Разказ на единствения оцелял съветски инженер от среща с НЛО във Виетнам
Тази история е оповестена в списание UFO през 2004 година и до момента не се е появявала на никое място другаде, тъй че това може да е просто “измислица ” на авторa, прочут като Соломон Наферт. Но, историята към момента е доста любопитна.През лятото на 1968 година, в северно-виетнамската провинция Лаптхат, покрай село Доннян, работят група руски експерти, които изследват опцията за създаване на водноелектрическа централа на територията на страната. Наблизо нямало стратегически цели и огромни селища. Затова американските самолети се появявали в небето много рядко, за което никой не съжалявал.През една нощ, хидролозите били събудени от невисок, тежък екот, приближаващ от небето. След като решили, че това е стратегически американски бомбардировач Б-52, хората излезли от палатките си и видели някакъв чудноват предмет, който “плувал ” по черното небе, покрито с облаци.
След няколко секунди, някаква огнена комета се насочила към обекта. След като тя влезнала в контакт с него, ярка мълния заслепила всички, а след това мощна ударна вълна хвърлила хидролозите на земята, раздрала палатките и разпръснала оборудването.За благополучие, никой не получил съществени пострадвания, само че детонацията (ако било експлозия) им направила голямо усещане. Дори си мислели, че е употребен нуклеарен заряд с ниска мощ. В продължение на няколко часа, нито радиостанцията, нито радиоприемникът получавали нещо друго, с изключение на статично пращене.На сутринта, инженерите могли да се свържат с централната база и да рапортуват за случая. Те дали обещание да предадат информация на съответните органи. След това, експертите отишли в село Доннян, което се намирало на пет километра от лагера. Странно, само че там нямало никакви вреди и жителите вярвали, че през нощта е имало гръмотевична стихия …, и това е всичко.Два дни по-късно, на половин километър от лагера, била открита черна топка с диаметър към три метра, която била забита до половината в земята. Повърхността на топката била изцяло черна. Светлината, която падала върху нея, не се отразявала от повърхността. В допълнение, топката не хвърляла сянка: лъчите на ниското вечерно слънце заобикаляли странния предмет!
На досег, откритието било хладно и хлъзгаво, като че ли обляно със сапунена вода. Ножът на най-хубавата уралска стомана не можел да остави даже и най-малката драскотина по черната повърхнина.Експертите още веднъж се свързали с централната база и разказали в детайли за находката. Бързо получили отговор: “Оставяте настрани всички случаи. Организирате скрити пазачи към обекта и чакате специфична група. ”Били изключително предизвести, че никой не би трябвало да се доближава до топката или на по-малко от двадесет метра и, че никой по никакъв метод не би трябвало да се пробва да я отвори, да я повреди или въобще да я допре.Разпореждането, несъмнено, било прецизно спазено: цялата група (от пет души) се намирала на двадесет метра от топката. Чакащи, чудейки се какво може да бъде. Най-новото военно оръжие … Спусната от галактически транспортен съд … Съветска … Американската … Или някаква трета страна …
Нощта пристигнала и направила охраняването на обекта безсмислено – било невероятно в тъмнината да се види топката. Хората се събрали на едно място да си почиват. Направили си невисок, съвсем неосезаем огън.Те не чакали посетители. След залез слънце, селяните не напускали къщите си, а външни хора, които се движат в джунглата в социалистическия Виетнам, просто не можело да има.Невидимата и тиха топка въпреки всичко се “чувствала “. Всички непрекъснато гледали в тъмнината и не можели да се отърват от възприятието, че ги следи нещо непознато и недобро. Това постоянно се случва през нощта в гората, било в съветска дъбова гора, сибирска тайга или виетнамска джунгла: внимателният организъм изпраща сигнали за паника неумишлено, с изключение на действителната заплаха. Така най-малко, хидролозите са се убедили.Един от експертите – Борис Иванов, по-късно записа в дневника си: “Пламъците на огъня осветяваха дребен кръг, вкарвайки всичко останало в цялостна мрачевина, непроницаема. Огънят беше нужен – не за топлота, несъмнено. Бяхме се въоръжили. Карабините лежаха наоколо. Пет възрастни, мъже и дами, които гледат тундрата и тайгата.Но ние се страхувахме. Не знаехме по кое време ще дойде специфичен отряд. Планът за изследване, към този момент стресиращ, беше изложен на риск и беше належащо да се извърши преди началото на дъждовния сезон.Когато Вячеслав Г. стана и влезе в храсталака, не обърнахме внимание. Смятахме, че повода за това е най-прозаичната. Когато не се върна пет минути по-късно, започнахме да се майтапим с него. След 10 започнахме да го викаме, само че Вячеслав не се върна.Осветявахме региона с електрически лампи и тръгнахме по стъпките след Вячеслав, по посока на топката, само че не намерихме нищо. Не смеехме да влезем надълбоко в гъсталаците. Да се разделим по един беше просто безразсъдно: в случай че заплахата съществуваше в тъмнината, то такова делене можеше да коства живота на всички нас. Освен това, имаше вяра, че Вячеслав просто се пошегува. От нас петимата, той беше най-младият и най-неспокойният.Ние се върнахме към огъня и хвърлихме дърва. Те бяха сурови и горяха зле. Димът раздразни очите ни.Час по-късно, Петър К. безмълвно се изправи и влезе в храсталака, тъкмо както отиде Вячеслав преди него. Движеше се неудобно, като се люлееше, като че ли беше задремал. Ние му подвиквахме, само че безшумно, с спокоен глас. Внезапно, необяснимо, ни завладя колебливост и ние го оставихме да влезе в храстите.Петър не се върна. Този път не потърсихме изчезналото лице, а просто седяхме и чакахме. Усещането за безизходност порази всички ни. Два часа по-късно, Владимир М. потегли на топката и стана ясно, че се съпротивлява с цялата си мощ, само че го привличаше нещо, на което не може да устои.Останахме уединено със Сергей Т., вцепенени от възходящия смут. Не се опитахме да избягаме и да намерим път към спасението. Просто си мислехме – кой е идващият? Гледайки по какъв начин лицето на Сергей внезапно се изкриви, осъзнах, че “нещото ” го е избрало. Той се изправи като накуцваща кукла и на скованите си крайници навлезе в тъмнината.Сковаността за минута ме пусна. Не толкоз, че да мога да тичам, само че имах задоволително сили да взема карабината. Застрелях се в крайници и припаднах от болката. Може би това ме избави. Специалният отряд дойде сутринта. Намериха ме до съвсем изгасналия огън. Бях изгубил доста кръв, само че бях жив. Топката беше изчезнала. Моите приятели са изчезнали с нея. ”Борис Иванов е уверен, че групата им е видяла извънземна сонда, евентуално свалена от виетнамски сили за противовъздушна защита. Вероятно сондата е съумяла да се възвърне и да напусне Земята.Били ли са хидролозите обект на извънземен опит, на похищение или просто инопланетяните са били гладни? За това, Борис Иванов избира да не мисли.
Hidden truth
След няколко секунди, някаква огнена комета се насочила към обекта. След като тя влезнала в контакт с него, ярка мълния заслепила всички, а след това мощна ударна вълна хвърлила хидролозите на земята, раздрала палатките и разпръснала оборудването.За благополучие, никой не получил съществени пострадвания, само че детонацията (ако било експлозия) им направила голямо усещане. Дори си мислели, че е употребен нуклеарен заряд с ниска мощ. В продължение на няколко часа, нито радиостанцията, нито радиоприемникът получавали нещо друго, с изключение на статично пращене.На сутринта, инженерите могли да се свържат с централната база и да рапортуват за случая. Те дали обещание да предадат информация на съответните органи. След това, експертите отишли в село Доннян, което се намирало на пет километра от лагера. Странно, само че там нямало никакви вреди и жителите вярвали, че през нощта е имало гръмотевична стихия …, и това е всичко.Два дни по-късно, на половин километър от лагера, била открита черна топка с диаметър към три метра, която била забита до половината в земята. Повърхността на топката била изцяло черна. Светлината, която падала върху нея, не се отразявала от повърхността. В допълнение, топката не хвърляла сянка: лъчите на ниското вечерно слънце заобикаляли странния предмет!
На досег, откритието било хладно и хлъзгаво, като че ли обляно със сапунена вода. Ножът на най-хубавата уралска стомана не можел да остави даже и най-малката драскотина по черната повърхнина.Експертите още веднъж се свързали с централната база и разказали в детайли за находката. Бързо получили отговор: “Оставяте настрани всички случаи. Организирате скрити пазачи към обекта и чакате специфична група. ”Били изключително предизвести, че никой не би трябвало да се доближава до топката или на по-малко от двадесет метра и, че никой по никакъв метод не би трябвало да се пробва да я отвори, да я повреди или въобще да я допре.Разпореждането, несъмнено, било прецизно спазено: цялата група (от пет души) се намирала на двадесет метра от топката. Чакащи, чудейки се какво може да бъде. Най-новото военно оръжие … Спусната от галактически транспортен съд … Съветска … Американската … Или някаква трета страна …
Нощта пристигнала и направила охраняването на обекта безсмислено – било невероятно в тъмнината да се види топката. Хората се събрали на едно място да си почиват. Направили си невисок, съвсем неосезаем огън.Те не чакали посетители. След залез слънце, селяните не напускали къщите си, а външни хора, които се движат в джунглата в социалистическия Виетнам, просто не можело да има.Невидимата и тиха топка въпреки всичко се “чувствала “. Всички непрекъснато гледали в тъмнината и не можели да се отърват от възприятието, че ги следи нещо непознато и недобро. Това постоянно се случва през нощта в гората, било в съветска дъбова гора, сибирска тайга или виетнамска джунгла: внимателният организъм изпраща сигнали за паника неумишлено, с изключение на действителната заплаха. Така най-малко, хидролозите са се убедили.Един от експертите – Борис Иванов, по-късно записа в дневника си: “Пламъците на огъня осветяваха дребен кръг, вкарвайки всичко останало в цялостна мрачевина, непроницаема. Огънят беше нужен – не за топлота, несъмнено. Бяхме се въоръжили. Карабините лежаха наоколо. Пет възрастни, мъже и дами, които гледат тундрата и тайгата.Но ние се страхувахме. Не знаехме по кое време ще дойде специфичен отряд. Планът за изследване, към този момент стресиращ, беше изложен на риск и беше належащо да се извърши преди началото на дъждовния сезон.Когато Вячеслав Г. стана и влезе в храсталака, не обърнахме внимание. Смятахме, че повода за това е най-прозаичната. Когато не се върна пет минути по-късно, започнахме да се майтапим с него. След 10 започнахме да го викаме, само че Вячеслав не се върна.Осветявахме региона с електрически лампи и тръгнахме по стъпките след Вячеслав, по посока на топката, само че не намерихме нищо. Не смеехме да влезем надълбоко в гъсталаците. Да се разделим по един беше просто безразсъдно: в случай че заплахата съществуваше в тъмнината, то такова делене можеше да коства живота на всички нас. Освен това, имаше вяра, че Вячеслав просто се пошегува. От нас петимата, той беше най-младият и най-неспокойният.Ние се върнахме към огъня и хвърлихме дърва. Те бяха сурови и горяха зле. Димът раздразни очите ни.Час по-късно, Петър К. безмълвно се изправи и влезе в храсталака, тъкмо както отиде Вячеслав преди него. Движеше се неудобно, като се люлееше, като че ли беше задремал. Ние му подвиквахме, само че безшумно, с спокоен глас. Внезапно, необяснимо, ни завладя колебливост и ние го оставихме да влезе в храстите.Петър не се върна. Този път не потърсихме изчезналото лице, а просто седяхме и чакахме. Усещането за безизходност порази всички ни. Два часа по-късно, Владимир М. потегли на топката и стана ясно, че се съпротивлява с цялата си мощ, само че го привличаше нещо, на което не може да устои.Останахме уединено със Сергей Т., вцепенени от възходящия смут. Не се опитахме да избягаме и да намерим път към спасението. Просто си мислехме – кой е идващият? Гледайки по какъв начин лицето на Сергей внезапно се изкриви, осъзнах, че “нещото ” го е избрало. Той се изправи като накуцваща кукла и на скованите си крайници навлезе в тъмнината.Сковаността за минута ме пусна. Не толкоз, че да мога да тичам, само че имах задоволително сили да взема карабината. Застрелях се в крайници и припаднах от болката. Може би това ме избави. Специалният отряд дойде сутринта. Намериха ме до съвсем изгасналия огън. Бях изгубил доста кръв, само че бях жив. Топката беше изчезнала. Моите приятели са изчезнали с нея. ”Борис Иванов е уверен, че групата им е видяла извънземна сонда, евентуално свалена от виетнамски сили за противовъздушна защита. Вероятно сондата е съумяла да се възвърне и да напусне Земята.Били ли са хидролозите обект на извънземен опит, на похищение или просто инопланетяните са били гладни? За това, Борис Иванов избира да не мисли.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ