Тази година се навършват 50 години от появата на музикалния

Тази година се навършват 50 години от появяването на музикалния шедьовър, който продължава да споделя ярки истини за невъзможността на човешкото положение и за метода, по който хората от тези острови се оправят с него. „ The Dark Side Of The Moon “ на Pink Floyd е публикуван през март 1973 година, когато последните следи от следвоенния оптимизъм отстъпват място на възходящи стопански спорове и интернационално напрежение. Отговорът, който тя предлага, е двоен: апел за съпричастност и взаимно схващане и подчертаване на една национална линия, която този създател – наред с доста други – евентуално е цитирал прекомерно постоянно. Тя се появява в съвсем шестминутната част на песента, наречена просто „ Time “: „ Hanging on in quiet desperation is the English way “ („ Да се държиш в безшумно обезсърчение е британският метод “).

С началото на новата политическа година тези девет думи наподобяват по-подходящи от всеки път и тъкмо пасват на един определящ факт за националното ни усложнение: че отломките от „ Брекзит “ са на всички места към нас, само че нашите политици към момента не желаят да го признаят. Доказателствата към този момент обгръщат понижената търговия, понижените вложения и обстоятелството, че Обединеното кралство е единствената огромна стопанска система, която не се е върнала към размера си отпреди пандемията. „ Брекзит “ докара до спад на данъчните доходи, който се прави оценка на 40 милиарда паунда годишно – задоволително, с цел да се предотвратят 75% от съкращенията на разноските и нарастванията на налозите, които бяха оповестени през ноември.

Междувременно, на фона на невъзможните опашки за паспорти и воя на болежка от страна на бизнеса, който в този момент е впримчен в бюрократични процедури, историите, които символизират безумието на нашето излизане от Европейски Съюз, наподобява идват най-малко по една на седмица. Точно преди Коледа да вземем за пример беше обявено, че столичната полиция ще купува бронирани служебни коли от немския производител Audi, защото нито една английска компания „ не е в положение да отговори на условията на търга “. Това беше още едно доказателство за проблемите по веригата на доставките, от които страдат английските производители, и за неразположението, поради което годишното произвеждане на коли в Обединеното кралство е спаднало с повече от половината от 2016 година насам.

Правителството реагира на сходни вести с нормалните си нелепи уклончиви изказвания: „ Не отхвърлям, че решение като „ Брекзит “ има разноски “, съобщи Джереми Хънт през ноември, „ само че има и благоприятни условия и би трябвало да се гледа в целокупност. “ В същото време даже и в този момент торите се придържат към убеждението, че животът отвън Европейски Съюз към момента би могъл да донесе цялото дадено благополучие и обща магия, стига единствено министрите да се постараят повече.

Добър образец: отпред с Джейкъб Рийс-Мог (който явно съществено се замисля дали да не бъде идващият водач на торите), депутатите упорстват Риши Сунак да се придържа към крайния период 31 декември 2023 година за „ преразглеждане или анулация “ на законите на Европейски Съюз, които към момента се ползват за Обединеното кралство, и си фантазират, че последвалата законодателна клада ще докара до някакъв стопански феникс. Истината, както постоянно, е по-прозаична. Задачата ще включва стотици държавни чиновници в Уайтхол, които ще създадат правосъдна оценка на близо 2 500 законодателни акта на Европейски Съюз, а съгласно Конфедерацията на английската промишленост проектът евентуално ще докара до „ в допълнение закъснение на растежа “.

Това, което Брекзит направи с политиката на торите, към този момент надвишава безкрайните диспути на партията за това какво тъкмо би трябвало да включва животът отвън Европа и навлиза надълбоко в груповата логика на психиката на консерватизма. От референдума през 2016 година насам британската политическа десница – като имам поради какофонията от гласове, в това число консервативните депутати, вестниците „ Мейл “ и „ Телеграф “, както и оня тип специалисти, които в този момент получават мегафон от GB News и TalkTV – става все по-ексцентрична и ненормална.

Що се отнася до основите на стопанската система, те безпределно отхвърлят съществуването на гравитацията. Но в този момент подвигат доста повече звук към дейностите за климата, Меган Маркъл, Би Би Си, наличието на речниците и каквито и да е други „ будни “ изчадия, които ги нервират. Това частично е съзнателно отклонение на вниманието от злополуките на „ Брекзит “. Но също по този начин е и тип изместване, което постоянно е щяло да вземе връх, откакто определящият план на тези хора се трансформира в прахуляк.

А лейбъристите? Напрежението в позицията на Киър Стармър се показва в отказване на неща, които са явна истина. В началото на декември той твърдеше, че „ няма никакви причини за връщане в Европейски Съюз или връщане към единния пазар “, а единствено „ доста положителни причини за реализиране на „ Брекзит “. Удивително е, че той и сътрудниците му изключват и каквото и да е връщане към митническия съюз на Европейски Съюз.

Причината, заради която този бивш уверен последовател на ремито настойчиво се придържа към тази линия, е явна: даже в случай че изследванията на публичното мнение демонстрират, че остатъчната религия в „ Брекзит “ към този момент отслабва, Лейбъристката партия би трябвало да си обезпечи поддръжката на хората, които гласоподаваха за овакантяване през 2016 година, минаха от лейбъристите към торите през 2019 година и хипотетично биха посрещнали с яд и смут всеки диалог за преразглеждане на основите на „ Брекзит “. Но това не прави казаното от него по-малко неуместно, нито пък омаловажава потискащото чувство за диалог в Уестминстър, който пропуща най-определящия за модерна Англия факт.

Тук има действителна заплаха. Измамниците и мошениците, които ни изкараха от Европейски Съюз, към момента са в близост и заплашват с нормалните си пакости. Найджъл Фарадж и неговата партия „ Реформатори “ явно възнамеряват да повдигнат 600 претенденти на идващите парламентарни избори, а на фона на необятно публикуваното неодобрение от подправените очаквания на „ Брекзит “, още по-мрачни сили може би също ще се усетят за своите шансове.

„ Англия е разрушена “, споделя Фараж, само че от боязън да не сложи под подозрение самия „ Брекзит “, никой в политиката не счита да изтъкне, че той е измежду главните хора, които я разрушиха. По този метод се подценява една голяма истина, която датира още от 30-те години на предишния век, в случай че не и отпреди това. Ако не желаете политиката да бъде залята от легенди за изменничество и теории на конспирацията – които имат доста по-голямо въздействие върху публичното мнение, в сравнение с някой в политиката и медиите сега наподобява осъзнава – тогава не подценявайте неуместните обстоятелства. Когато главните политици се отдават на отказване, демагозите постоянно се възползват от него.

С настъпването на 2023 година пропастта сред заблудите на „ Брекзит “ и ежедневната ни действителност ще става все по-неизбежна. Вътрешните битки на торите и несполуките им в социологическите изследвания ще продължат, само че лейбъристите също ще бъдат изправени пред въпроси, които към този момент няма да могат да заобикалят. През всичко ще минава големият въпрос за това какво ще се случи по-нататък: по какъв начин въобще може да се стартира да се мисли поредно за дълготрайните вероятности на Обединеното кралство, когато всяка вярна полемика за сегашното е неразрешена?

Още две реплики от упоменатия албум на Pink Floyd припомнят за значителния проблем: „ Всяка година става все по-кратка, в никакъв случай не намирам време / Планове, които или стигат до нула, или до половин страница надраскани редове “. Това е, което „ Брекзит “ направи освен с политиката, само че и с чувството ни за бъдещето. Ще се задържим ли в безшумно обезсърчение още една година?

Текстът е оповестен в „ The Guardian “, негов създател е Джон Харис. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.