Тази история е създадена в партньорство с , независима, безпартийна организация, която се занимава с кризата с масовото лишаване от свобода и полицията.
На 1 септември в Тексас ще влезе в сила законопроект със съдържателното заглавие „Закон, отнасящ се до държавно предимство и ефекта на определен щат или федерален закон върху определени общински и окръжни разпоредби“. Законопроектът — подписан от губернатор Грег Абът през юни — получи много по-бързо име от опонентите си: „Звездата на смъртта“, защото можеше да заличи цели градски и окръжни закони и разпоредби.
„По принцип това е най-голямото прехвърляне на власт далеч от обществото в ръцете на няколко души в Остин, което някога сме виждали,“ каза конгресменът от щата Тексас Джон Брайънт. „Тази шепа хора, които искат да контролират нашата държава, не искат градовете да действат в техен собствен интерес. Те не искат никакви политики за изграждане на град, които да пречат на техните идеологически и финансови цели.“ Може би Брайънт и други критици на Звездата на смъртта са прави, но ще разберем колко голям е наистина трансферът на власт само след като всички разберат какво всъщност казва и прави законопроектът и само ако оцелее в правните предизвикателства в няколко от най-големите градове в Тексас вече са подали документи срещу него.
Целта на Death Star е проста. Дълбоко консервативният законодателен орган на Тексас иска ефективно да откаже на градовете – по-специално големите градове с демократична насоченост, Хюстън, Сан Антонио и Остин – възможността да приемат местни закони и разпоредби в осем основни области на политиката: селско стопанство, бизнес и търговия, финанси , застраховане, трудово право, право на природните ресурси, трудово право и вещно право. И прави всичко това в законопроект, който е дълъг 10 страници с едно разстояние, почти една страница от които е законодателни констатации, а не действителен закон. Откъдето започват проблемите.
Звездата на смъртта няма за цел да изложи утвърдително разпоредби на държавно ниво; просто се опитва да осуети местните разпоредби. По този начин цялата разпоредба, която отрича възможността на местните власти да регулират застрахователната индустрия, е точно следната: „Освен ако не е изрично разрешено от друг закон, община или окръг не може да приеме, наложи или поддържа наредба, заповед или правило, регулиращо поведение в област на регулиране, която е заета от разпоредба на този кодекс. Наредба, заповед или правило, които нарушават този раздел, са нищожни, неприложими и несъвместими с този кодекс. Това е. След това повтаря този език във всички различни други полета, въпреки че в няколко случая добавя допълнителна клауза или две, за да идентифицира конкретни подполета, които наистина иска да се увери, че са изместени.
Проблематично, тъй като градът на Хюстън посочва, че в делото, заведено миналия месец, което оспорва Звездата на смъртта като нарушение на конституцията на Тексас, тези разпоредби нямат никаква яснота. Новият закон, например, никога не определя какво означава щатското законодателство да „заема[y] разпоредба от този кодекс“ извън няколкото изрични разпоредби, отбелязани по-горе, което прави много трудно за градовете да знаят какви разпоредби са изложени на риск. Хюстън твърди, че е противоконституционно неясен и че Конституцията на Тексас и решенията на Върховния съд на щата са направили този вид „превенция на полето“ - при което щатът не заменя местния закон с щатска алтернатива, а просто обявява цели области за недопустими за местно управление вземане - противоконституционно според закона на Тексас. Сан Антонио се присъедини към делото в края на миналия месец.
Изчерпателният език на Death Star вероятно се възприема по-скоро като характеристика, отколкото като грешка от съставителя на законопроекта, държавния представител Дъстин Бъроуз, който почти не се хвали, че е ще падне в съдилищата, за да реши кои регулации всъщност имат предимство. Важно е, че законопроектът съдържа разпоредба, която позволява на всяко физическо лице или търговска асоциация да оспори всеки местен регламент в съда - и, ако надделее, изисква от окръга или града да заплати всички разходи на оспорващия и „разумни“ правни такси. Тези, които оспорват наредба и губят, трябва да платят тези разходи само ако съдът намери оспорването за „несериозно“, оставяйки града да плати собствените си разходи (макар и не тези на оспорващия), ако спечели дела, които съдилищата смятат за несериозни . Така че окръжните и градските управи поемат финансов риск, ако се опитат да защитят регулация и да изяснят обхвата на Звездата на смъртта.
Накарането на местните власти да се страхуват от съдебни разходи със сигурност е цел на съставителите на Звездата на смъртта. Освен това, насочването към конкретни разпоредби в законопроекта една по една би струвало скъпо и почти сигурно би предизвикало кавги между групи по интереси относно специфики (изненадващо подробният фокус на законопроекта върху разпоредбите за животните предполага, че това е проблем дори тук). И като делегира правоприлагането на частни групи като държавния законопроект за забрана на абортите, подходът на Death Star, базиран на съдебни спорове, също прехвърля разходите за правоприлагане към частни участници, които да съдят, вместо да разчитат на държавата да действа – и след това принуждава местните власти да плащат, когато те губят.
Потенциалът за хаос е очевиден. Съдебният процес на град Хюстън цитира Бъроуз, който посочва, че в резултат на криза като ураган - когато бързината и яснотата на реакцията при бедствие са от съществено значение - градовете ще трябва да подадат петиция до съдилищата, за да разберат какъв вид извънредни разпоредби биха е допустимо съгласно закона за Звездата на смъртта. Бъроуз добави, че не могат да очакват никаква яснота от законодателния орган на Тексас, който се събира само за няколко месеца всяка друга година, както е. И ако приемем, че Звездата на смъртта оцелее след директните съдебни предизвикателства, заведени срещу нея, ще са необходими години съдебни спорове, за да се очертаят точните й контури, дори извън контекста на извънредни ситуации. Което разкрива претекстовия характер на твърденията на авторите, че законът е необходим за изглаждане на „мозайка от местни разпоредби“, възпрепятстващи местния бизнес.
Звездата на смъртта не е възникнала във вакуум. Вместо това, това е може би най-агресивният пример досега за натиск от доминирани от републиканците щатски правителства да осуетят правенето на политики, които те не харесват в като цяло по-демократичните градове на техните щати. В исторически план държавите са имали значителна власт да отменят вземането на местни решения. Върховният съд на САЩ ясно заяви, че федералната конституция не предоставя на градовете никаква защита от щатите, противно на начина, по който защитава щатите от федерална намеса в определени области.
С течение на времето обаче щатите видяха нарастващ натиск за закони за „домашно управление“ – някои, като този на Тексас, сега залегнали в щатските конституции – които подкопаха тази презумпция и градовете и окръзите получиха повече свобода да приемат законодателство, при липса на изрични държавни закони, които да противоречат. Естеството и силата на тези правила варират от държава до държава и всъщност са доста трудни за определяне. И въпреки че държавите периодично „изпреварват“ местните правила чрез приемане на по-важни държавни закони, това традиционно не се възприема като належащ проблем в политиката на държавно ниво.
През последното десетилетие обаче се наблюдава възход на това, което професорът по право в Колумбийския университет Ричард Брифълт нарече „новото превенция“, при което (най-общо казано) републиканските държавни законодателни органи са се прицелили все по-агресивно в местните разпоредби в широк кръг от въпроси. Причините за тази „нова превенция“ вероятно са много: драматичната промяна в контрола на държавно ниво от републиканците в цялата страна, започваща през 2010 г., която им даде значително нарастваща власт да надделяват над по-либералните градове. Продължаващото „голямо сортиране“, при което се наблюдава нарастване на географското групиране по идеология (като градските райони стават по-демократични, а селските – по-републикански). Републиканска партия, която изглежда все повече вижда осуетяването на либералните цели като политическа цел сама по себе си.
Това, което прави Звездата на смъртта особено забележителна, не са толкова агресивните й опити да изпревари местните правила, колкото чистата широта на усилие. Показателно е, че това е вторият законопроект за „Звездата на смъртта“, който ще бъде приет през последното десетилетие, но тесният фокус на по-ранния законопроект – приет в Мичиган през 2015 г. и насочен само към някои местни разпоредби за заетостта – го кара да изглежда като TIE боец в сравнение. Републиканските щати вече постоянно подкопават местната автономия в цялата страна, но обикновено се придържат към един или два въпроса наведнъж (като начина, по който Тексас, наред с други щати, ограничи способността на градовете да намаляват бюджетите на полицията в резултат на национални расови правосъдни протести след убийството на Джордж Флойд). Ако законодателният орган на Тексас е успешен тук или се провали поради много специфични за тексаското законодателство причини, трябва да очакваме повече републикански законодателни органи да започнат да приемат мащабни законопроекти като този.
Поне в Тексас обаче градовете имат някои надежда съдилищата да отблъснат благодарение на сравнително силните закони за вътрешно управление, които се коренят поне отчасти в историческото недоверие на държавата към силната държавна власт. Тези защити на вътрешните правила не могат да попречат на държавата да издълбае местната автономия, но може да са достатъчни, за да блокират всеобхватни законопроекти като Звездата на смъртта. А по-малките усилия отнемат повече време и са политически по-скъпи. Но защитата на домашните правила варира значително в различните щати и градовете на много места имат много по-малко защити от тези в Тексас.
Вижте коментарите
