Проф. Боян Биолчев – Достоен дух
Тазгодишният притежател на Вазовата премия е проф. Боян Биолчев . Бившият ректор (1999-2007) на Софийския университет получи премията на тържествена гала на 8 юли и тя бе кулминационната точка на Вазовите дни в Сопот. Призът е бюст на Патриарха на българската литература Иван Вазов, направен от скулпторката Нина Канарова. Проф. Биолчев засади и своето дръвче в градината на носителите на Вазовата премия.
Наградата на името на Патриарха на българската литература Иван Вазов не е напълно на патриаршеска възраст (връчва се от 1970 г.), а нейният финален към този момент притежател Боян Биолчев, е обдарен с шанса да е трансферирал най-малко ДядоВазовото житейско многолетие. Голямото литературно отличие е учредено от родното място на създателя – Сопот и Министерство на културата, и за пръв притежател е прогласен класикът на българската словесност Димитър Талев, въпреки и посмъртно, три години след кончината му през 1967 година Дали е инцидентен фактът, че родът Талеви и родът Биолчеви са от Прилеп и до прокуждането на македонските българи от родните им места към началото на предишния век, Талеви и Биолчеви са съседи, а в общата им ограда е изработен комшулук (малка врата през дебелия зид), та да си поддържат връзка по-напряко?
Още по-удивително е съвпадението, че преселвайки се в остаряла България, към София, в Бистрица, Талеви и Биолчеви още веднъж се озовават на една улица, където къщите им са и до ден сегашен – единствено че една против друга. И тук към този момент идва ред на неслучайностите.
Начеващият белетрист Боян Биолчев научава, че татко му, професорът по ерозия на почвите Асен Биолчев, е дал някои от първите му разкази на приятеля си Димитър Талев, с цел да чуе неговата оценка. Младият Боян е поканен на диалог от класика Талев. Ще спестим непотребните похвални клишета. Боян Биолчев вечно запаметява сдържаните, мъдри, дълбоки слова на Димитър Талев: “И ние не пишем като дядо Вазов, и вие няма да пишете като нас! ” Какво чувство за същината на литературното развиване! Само върху тези проникновения на Талев биха могли да се изпишат значително страници…
Но да си дойдем на думата. Почти пет десетилетия след “учителя ” Талев, “ученикът ” Биолчев получи заслуженото самопризнание. Самият Боян Биолчев повече от половин век “дълбае ” дебрите на българската словесност: публицист, академик, държавник.
След като приключва Ягелонския университет (Полша) пътят му е обвързван съдбовно с най-старото висше учебно заведение у нас – Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Научно-творческите му превъплъщения са доста: от помощник и декан на Факултета по славянски филологии, до професор и ректор и то през едни от най-трудните години на прехода у нас от края на XX и началото на XXI век. Ала Боян Биолчев в никакъв случай не е живял и в никакъв случай не се е нагаждал съгласно епохите и модите на деня.
Още от първите си асистентски часове е измежду най-любимите млади преподаватели, а пък в този момент е измежду най-любимите “зрели ” такива. Онези, които сме работили с него в университетския вестник “Софийски университет ” (Боян Биолчев бе негов основен редактор от 1980 до 1990 г.) и до момента се обръщаме към него с прозвището “Главен ”. Като основен редактор на този сякаш ведомствен вестник Боян съумя да сътвори атмосфера на равнопоставеност, свободолюбие, духовна разкрепостеност в изискванията на един режим, който в този момент дефинираме като тоталитарен, но да го живееш в ония години от време на време си беше много потискащо, тъй като властта зорко следеше точно хората на духа.
Под “крилото ” на Боян Биолчев се образуваха много ярки персони, емблематични за актуалния нравствен живот на България – публицисти, писатели, хора на науката и изкуството, измежду които: Любен Дилов – наследник, Ники Кънчев, Димитър (Джими) Найденов, Валери Тодоров, Георги Гълов, Деян Енев, Пламен Енчев, Михаил Вешим, Георги Бойчев…
Всички помним уроците на Главния, че свободата на словото е на първо място резултат на свободния дух. Този дух писателят Боян Биолчев е вдъхнал на своите произведения, а тези, които са имали удоволствието да слушат разговорната му тирада онлайн, схващат за какво и в белетристичните му бисери афористичният изказ, иронията и самоиронията са пълнокръвна форма на битие, където “аз ”-ът от живота се пропива с художественото, с цел да се слеят в един запаметяващ се свят, какъвто сътворява същинският занаятчия на словото.
Да яхнеш буре измежду буйна река
Беше някъде към средата на 80-те години на предишния двайсети век. В редакцията на в. „ Софийски университет “ някой донесе прежълтяло от напреднала възраст списание, разлисти го и пред погледите на слисаните студенти-редактори лъсна чудна черно-бяла снимка с наситени, различими облици, яхнали… буре измежду водите на буйна река. Надписът гласеше: „ Боян Биолчев и Гоце Делчев върху буре с бира във Владайска река. 1903 година “ Зевзекът Георги Гълов и предстоящ писател-сатирик се опомни пръв: „ Момчета, споделих ли ви, че Главния не е толкоз млад, колкото наподобява!…
За него
Има безапелационен темперамент
Радвам се, че толкоз ослепителен и надарен публицист и интелектуалец получава най-високата литературна премия на името на Иван Вазов. И рецензията, и необятната аудитория познават Биолчев като сериозен академик полонист, един от най-хубавите ректори на Алма Матер. Един от образците на създатели, притежаващи освен впечатляващ гений, само че и мощен и пореден темперамент. В това отношение той удостоверява Далчевия тезис, че е добре геният да е комбиниран и с безапелационен темперамент. Под щемпел в този момент е повестта му “Преселението ”, която демонстрира способността на Биолчев да разпростира трагически сюжети. Тя пресъздава изключителната драма на нашите предшественици – българите, прокудени от Източна и Западна Тракия след Междусъюзническата война.
Писателят и издател Иван Гранитски
Може да реагира незабавно за всичко
Познавам проф. Биолчев от много време. С него работехме дружно един мандат, когато той беше ректор на СУ, а аз негов заместител. Той е човек, който доста бързо схваща главната тема и може да реагира доста бързо на момента. Винаги е подготвен със своето мнение, само че авансово се среща с особеностите по тематиката. Интелигентен човек, желае да знае доста неща, в това число и тези отвън неговата тема. И най-важното – той може доста бързо да даде мнение, което съгласно неговите благоприятни условия е задоволително интелигентно и може да послужи като насочна точка при едни бъдещи полемики.
Физикът учен Ангел Попов
Един от най-хубавите ни писатели в този момент
Той е един от най-хубавите ни модерни писатели. Сборникът му “Белег ” е пример за късия роман. От него човек може да гледа по-добре на живота, на природата, на хората към нас, да ги вижда не като герои, а като елементарни хора. Да основава прочут трагизъм на живота, само че да се отнася към него със стоическо примирие, само че и с подигравка. Романът му “Амазонката на Варое ” е същински шедьовър и пример на комичния разказ въобще. Като се стартира от Рабле, мине се през “Дон Кихот ” на Сервантес и се стигне до “Швейк ” на Хашек. В историята на българския разказ не е познато до момента такова пародийно отнасяне на жанра исторически или храбър разказ.
Проф. Стоян Атанасов – преводач от френски и учител
Наградата на името на Патриарха на българската литература Иван Вазов не е напълно на патриаршеска възраст (връчва се от 1970 г.), а нейният финален към този момент притежател Боян Биолчев, е обдарен с шанса да е трансферирал най-малко ДядоВазовото житейско многолетие. Голямото литературно отличие е учредено от родното място на създателя – Сопот и Министерство на културата, и за пръв притежател е прогласен класикът на българската словесност Димитър Талев, въпреки и посмъртно, три години след кончината му през 1967 година Дали е инцидентен фактът, че родът Талеви и родът Биолчеви са от Прилеп и до прокуждането на македонските българи от родните им места към началото на предишния век, Талеви и Биолчеви са съседи, а в общата им ограда е изработен комшулук (малка врата през дебелия зид), та да си поддържат връзка по-напряко?
Още по-удивително е съвпадението, че преселвайки се в остаряла България, към София, в Бистрица, Талеви и Биолчеви още веднъж се озовават на една улица, където къщите им са и до ден сегашен – единствено че една против друга. И тук към този момент идва ред на неслучайностите.
Начеващият белетрист Боян Биолчев научава, че татко му, професорът по ерозия на почвите Асен Биолчев, е дал някои от първите му разкази на приятеля си Димитър Талев, с цел да чуе неговата оценка. Младият Боян е поканен на диалог от класика Талев. Ще спестим непотребните похвални клишета. Боян Биолчев вечно запаметява сдържаните, мъдри, дълбоки слова на Димитър Талев: “И ние не пишем като дядо Вазов, и вие няма да пишете като нас! ” Какво чувство за същината на литературното развиване! Само върху тези проникновения на Талев биха могли да се изпишат значително страници…
Но да си дойдем на думата. Почти пет десетилетия след “учителя ” Талев, “ученикът ” Биолчев получи заслуженото самопризнание. Самият Боян Биолчев повече от половин век “дълбае ” дебрите на българската словесност: публицист, академик, държавник.
След като приключва Ягелонския университет (Полша) пътят му е обвързван съдбовно с най-старото висше учебно заведение у нас – Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. Научно-творческите му превъплъщения са доста: от помощник и декан на Факултета по славянски филологии, до професор и ректор и то през едни от най-трудните години на прехода у нас от края на XX и началото на XXI век. Ала Боян Биолчев в никакъв случай не е живял и в никакъв случай не се е нагаждал съгласно епохите и модите на деня.
Още от първите си асистентски часове е измежду най-любимите млади преподаватели, а пък в този момент е измежду най-любимите “зрели ” такива. Онези, които сме работили с него в университетския вестник “Софийски университет ” (Боян Биолчев бе негов основен редактор от 1980 до 1990 г.) и до момента се обръщаме към него с прозвището “Главен ”. Като основен редактор на този сякаш ведомствен вестник Боян съумя да сътвори атмосфера на равнопоставеност, свободолюбие, духовна разкрепостеност в изискванията на един режим, който в този момент дефинираме като тоталитарен, но да го живееш в ония години от време на време си беше много потискащо, тъй като властта зорко следеше точно хората на духа.
Под “крилото ” на Боян Биолчев се образуваха много ярки персони, емблематични за актуалния нравствен живот на България – публицисти, писатели, хора на науката и изкуството, измежду които: Любен Дилов – наследник, Ники Кънчев, Димитър (Джими) Найденов, Валери Тодоров, Георги Гълов, Деян Енев, Пламен Енчев, Михаил Вешим, Георги Бойчев…
Всички помним уроците на Главния, че свободата на словото е на първо място резултат на свободния дух. Този дух писателят Боян Биолчев е вдъхнал на своите произведения, а тези, които са имали удоволствието да слушат разговорната му тирада онлайн, схващат за какво и в белетристичните му бисери афористичният изказ, иронията и самоиронията са пълнокръвна форма на битие, където “аз ”-ът от живота се пропива с художественото, с цел да се слеят в един запаметяващ се свят, какъвто сътворява същинският занаятчия на словото.
Да яхнеш буре измежду буйна река
Беше някъде към средата на 80-те години на предишния двайсети век. В редакцията на в. „ Софийски университет “ някой донесе прежълтяло от напреднала възраст списание, разлисти го и пред погледите на слисаните студенти-редактори лъсна чудна черно-бяла снимка с наситени, различими облици, яхнали… буре измежду водите на буйна река. Надписът гласеше: „ Боян Биолчев и Гоце Делчев върху буре с бира във Владайска река. 1903 година “ Зевзекът Георги Гълов и предстоящ писател-сатирик се опомни пръв: „ Момчета, споделих ли ви, че Главния не е толкоз млад, колкото наподобява!…
За него
Има безапелационен темперамент
Радвам се, че толкоз ослепителен и надарен публицист и интелектуалец получава най-високата литературна премия на името на Иван Вазов. И рецензията, и необятната аудитория познават Биолчев като сериозен академик полонист, един от най-хубавите ректори на Алма Матер. Един от образците на създатели, притежаващи освен впечатляващ гений, само че и мощен и пореден темперамент. В това отношение той удостоверява Далчевия тезис, че е добре геният да е комбиниран и с безапелационен темперамент. Под щемпел в този момент е повестта му “Преселението ”, която демонстрира способността на Биолчев да разпростира трагически сюжети. Тя пресъздава изключителната драма на нашите предшественици – българите, прокудени от Източна и Западна Тракия след Междусъюзническата война.
Писателят и издател Иван Гранитски
Може да реагира незабавно за всичко
Познавам проф. Биолчев от много време. С него работехме дружно един мандат, когато той беше ректор на СУ, а аз негов заместител. Той е човек, който доста бързо схваща главната тема и може да реагира доста бързо на момента. Винаги е подготвен със своето мнение, само че авансово се среща с особеностите по тематиката. Интелигентен човек, желае да знае доста неща, в това число и тези отвън неговата тема. И най-важното – той може доста бързо да даде мнение, което съгласно неговите благоприятни условия е задоволително интелигентно и може да послужи като насочна точка при едни бъдещи полемики.
Физикът учен Ангел Попов
Един от най-хубавите ни писатели в този момент
Той е един от най-хубавите ни модерни писатели. Сборникът му “Белег ” е пример за късия роман. От него човек може да гледа по-добре на живота, на природата, на хората към нас, да ги вижда не като герои, а като елементарни хора. Да основава прочут трагизъм на живота, само че да се отнася към него със стоическо примирие, само че и с подигравка. Романът му “Амазонката на Варое ” е същински шедьовър и пример на комичния разказ въобще. Като се стартира от Рабле, мине се през “Дон Кихот ” на Сервантес и се стигне до “Швейк ” на Хашек. В историята на българския разказ не е познато до момента такова пародийно отнасяне на жанра исторически или храбър разказ.
Проф. Стоян Атанасов – преводач от френски и учител
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ