Отминаващата 2023-та - годината на обикновеното зло в киното
Тази година беше годината на " елементарното зло " в киното, написа в резюме на изминаващата 2023-та New York Times. Но не става дума за супергерои антагонисти, нито за филми на ужасите, а за елементарното зло. Банално, реално и ужасяващо, каквото го видяхме в два от най-очакваните кино лентата през 2023 година - " Опенхаймер " и " Убийците на цветната луна ".
Според филмовите критици на изданието, Манола Даргис и Алиса Уилкинсън, тази песимистична година сподели също, че без значение от метода на работа актуалното кино има потребност от огромни истории, които да го въодушевяват, а жените режисьори могат да вършат всичко – и обилни комедии с големи бюджети, и клаустрофобични трилъри в традициите на Хичкок.
Ето за какво!
Противоположното на злото не е положителното, а реалността
„ Киното тази година сподели, че противоположното на злото не е положителното, а действителността. Ето за какво е толкоз ужасяващо ", съгласно Алиса Уилкинсън.
„ Опенхаймер “ на режисьора Кристофър Нолан използва похватите на античната покруса – предупреден край и един артист против хор от последователи и ругатели, с цел да покаже, че мястото на учения в модерния свят към този момент не може да бъде неутрално. Филмът на Нолан е измежду номинираните за „ Златен глобус “ и евентуално ще има най-малко две номинации за „ Оскар “.
Подобно на него „ Убийците на цветната луна “ на ветерана Мартин Скорсезе показва какъв брой тривиално брутално може да бъде човешкото общество. 81-годишният режисьор е достигнал стадий от житейското и професионалното си развиване, в границите на който не се интересува от комфорта на феновете. Тричасовият епос, третиращ тематиките за расизма, жестокостта и падението в фамилните връзки евентуално би трябвало да бъде прожектиран с антракт, само че пък от ден на ден повече филми да доближават до феновете посредством стрийминг платформите, тъй че в последна сметка продължителността може да не засегне гледаемостта.
Песимистичната тематика за злото в човешките връзки владее и френския филм „ Анатомия на едно рухване “, който завоюва оценката за най-хубав европейски филм през тази година. Лентата на режисьорката Жустин Трие завоюва „ Златна палма “ на кинофестивала в Кан.
Безспорен европейски триумф е и британският „ Зона на интерес “ на режисьора Джонатан Глейзър, който завоюва премията за най-хубав филм на годината от Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис. Бюрократизираното зло на Втората международна война, изследвано в едноименния разказ на Мартин Еймис, вкарва фена в интимния свят на тези, за които причиняването на гибел е част от професионалната рутина. неописуемото зло е прикрито непринудено от хора, които просто се занимават с ежедневната си работа. Бюрократичният език и евфемизмът им пречат да признаят ужасите, които увековечават.
Жените режисьори могат да вършат всичко!
Отиващата си 2023-та сподели, че дамите режисьори могат да вършат всичко – и обилни комедии с големи бюджети, и клаустрофобични трилъри в традициите на Хичкок. Абсолютният летен първенец „ Барби “, който получи най-вече номинации за „ Златен глобус “, е с присъединяване на зрелите артисти хамелеони Марго Роби и Райън Гослинг. Розовата продукция на режисьорката Грета Гъруиг иронизира по едно и също време и остарялата визия за феминизма, и патриархата, и има всички шансове да стигне до „ Оскар “.
Америка Ферера, Марго Роби и режисьорката Грета Гъруик
Photo by Han Myung-Gu/WireImage " />
През 2020 година „ Малки дами “ на Гъруиг си извоюва цели шест номинации, доказвайки, че „ костюмните драми ", камерните връзки и мястото на дамата към момента могат да бъдат тематика във филм с искания за оценки.
За положителните разказвачи и супергероите - вижте на идната страница...
Според филмовите критици на изданието, Манола Даргис и Алиса Уилкинсън, тази песимистична година сподели също, че без значение от метода на работа актуалното кино има потребност от огромни истории, които да го въодушевяват, а жените режисьори могат да вършат всичко – и обилни комедии с големи бюджети, и клаустрофобични трилъри в традициите на Хичкок.
Ето за какво!
Противоположното на злото не е положителното, а реалността
„ Киното тази година сподели, че противоположното на злото не е положителното, а действителността. Ето за какво е толкоз ужасяващо ", съгласно Алиса Уилкинсън.
„ Опенхаймер “ на режисьора Кристофър Нолан използва похватите на античната покруса – предупреден край и един артист против хор от последователи и ругатели, с цел да покаже, че мястото на учения в модерния свят към този момент не може да бъде неутрално. Филмът на Нолан е измежду номинираните за „ Златен глобус “ и евентуално ще има най-малко две номинации за „ Оскар “.
Подобно на него „ Убийците на цветната луна “ на ветерана Мартин Скорсезе показва какъв брой тривиално брутално може да бъде човешкото общество. 81-годишният режисьор е достигнал стадий от житейското и професионалното си развиване, в границите на който не се интересува от комфорта на феновете. Тричасовият епос, третиращ тематиките за расизма, жестокостта и падението в фамилните връзки евентуално би трябвало да бъде прожектиран с антракт, само че пък от ден на ден повече филми да доближават до феновете посредством стрийминг платформите, тъй че в последна сметка продължителността може да не засегне гледаемостта.
Песимистичната тематика за злото в човешките връзки владее и френския филм „ Анатомия на едно рухване “, който завоюва оценката за най-хубав европейски филм през тази година. Лентата на режисьорката Жустин Трие завоюва „ Златна палма “ на кинофестивала в Кан.
Безспорен европейски триумф е и британският „ Зона на интерес “ на режисьора Джонатан Глейзър, който завоюва премията за най-хубав филм на годината от Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис. Бюрократизираното зло на Втората международна война, изследвано в едноименния разказ на Мартин Еймис, вкарва фена в интимния свят на тези, за които причиняването на гибел е част от професионалната рутина. неописуемото зло е прикрито непринудено от хора, които просто се занимават с ежедневната си работа. Бюрократичният език и евфемизмът им пречат да признаят ужасите, които увековечават.
Жените режисьори могат да вършат всичко!
Отиващата си 2023-та сподели, че дамите режисьори могат да вършат всичко – и обилни комедии с големи бюджети, и клаустрофобични трилъри в традициите на Хичкок. Абсолютният летен първенец „ Барби “, който получи най-вече номинации за „ Златен глобус “, е с присъединяване на зрелите артисти хамелеони Марго Роби и Райън Гослинг. Розовата продукция на режисьорката Грета Гъруиг иронизира по едно и също време и остарялата визия за феминизма, и патриархата, и има всички шансове да стигне до „ Оскар “.
Америка Ферера, Марго Роби и режисьорката Грета Гъруик Photo by Han Myung-Gu/WireImage " />
През 2020 година „ Малки дами “ на Гъруиг си извоюва цели шест номинации, доказвайки, че „ костюмните драми ", камерните връзки и мястото на дамата към момента могат да бъдат тематика във филм с искания за оценки.
За положителните разказвачи и супергероите - вижте на идната страница...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ