Тази страна е една от най- икономически слабо развитите страни

Тази страна е една от най- стопански едва развитите страни в света, към 40% от популацията живее под прага на бедността, равнището на безработица е 30%, междинната дълготрайност на живота е 58 години за мъжете и 63 години за дамите, грамотността е 59% измежду мъжете и 43% измежду дамите, това е една от най-лошите диктаторски страни, където не е належащо да се приказва за някакъв стандарт на живот, средновековните и даже античните порядки към момента не са изчезнали, локалните владетелите надалеч не са демократични водачи, елементарни крале са под други имена. 

До ден сегашен има специфична прослойка от тъмнокожи плебеи, наречени Харатино, те са безусловно безсилни, като предписание те принадлежат на арабското достойнство или богатите персони.

Страната е в спор със съседите си от половин век, страната е претърпяла военни преврати, суша, революция, индустриални проблеми, стачки, корупция, ужасни вътрешни безредици, няколко конфликтни етнически групи живеят на територията й.

Ислямска република Мавритания е една от дребното страни, където робството към момента играе значима роля в живота на обществото, страната е забранила робството три пъти.

Никой обаче не съблюдава този закон, Мавритания е страна в Западна Африка с изход на Атлантическия океан, повърхност от повече от 1 милион квадратни километра, тя е два пъти по-голяма от земите на Испания, Франция или Узбекистан.

Въпреки това 60% от територията на страната е заета от пустини. Тук има доста малко обработваема земя. Сушата може да продължава няколко следващи години и има сериозен проблем с питейната вода, единствено две трети от жителите имат достъп до нея, земеделските площи са лимитирани до тесни линии по поречието на река Сенегал и към Оазисите. Мавританците нямат богати естествени запаси, промишленостите им са неразвити, туризъм или офшорни зони също не са развити, създават се залежи на желязна и медна руда, само че те принадлежат на задграничните компании, а не на локалните управляващи.  Страната публично има най-слабата индустриална база в Африка и в случай че нямаше достъп към океана то тогава Мавритания би изчезнала изцяло.



Мавританското държавно управление отхвърля съществуването на иго и от години спъва работата на организации и деятели за човешките права против него.

 Бедност, неначетеност, самата пустиня не разрешава на мавританците да се измъкнат от бедността, предизвиква консервацията на обществото и резервира робовладелския ред, само че за доста локални поданици това е единственият метод да оцелеят, каква е уникалността на мавританското иго, робовладелският ред е пристигнал в Мавритания дружно с арабската агресия, Мюсюлманите са покорили локалните бербери и африканските племена, като са заграбили всичките им водни източници и оазиси като персонална благосъстоятелност, тези, които са знаели по какъв начин да се бият и които са имали поминък са били в привилегировано състояние и са получавали достъп до запаси, тези хора, които не са знаели или не са разбирали от нищо по-спецефично са се оказали плебеи, те е трябвало да работят за мюсюлманите, с цел да могат да обработват земята и да вземат вода от нея, минали са епохи и нищо не се е трансформирало в Мавритания, до момента 500 хиляди поданици, 11 % от популацията най-вече чернокожите нямат права и са подвластни от своите господари, страната е публично забранила иго през 1981 година, в огромните градове и крайбрежната зона тази възбрана се съблюдава, само че в пустинята няма кой да съблюдава закона. Това е ниска земя, където цялото имущество принадлежи на берберите.



Семействата които разполагат с животни ги карат да пасат а в подмяна на ресурсите берберите им дават храна и вода, правозащитните организации на Организация на обединените нации също означават голям брой случаи на полово иго и принуждение против дами.

Формално никой не държи плебеи, в случай че желаете може да избягате, само че няма къде, съвсем е невероятно да стигнете до огромните градове или да напуснете Мавритания без непозната помощ. Могат да се опитате да лишават парцела от притежателя, само че защото това е нелегално, полицията застава на страната на берберите. Колко коства плебей в Мавритания и какви са изискванията му на живот, за разлика от други робовладелски райони като Судан, в Мавритания плебей може да се продава единствено на вътрешния пазар, мавританците не вървят в чужбина, цената на човек варира към $100, макар че за страна, където по-голямата част от популацията живее с по-малко от 2 $ дневно, това са доста пари, животът на тога тук коства едно пени, робите в Мавритания рядко могат да се видят във вериги или завързани, там върху тях няма особени знаци за принадлежност към един или различен притежател, само че тези хора се раждат и умират плебеи, робите нямат никакви права, децата им, незабавно щом се родят незабавно стават благосъстоятелност на робовладелеца, доста плебеи през годините са износвали хора, само че един път щом са били хванати те са били бити до гибел.

Собствениците на робите настояват, че наказването покачва дисциплината и предотвратява опитите за непокорство, отчети на правозащитните организации разказват комплицирани и ужасни изтезания.

Харатините живеят в иго от потомство в потомство, възпитавани са от епохи, тъй че да възприемат работата на господарите си като религиозно обвързване, притежателите на плебеи от детството им въодушевяват концепцията, че единствено посредством послушание на преданото служене на господарите, те могат да отидат в парадайса след гибелта, на харатините заради нечистата им тъмна кожа е неразрешено да допират Корана, да посещават джамии, учебни заведения, в Мавритания има сентенция която гласи, че раят е в краката на вашия стопанин, което се схваща в смисъл, че Пътят към спасението лежи в безпрекословното иго.

Робите правят тежка и мръсна работа, тъй като канутата не имат вяра, че е срамно да се цапат робите, по селските региони те работят в плантациите, а в градове, прислужници в къщите, строители, чистачи, за разлика от предишните епохи, хората към този момент не ги залавят, с цел да ги трансфорат в плебеи, така и така се раждат повече от задоволително в плен, има даже особени детски ясли за плебеи, където дамите раждат деца за продажба на техните притежатели, малолетен плебей коства към Щатски долар 500, доста обичайно сума съгласно локалните концепции парите са към 8-месечна междинна заплата, цената на 18-20 -годишен плебей, подготвен на нещо, да вземем за пример да ремонтира дадени механизми са по-високи и може да доближи до 2500 $, като цяло в Мавритания има правозащитни организации, които оказват помощ на хората да получат независимост, Организация на обединените нации отбелязва, че през последните 10 години, минимум 100 000 души са били освободени.

Те се водят в огромните градове или в чужбина, в прилежащи африкански или европейски страни. Обаче като цяло фактът на робството се отхвърля от управляващите и затова деятелите се сблъскват с съпротива от страна на полицията, политиците, защитаващи премахването на робството биват задържани, дискредитирайки ги по всевъзможен метод, робството в Мавритания е освен система от взаимоотношения, открита в продължение на стотици години, само че и методът на мислене на хората, населяващи страната, държавното управление на Мавритания, колкото и либерално  да е било, даже с доста мощно предпочитание, надали е в положение да промени манталитета на популацията си, в Мавритания идеологията на робството се приема както от господари, по този начин и от плебеи, Една жена в изявление пред New York Times без горделивост e споделила на журналиста,,Аллах ме сътвори да бъда плебей, тъкмо както той е основал камилата с цел да бъде камила “ любопитно е, че след приемането на указа за унищожаване на робството, съвсем нито един черен мавър не е напуснал своя притежател.  

Робите имат вяра, че без притежателите си те просто няма да оцелеят, тъй като по-голямата част от образованието и единственото нещо, което могат да създадат, е да служат на тях. За страдание, робството за мавританците се е трансформирало в неразделна част от живота им, невероятно е да се промени обстановката с елементарен закон, нужен е стопански напредък, преразпределение на ресурсите, напън от други страни, идващи на власт нови политици, заинтригувани от премахването на робството, само че всичко това води до катаклизми във властта и никой не желае жертват политическата непоклатимост.

А вие знаете ли за други страни в които царува робството, споделете вашето мнение долу в мненията. В качеството на бонус желая да споделя с вас за още няколко страни където един доста дребен % от хората живеят на ръба на живота, само че това че са дребен % не значи, че ги няма.

Непал

Броят на робите тук е към 250 хиляди души, Непал се смята за съвременен вносител на плебеи през 21 век, робството участва под формата на дългови отговорности сред служащия и работодателя, актуалните плебеи са принудени да работят в примитивни тухлени заводи, също така повече от 600 хиляди деца в Непал се употребяват в тежък труд, макар обстоятелството, че техният труд също е неразрешен в съвсем всички страни по света.

Индия

Броят на робите тук е към 14 милиона души, Индия е най-разнородната страна по приходи и население, което е резултат от робовладелските връзки в тази страна заради огромното население с ниски приходи и неналичието на работа, доста индийци са принудени да работят в  неприемливи условия. Имайте в поради, че в Индия живеят към 1 милиард и 400 милиона жителите, 14 милиона от тях е доста дребен %, само че това не анулира обстоятелството, че ги има.

Пакистан

Броят на робите тук е към 6 милиона души, страната с земеделски основи и до ден сегашен е главната причина за робството, главната причина за робството измежду популацията са задължения, които могат да обзет цялото семейство на длъжника и даже да бъдат наследени, човек тук може да бъде обменен за дълг от стотици долари, в допълнение към дълговите дупки, в страна е развита система за детски труд, към 4 милиона деца от 5 до 15 годишна възраст не посещават детски просветителни институции и са принудени да работят в непоносими условия.

Хаити

Броят на робите тук е над 600 хиляди души, само че спрямо другите страни, 600 хиляди плебеи не звучи толкоз впечатляващо, това са единствено шест % от цялото население на страната, в допълнение към дълговите ями на твърдоглав труд принадлежи както на деца, по този начин и на възрастни, Хаити има още една своя специфичност която се назовава насилственото задържане на деца, с цел да оказват помощ в фамилията си, това значи, че хаитянските деца са принудени да оказват помощ на фамилиите си с домакинската работа,  вместо да градят своя личен живот.

Ясно е, че бедността е комплициран и многостранен проблем и няма универсално решение за всички. Има обаче стъпки, които могат да бъдат подхванати за справяне с бедността и възстановяване на живота на хората в тези страни.

Един основен метод е да се влага в образованието. Образованието може да даде на хората уменията и знанията, от които се нуждаят, с цел да подобрят икономическото си състояние и да вземат участие в работната мощ. Това включва вложение в образованието в ранна детска възраст, което може да има дълготрайни изгоди във връзка с икономическото развиване и намаляването на бедността.

Насърчаването на икономическия напредък и развиване също е от решаващо значение за излизането на страните от бедността. Това може да включва начинания като развиване на инфраструктурата, което може да усъвършенства достъпа до пазари и да усили продуктивността. Привличането на задгранични вложения също може да помогне за стимулиране на икономическия напредък, само че е значимо да се подсигурява, че тези вложения се правят по виновен и резистентен метод.

Неравенството и несправедливостта също са съществени мотори на бедността и е значимо да се обърне внимание на тези проблеми, с цел да се основат по-справедливи и проспериращи общества. Това включва справяне с проблеми като корупцията, която може да отклони запаси от тези, които имат най-голяма потребност от тях, и дискриминирането, която може да попречи на избрани групи да вземат участие пълноценно в обществото и стопанската система. 

В последна сметка оправянето с бедността изисква многостранен метод, който взема поради неповторимите провокации и условия във всяка страна. Като работим дружно и подхващаме дейности, можем да помогнем за възстановяване на живота на хората в най-бедните страни в света и да създадем по-проспериращо и заслужено бъдеще за всички.