие какво мислите за загражденията, би трябвало ли да има такива на обекта?
Да. В смисъл, това е освен за сигурността. Това е и моето мнение, и на шефа на Археологическия музей, както и на проектант Пройкова, реставратора Кольо Стоянов. За нас това е извънредно значимо. Тук не става въпрос за слагане на вход, тук не става въпрос за изцяло стеснен достъп. Идеята е да бъде стеснен, примерно в някаква часова зона, в която да може вечер да не идват туристите.
Тъй като те, като дойдат тук, си хвърлят чашите, пият, всички потребности се правят и така нататък, стъпва се на всички места, не престават да се разрушават зидовете. Идеята, в последна сметка, е да се съблюдава едно трасе, което е направено посредством алеи, и да се върви по тези алеи, а не да се върви по зидовете и да бъдат унищожавани. Другото, което е – имайте поради, че в цяла Западна Европа и освен, даже парковете се затварят вечер, които нямат археология на тях. Така че имаме си нашите аргументи да считаме, че е по-добре да се загражда и да е отворено единствено в избран часови диапазон.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Вече сме на Небет тепе – едно от тепетата на Пловдив, запазили се до наши дни, към които е издигнат градът. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе се образува Трихълмието, през днешния ден по-известно като Старинен Пловдив, на което е бил ситуиран античният град. Археологическият комплекс " Небет тепе “ е приет за монумент на културата от национално значение, а напълно скоро този обект ще бъде експониран за посетителите по този начин, както във всички европейски градове се експонират такива обекти. И дано в този момент дадем думата на археолога София Христева от Археологически музей – Пловдив, която е началник на разкопките на Небет тепе. Това е най-старото място, откъдето потегля Пловдив. Нали по този начин, г-жо Христева?
Така е, едно от най-старите места.
Всъщност какъв брой столетия са минали от тук?
От интервала на халколита до съвремието – много са, това са 7 хилядолетия.
И имаме задоволително доказателство за това, нали по този начин, за всички тези, които са срещу това, че Пловдив е град на 8 хилядолетия да кажем?
Да, в действителност не е град на 8 хилядолетия, доста е по-млад е, само че да кажем, че изключваме само интервала на неолита, в който те просто не са живели на високи места в през този интервал, а в ниските сектори, близо да реки. Така че е обикновено. От неолитния интервал има в Пловдив, само че не на Небет тепе. Така че тук стартира населяваното от интервала на халколита – ІV-ІІІ хилядолетие прочие Хр., да уточним, с цел да няма 8, 9, 10 хиляди години.
Добре. И в този момент, несъмнено, любопитни сме да разберем кое е най-новото, намерено тук, като доказателства за тази вековна история на Пловдив.
Нови неща като цяло няма, само че изненадваща е смяната в хронологията на част от структурите. Някои са по-ранни, други станаха малко по-късни. Пример е едно огромно водохранилище, което дълго време беше считано за средновековно. То се оказа в действителност, че е римско и е от интервала ІІ-ІV век след Христа и в действителност се оказа, че има една последователност, защото сега имаме непокътнати три водохранилища – това, римското, едно средновековно и едно османско.
Така че от самото начало на това място си е имало такива уреди, които да съхраняват вода, защото въпреки всичко при нахлуване това е най-важното – храната и водата. Така че през всичките интервали това е било доста значимо за обекта, да има вода. Другото, което е – успяхме да проучим, да разтеглим малко по-голям сектор, който е проучван преди, само че отчасти, в сектора на огромната кула, която е при югозападната крепостна стена. И там, по-големите изненади бяха, че в действителност хванахме един доста пълен слой от късноелинистическия интервал – това е ІІ-І век преди Христа, който сега изследваме.
И някаква маска разбрахме, че сте разкрили, каква е тя?
Да, то е мощно казано маска, по този начин наподобява – с женска глава. Това са дребни теракоти, почти десетина сантиметра, които са се закачали на стената и са били за декорация. Възможно е да е на някаква богиня, само че занапред следва да проучваме и да намерим паралели на тази женска глава. Тя е от края на ІV – ІІІ век преди Христа, още веднъж в елинизма и в тракийския интервал.
Какво следва оттук насетне? Знаем, че до края на годината този план би трябвало да бъде приключен. Ще продължат ли археологическите действия и изследвания тук?
Археологическите изследвания би трябвало да приключат допустимо най-скоро, уповавам се до началото на юли, или може би ще влезем и в юли месец, поради дъждовете през миналия месец. Но се надявам до юли да приключим, с цел да може да освободим тези сектори за дейностите, които се плануват в тях – подсилване на стени, алеи, пътеки, водоснабдяване. Също по този начин ще бъдат сложени и трасета за поливна система и за осветяване, несъмнено. И може би ще останат най-после към този момент, на финалната права, някои участници, които ще би трябвало да проучим, само че евентуално това ще стане наесен.
Значи изследването на обекта продължава, без значение дали планът ще бъде социализиран?
Разбира се, несъмнено. Строителната активност и консервационно-реставрационната не престават. Всъщност, ние ги предхождаме по някакъв метод. На места, където към този момент зидовете са проучени и разкрити, реституция сега се прави, до момента в който ние изследваме други сектори, които са свързани с други действия. Така че всичко върви редом, няма мотаене.
Да, тъкмо по този начин, отлично, тъй като хората се съмняват ще съумеят ли, няма ли.
Не, несъмнено.
Вече виждаме в действителност много забавни гледки, разкрити тук, не е както беше в миналото.
Радващо е. Всъщност то по-голямата изненада беше, че откакто успяхме да разчистим растителността и там, където има свлечена земна маса, в действителност се оказа, че типът на обекта е доста добър. И в този момент ще имаме доста по-малко работа, с цел да може да го свършим до края на годината.
Значи растителността е била отговорна да не се вижда.
Разбира се, несъмнено. Това са и диги, и висока растителност. Трудно се поддържа тук, защото в действителност дъждове, влага, растителността избуява доста мощно и по тази причина огромна част от структурите не са се и виждали в някакъв стадий.
Добре, отвън това, че сте археолог, по какъв начин очаквате да се развива този туристически обект в бъдеще?
Ами уповавам се добре, тъй като Небет тепе до ден-днешен е посещавано място. Опитваме се даже да спрем туристи, защото въпреки всичко сме строителна площадка и да ги предпазим от това някой да не се контузи, да не стане нещо, защото минават машини, въпреки всичко има строителна активност. Но все пак, те имат голямото предпочитание да го видят. Така че допускам, че това ще се резервира и по-късно и потокът ще е доста по-голям. Все отново социализацията и слагането на табели и на повече информация, която туристите ще видят, е доста значимо и ще притегли повече хора.
Вие какво мислите за загражденията, би трябвало ли да има такива на обекта?
Да. В смисъл, това е освен за сигурността. Това е и моето мнение, и на шефа на Археологическия музей, както и на проектант Пройкова, реставратора Кольо Стоянов. За нас това е извънредно значимо. Тук не става въпрос за слагане на вход, тук не става въпрос за изцяло стеснен достъп. Идеята е да бъде стеснен, примерно в някаква часова зона, в която да може вечер да не идват туристите.
Тъй като те, като дойдат тук, си хвърлят чашите, пият, всички потребности се правят и така нататък, стъпва се на всички места, не престават да се разрушават зидовете. Идеята, в последна сметка, е да се съблюдава едно трасе, което е направено посредством алеи, и да се върви по тези алеи, а не да се върви по зидовете и да бъдат унищожавани. Другото, което е – имайте поради, че в цяла Западна Европа и освен, даже парковете се затварят вечер, които нямат археология на тях. Така че имаме си нашите аргументи да считаме, че е по-добре да се загражда и да е отворено единствено в избран часови диапазон.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ