Абсурдна история от СССР: Канят погрешка гей активисти от ФРГ
Тази история звучи толкоз необикновено, че напряко не е за поверие. Но е самата истина. Разиграва се през 1978 година, когато от Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз канят в Москва група млади деятели от Федерална Република Германия. От Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз канят в Москва група млади деятели от Федерална Република Германия. Мислели ги за комунисти, само че младежите се оказват деятели на гей придвижването. Случката се разиграва през 1978 - годината, в която над 1300 души в Съюз на съветските социалистически републики са наказани поради хомосексуалната им ориентировка.
Културоложката Лариса Белцер-Лисюткина, която по-късно преподава в Свободния университет в Берлин, играе основна роля в тази куриозна история. В изявление за Дъждовни води тя споделя за случилото се в тези дни:
Дъждовни води: В Съветския съюз хомосексуалността се санкционира с до пет години затвор или насилствен труд. Но през 1978 година Вие сте гид на германск и деятели на гей-движението , пристигнали на публично посещаване в Москва. Как се стиг н а до тази парадоксална обстановка?
ЛЛ: По това време работех в Института на интернационалното работническо придвижване. Тъй като множеството сътрудници на института владееха непознати езици, Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз постоянно ни разпореждаше да съпровождаме задгранични посетители. Така че въобще не се учудих, когато един ден ме извикаха в Централен комитет. Отговорникът ми заяви, че в Москва идва група млади комунисти от някаква западногерманска организация на име HAW. Младежите подкрепяли нашата страна и желали да открият контакти със свои руски връстници. Секретарят на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Иван Капитонов се бил срещнал с тези комунисти по време на посещаване в Западен Берлин и незабавно ги поканил в Москва.
Започнах да се приготвям, само че в нито един указател не можах да открия името на организацията, която представляваха нашите посетители. Свързах се с мои познати от Западна Германия и напряко се втрещих, когато ми оповестиха, че HAW значи " Homosexuelle Aktion Westberlin " (Хомосексуално придвижване Западен Берлин ). Но към този момент ми бяха връчили брошура с купони, с които можех да заплащам каквото си желая и където си желая - в заведения за хранене, хотели, кина и прочие. Отидох на летището, подвигнах табелата с имената на гостите и в последна сметка посрещнах една много странна групичка - двама стройни хипари, една млада жена, за която след това стана ясно, че е ангичанка, и един булдог. Качих ги на лимузината и потеглихме към хотел " Метропол ", а момчетата незабавно ме попитаха: " Къде са ви младежките клубове? ". Отговорих им, че юношески клубове има в Централен комитет на ВЛКСМ, в районните подразделения на комсомола и в университетите. " Не ", отвърнаха двамата германци, " питаме за клубове, където младежите се събират просто по този начин, да вземем за пример нощни заведения ".
Разбира се, че в Централен комитет на ВЛКСМ има и нощни заведения, отговорих им аз. Престанаха да ме разпитват за младежките клубове, само че още на идващия ден сложиха въпроса без заобикалки: " Къде са ви гей клубовете? " . Отговорих им, че при нас всички сме едно цяло - няма специфични гей клубове, тъй като хомосексуалните са отмерено разпределени измежду младежта. Това доста ги впечатли, а единият даже сподели на другия: " Виждаш ли, тук всички са интегрирани ". Замълчах си. Не им описах къде и по какъв начин тъкмо са " интегрирани " хомосексуалните.
В продължение на три дни ги развеждах из Москва. Опери, заведения за хранене, забележителности. Но на четвъртия ден, когато към този момент съществено ме притиснаха с въпросите си, се видях принудена да им опиша всичко. Обясних им, че в Съюз на съветските социалистически републики няма гей-клубове, тъй като тук е наказуемо да си хомосексуален. Казах им, че познавам хора, които лежат в пандиза поради хомосексуалната си ориентировка. " Тъкмо по тази причина сме длъжни да намерим хора от гей-общността, с цел да разберем какво тъкмо се случва тук ", дадоха отговор ми двамата германци.
Културоложката Лариса Белцер-Лисюткина, която по-късно преподава в Свободния университет в Берлин, играе основна роля в тази куриозна история. В изявление за Дъждовни води тя споделя за случилото се в тези дни:
Дъждовни води: В Съветския съюз хомосексуалността се санкционира с до пет години затвор или насилствен труд. Но през 1978 година Вие сте гид на германск и деятели на гей-движението , пристигнали на публично посещаване в Москва. Как се стиг н а до тази парадоксална обстановка?
ЛЛ: По това време работех в Института на интернационалното работническо придвижване. Тъй като множеството сътрудници на института владееха непознати езици, Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз постоянно ни разпореждаше да съпровождаме задгранични посетители. Така че въобще не се учудих, когато един ден ме извикаха в Централен комитет. Отговорникът ми заяви, че в Москва идва група млади комунисти от някаква западногерманска организация на име HAW. Младежите подкрепяли нашата страна и желали да открият контакти със свои руски връстници. Секретарят на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Иван Капитонов се бил срещнал с тези комунисти по време на посещаване в Западен Берлин и незабавно ги поканил в Москва.
Започнах да се приготвям, само че в нито един указател не можах да открия името на организацията, която представляваха нашите посетители. Свързах се с мои познати от Западна Германия и напряко се втрещих, когато ми оповестиха, че HAW значи " Homosexuelle Aktion Westberlin " (Хомосексуално придвижване Западен Берлин ). Но към този момент ми бяха връчили брошура с купони, с които можех да заплащам каквото си желая и където си желая - в заведения за хранене, хотели, кина и прочие. Отидох на летището, подвигнах табелата с имената на гостите и в последна сметка посрещнах една много странна групичка - двама стройни хипари, една млада жена, за която след това стана ясно, че е ангичанка, и един булдог. Качих ги на лимузината и потеглихме към хотел " Метропол ", а момчетата незабавно ме попитаха: " Къде са ви младежките клубове? ". Отговорих им, че юношески клубове има в Централен комитет на ВЛКСМ, в районните подразделения на комсомола и в университетите. " Не ", отвърнаха двамата германци, " питаме за клубове, където младежите се събират просто по този начин, да вземем за пример нощни заведения ".
Разбира се, че в Централен комитет на ВЛКСМ има и нощни заведения, отговорих им аз. Престанаха да ме разпитват за младежките клубове, само че още на идващия ден сложиха въпроса без заобикалки: " Къде са ви гей клубовете? " . Отговорих им, че при нас всички сме едно цяло - няма специфични гей клубове, тъй като хомосексуалните са отмерено разпределени измежду младежта. Това доста ги впечатли, а единият даже сподели на другия: " Виждаш ли, тук всички са интегрирани ". Замълчах си. Не им описах къде и по какъв начин тъкмо са " интегрирани " хомосексуалните.
В продължение на три дни ги развеждах из Москва. Опери, заведения за хранене, забележителности. Но на четвъртия ден, когато към този момент съществено ме притиснаха с въпросите си, се видях принудена да им опиша всичко. Обясних им, че в Съюз на съветските социалистически републики няма гей-клубове, тъй като тук е наказуемо да си хомосексуален. Казах им, че познавам хора, които лежат в пандиза поради хомосексуалната си ориентировка. " Тъкмо по тази причина сме длъжни да намерим хора от гей-общността, с цел да разберем какво тъкмо се случва тук ", дадоха отговор ми двамата германци.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ