Днес е най-късият ден в годината, настъпва астрономическата ...
Тази година астрономическата зима ще настъпи на 21 декември в 17 часа и 59 минути. Това заяви за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките и катедра " Астрономия " при СУ " Св.Климент Охридски ".
Това е датата на зимното слънцестоене - най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите към 21 декември са най-дългите в годината, с дълготрайност близо 14 часа и 58 минути за географската широчина на София, посочи физикът.
На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. На тази дата по обяд централното ни величие кулминира най-ниско над южния небосвод - на височина едвам 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което в действителност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, сподели Маркишки.
След 21 декември денят ще стартира да нараства, изначало незабележимо - едвам с по няколко секунди дневно. " Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо към датата на пролетното равноденствие 20 март - с съвсем 3 минути на всеки идващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните към датата на есенното равноденствие 22 септември ", напомня физикът.
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази основна разлика в действителност е повода за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 година в Европа за икономисване на сила и в опит за по-ефективно потребление на дългите летни дни, напомня Маркишки.
Това е датата на зимното слънцестоене - най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите към 21 декември са най-дългите в годината, с дълготрайност близо 14 часа и 58 минути за географската широчина на София, посочи физикът.
На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. На тази дата по обяд централното ни величие кулминира най-ниско над южния небосвод - на височина едвам 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което в действителност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, сподели Маркишки.
След 21 декември денят ще стартира да нараства, изначало незабележимо - едвам с по няколко секунди дневно. " Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо към датата на пролетното равноденствие 20 март - с съвсем 3 минути на всеки идващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните към датата на есенното равноденствие 22 септември ", напомня физикът.
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази основна разлика в действителност е повода за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 година в Европа за икономисване на сила и в опит за по-ефективно потребление на дългите летни дни, напомня Маркишки.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ