Възкресение Христово - мит или реалност
Тази година православните християни празнуват възкресението на Исус Христос на 5 май. Празникът дава мотив за размисли над живота на Христос и над обичаите, последвали след разпространяването на християнството.Исус Христос е персона, която подбужда любопитсвото както на вярващите, по този начин и на учените и скептиците. Неговото битие е обект на доста диспути и все пак историята удостоверява, че такава персона е имало. Но какво споделя археологията за възкресението на Исус Христос?
“Камъните ще извикат ”
Ренесансът е повратна точка в развиването на човечеството. През този интервал хората се обръщат от религиозните канони и насочват вниманието си към изложение на характерността. В митинг против многовековното тиранство на Църквата стартира плевел интерес към науката, която отхвърля религията и “анатемосва ” библейските разкази за фантастични и нереални.
Но кой би предположил, че тъкмо науката ще удостовери достоверността на Библията? Така през годините са открити голям брой антични градове като Вавилон, Ниневия и други, считани за плод на въображението на античните писатели.
Днес археологията удостоверява и съществуването на Христос.
След гибелта на Христос
Освен четирите Евангелия за Христос пишат доста римски историци, измежду които и Йосиф Флавий. Авторът на емеблематичните исторически текстове отразява и гибелта на Исус Христос и почитателите Му. Така светът през днешния ден има солидно количество от писмени доказателства за съществуването на Исус. Но даже да сложим под подозрение истинността на тези текстове, археологията приказва също.
Между I и III век сл. Хр. е нарисувано първото изображение на Божия Син, разпънат на кръст. Картината е била издраскана в комплекс от здания на Палатинския рид в Рим. Тя осмива Христос, който е нарисуван с магарешка глава и е разпънат на кръст. От лявата страна на кръста има облик на различен човек, който сочи към Исус. Под двете изображения има и надпис, който гласи:
“Алаксемен се покланя на своя господ ”.
Магарето е постоянно употребен знак за подиграваме на евреите по времето на Римската империя. Подобни оскърбителни изображения дават визия за разпространяването на християнството. Без да осъзнава античният създател на този “анекдот ”, дава историческа информация за смисъла на разпятието на Исус измежду неговите почитатели. Очевидно то е било извънредно значимо възпоменание измежду християните, с цел да бъде осмивано от техните врагове.
За гибелта на Христос свидетелства и неговата гробница, от която не се е запазило доста. Все отново благодарение на новите технологии историците съумяват да възстановят примерния проект на Божи гроб. Също посредством опити за отместване на камък за запечатване на гроб от римско време е потвърдено, че не може да се получи без свръхестествена интервенция. Тук обаче науката няма действителни доказателства.
Вярата и религията
Както към този момент разбрахме, историята е богата на доказателства за съществуването на Исус Христос, а за гибелта му се приказва и написа епохи наред в Римската империя и след нея.
Чудото, за което пишат евангелистите, е в основата на вярата. Концепцията за успеха на живота в истина над гибелта, преобразява мирогледа на хората. Това се е запазило и до през днешния ден.
Честването на Възкресение Христово е признато още на Първия Вселенски събор в Никея през 325 година Традицията за отбелязването на чудното дело на Божия Син обаче, приема редица езически знаци, с цел да облекчи прехода от друговерия към християнство. Тази антична символика се употребява, с цел да могат елементарните хора, закърмени в езичеството, да могат да схванат концепциите на християнството. Подобен приемствен знак са боядисаните яйце.
Яйцето от Древността
Изображението на яйце в религиозни антични практики и митове се среща още от египетската и персийската цивилизации.
В египетската митология да вземем за пример, яйцето постоянно се свързва с бога на сътворението Ра. Според един от митовете, Ра се е излюпил от галактическо яйце. Йероглифите изобразяват също постоянно птицата Бену (свързана със основаването и слънцето), излюпваща се от огнено яйце. Това акцентира връзката сред яйцето, раждането и прераждането.
В персийската традиция, изключително в зороастризма, яйцето също е знак на чистотата и на началото на нов живот. По време на празника Норуз, който отбелязва новата година и пролетното равноденствие в античната вяра, са се украсявали яйца. Това се е практикувало за изобилие и обновяване на земята.
В християнството обичаят за боядисване на яйца е обясняван с най-различни митове. Най-разпространена е легендата за Мария Магдалена и император Тиберий. В нея се споделя по какъв начин Мария Магдалена отишла при римския цезар, с цел да извести богатствата новина. Мария носела със себе си и варени яйца и когато разказала за Христовото възкресение, императорът не повярвал. Той ѝ споделил, че в случай че тази история е вярна, яйцата ще почервенеят. Така и станало.
Легендата претърпява разнообразни тълкования във времето, само че тя не е основополагаща в традицията за боядисването на яйцата.
Както към този момент стана ясно, яйцето е античен знак, изразяващ новото начало и новия живот. Християнството се възползва от към този момент основаните показа на индивида, само че дава нов смисъл на сходни облици.
Възкресение Христово
Възкресението на Христос и историите за Неговата гибел звучат необикновено. Никога не биха били потвърдени по теоретичен път и тук идва мястото на религията. Единствено посредством религия може да се разбере смирението на Христос в незаслужената гибел. Тази персона дава вяра на вярващите, че положителното съществува и че най-после то побеждава над злото. И колкото чудно да ни се коства, това движи живота към красивото. Чрез саможертвата в името на живота, Христос завещава религия за повече от 2000 години напред. Исус дава и различен облик на личността. Както написа Оскар Уайлд в “De profundis ” (От дън душа):
“Христос е не просто висшият, само че и първият в историята индивидуалист. ”
“Камъните ще извикат ”
Ренесансът е повратна точка в развиването на човечеството. През този интервал хората се обръщат от религиозните канони и насочват вниманието си към изложение на характерността. В митинг против многовековното тиранство на Църквата стартира плевел интерес към науката, която отхвърля религията и “анатемосва ” библейските разкази за фантастични и нереални.
Но кой би предположил, че тъкмо науката ще удостовери достоверността на Библията? Така през годините са открити голям брой антични градове като Вавилон, Ниневия и други, считани за плод на въображението на античните писатели.
Днес археологията удостоверява и съществуването на Христос.
След гибелта на Христос
Освен четирите Евангелия за Христос пишат доста римски историци, измежду които и Йосиф Флавий. Авторът на емеблематичните исторически текстове отразява и гибелта на Исус Христос и почитателите Му. Така светът през днешния ден има солидно количество от писмени доказателства за съществуването на Исус. Но даже да сложим под подозрение истинността на тези текстове, археологията приказва също.
Между I и III век сл. Хр. е нарисувано първото изображение на Божия Син, разпънат на кръст. Картината е била издраскана в комплекс от здания на Палатинския рид в Рим. Тя осмива Христос, който е нарисуван с магарешка глава и е разпънат на кръст. От лявата страна на кръста има облик на различен човек, който сочи към Исус. Под двете изображения има и надпис, който гласи:
“Алаксемен се покланя на своя господ ”.
Магарето е постоянно употребен знак за подиграваме на евреите по времето на Римската империя. Подобни оскърбителни изображения дават визия за разпространяването на християнството. Без да осъзнава античният създател на този “анекдот ”, дава историческа информация за смисъла на разпятието на Исус измежду неговите почитатели. Очевидно то е било извънредно значимо възпоменание измежду християните, с цел да бъде осмивано от техните врагове.
За гибелта на Христос свидетелства и неговата гробница, от която не се е запазило доста. Все отново благодарение на новите технологии историците съумяват да възстановят примерния проект на Божи гроб. Също посредством опити за отместване на камък за запечатване на гроб от римско време е потвърдено, че не може да се получи без свръхестествена интервенция. Тук обаче науката няма действителни доказателства.
Вярата и религията
Както към този момент разбрахме, историята е богата на доказателства за съществуването на Исус Христос, а за гибелта му се приказва и написа епохи наред в Римската империя и след нея.
Чудото, за което пишат евангелистите, е в основата на вярата. Концепцията за успеха на живота в истина над гибелта, преобразява мирогледа на хората. Това се е запазило и до през днешния ден.
Честването на Възкресение Христово е признато още на Първия Вселенски събор в Никея през 325 година Традицията за отбелязването на чудното дело на Божия Син обаче, приема редица езически знаци, с цел да облекчи прехода от друговерия към християнство. Тази антична символика се употребява, с цел да могат елементарните хора, закърмени в езичеството, да могат да схванат концепциите на християнството. Подобен приемствен знак са боядисаните яйце.
Яйцето от Древността
Изображението на яйце в религиозни антични практики и митове се среща още от египетската и персийската цивилизации.
В египетската митология да вземем за пример, яйцето постоянно се свързва с бога на сътворението Ра. Според един от митовете, Ра се е излюпил от галактическо яйце. Йероглифите изобразяват също постоянно птицата Бену (свързана със основаването и слънцето), излюпваща се от огнено яйце. Това акцентира връзката сред яйцето, раждането и прераждането.
В персийската традиция, изключително в зороастризма, яйцето също е знак на чистотата и на началото на нов живот. По време на празника Норуз, който отбелязва новата година и пролетното равноденствие в античната вяра, са се украсявали яйца. Това се е практикувало за изобилие и обновяване на земята.
В християнството обичаят за боядисване на яйца е обясняван с най-различни митове. Най-разпространена е легендата за Мария Магдалена и император Тиберий. В нея се споделя по какъв начин Мария Магдалена отишла при римския цезар, с цел да извести богатствата новина. Мария носела със себе си и варени яйца и когато разказала за Христовото възкресение, императорът не повярвал. Той ѝ споделил, че в случай че тази история е вярна, яйцата ще почервенеят. Така и станало.
Легендата претърпява разнообразни тълкования във времето, само че тя не е основополагаща в традицията за боядисването на яйцата.
Както към този момент стана ясно, яйцето е античен знак, изразяващ новото начало и новия живот. Християнството се възползва от към този момент основаните показа на индивида, само че дава нов смисъл на сходни облици.
Възкресение Христово
Възкресението на Христос и историите за Неговата гибел звучат необикновено. Никога не биха били потвърдени по теоретичен път и тук идва мястото на религията. Единствено посредством религия може да се разбере смирението на Христос в незаслужената гибел. Тази персона дава вяра на вярващите, че положителното съществува и че най-после то побеждава над злото. И колкото чудно да ни се коства, това движи живота към красивото. Чрез саможертвата в името на живота, Христос завещава религия за повече от 2000 години напред. Исус дава и различен облик на личността. Както написа Оскар Уайлд в “De profundis ” (От дън душа):
“Христос е не просто висшият, само че и първият в историята индивидуалист. ”
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ