Нечистите лъжи за „мръсното“ Средновековие – 2
Тъй като през Средните епохи баните били място за срещи на хора от разнообразни съсловия, с разпространяването на домашните вани постоянното къпане се запазило измежду висшите и междинни прослойки – а повишението на цените на дървата и въглищата лимитирало баните измежду хората с ниски приходи.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите неистини за „ мръсното “ Средновековие (ЧАСТ – 1-ва)
Например, известният френски историк Фернан Бродел написа в своя нашумял труд „ Структура на всекидневието “:
„ По отношение на къпането в баня и хигиената Западът през XV-XVII вв. отбелязал мощен крах. В Средновековна Европа баните, това остаряло завещание от Римската империя, били по предписание на всички места – както домашни, по този начин и извънредно многочислени публични бани с вани, сауни и шезлонги за отмора, или пък с огромни басейни, препълнени с голи тела, смесено мъже и дами. Хората се срещали тук също по този начин естествено, както и в църквата. Тези бани били предопределени за всички съсловия, по тази причина ги облагали със сеньориални налози, както мелниците, ковачниците и таверните.
Що се отнася до богатите къщи, всички те имали „ къпални “ в сутерените си; там се намирали сауни и дървени каци с обръчи като на бъчви. Прочутият херцог на Бургундия Карл Смели (1433-1477) имал необичаен първокласен признак: сребърна вана, която мъкнел в обоза си по бойните полета. След неговото проваляне при Грансон (1476 г.) тя била открита в лагера му “.
Тук можем да си зададем логически въпрос: откакто херцогът не се разделял с ваната си даже по време на война, измежду борби и сражения – какво остава от хипотезата, че средновековните владетели се били къпели по 1-2 пъти годишно?
Трудно е да се пресметна броят на баните в европейските градове през Средновековието. Известни са следните числа: в Париж през 1300 година имало 29 публични бани (само публични, без домашните), в Нюрнберг през 1340 година – 9 публични бани, Ерфурт – 10 бани, Виена – 28, Бреслау – 12. Това обаче е надалеч по-малко, в сравнение с в реалност, защото домашните бани не се отчитали.
Много забавни са свидетелствата на съвременниците. Например, най-хубавият летописец на първите Кръстоносни походи – Вилхелм Тирски, в своята „ История на действията в отвъдморските земи “ отбелязва следното:
„ Във всички градове под ръководството на гореспоменатия крал и неговите наследници, както и на техните барони, венецианците имат черква, цяла улица, площад с баня и хлебарница във безконечна и наследствена благосъстоятелност, свободни от налози и с право върху тях, равно на кралска благосъстоятелност. А що се отнася до площада в Йерусалим, те се радват на правото на благосъстоятелност там също по този начин, както и самият крал. Ако желаят в техния квартал в Акона да провеждат пекарна, мелница, баня, да слагат кантар и ведра за премерване на вино, масло и мед, то ще бъде позволено на всички поданици на града да ги употребяват свободно за печене, смилане и къпане, като че ли това е кралски парцел “.
Както можем да разберем от това удостоверение, банята била нещо толкоз естествено, че влизала в наложителното „ съоръжение “ на средновековния квартал.
Юридическите документи също свидетелстват за необятното разпространяване на баните през Средновековието в християнска Европа. Така, да вземем за пример, във „ Фуеро “-то на испанския град Сепулведа („ Фуер о “ – безусловно „ правата “, с които се употребява един или различен град; б. а.) баните се загатват няколко пъти:
„ Т. 25. За владенията (De los heredamientos). Всяко дело, което всеки в личното си поземлено притежание извърши, дано бъде солидно и непрекъснато, тъй че никой да не може нито да попречи, нито да забрани да се прави някаква работа, нито да се построи фурна за печене на самун, или къща, или баня, или мелница, или да посади градина, или лозе, или нещо такова подобно; и в случай че се случи, че някой се съди със стопанина на владението и ищецът загуби, дано да заплати 10 мараведи на стопанина на владението, а на съдията, на алкалда (коменданта на крепостта – б. а.) и на ищеца да заплати разноските двойно.
Т. 111. За баните. Нека мъжете да вървят на баня във вторник, четвъртък и събота. Жените да вървят в понеделник и сряда. Евреите да вървят в петък и неделя. Нито мъж, нито жена да не заплащат повече от една меаха на входа на банята. Слугите на мъжете и дамите не заплащат нищо, а също и децата. Също по този начин, в случай че мъж влезе в банята или в едно от пространствата на банята в женски ден, да заплати 10 мараведи …
Аналогична разпоредба има и във „ Фуеро “-то на град Куенка:
„ 21. За банята и санкцията там. Нека мъжете вървят на баня във вторник, четвъртък и събота; жените да вървят в понеделник и сряда; евреите да вървят в петък и неделя… “
Отделно, „ Фуеро “-то на Куенка контролира занаята на баняджията. Очевидно, този поминък е бил прекомерно публикуван и значим, щом се наложило да бъде уреждан в обособена алинея:
„ 24. За службата на баняджията. Собственикът на банята обезпечава къпещите се хора с движимости, които ще им бъдат нужни, такива като вода и други неща, свързани с къпането. Ако той не направи това, дано да заплати по 5 солида на алмутасафа (надзорника на пазара – б. а.) и на заявителя. На оня, който открадне скрито или намерено някоя от движимостите, които се употребяват в банята, да му бъдат отрязани ушите за движимост на цена до 10 меткала (меткал – средновековна испанска златна монета, б. а.), а за повече от 10 меткала да бъде хвърлен в тъмницата “.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите неистини за „ мръсното “ Средновековие (ЧАСТ – 1-ва)
(Следва)
