ВМРО с декларация в НС за 80 г. от връщането на Южна Добруджа
Тържествена декларация във връзка 80 години от връщането на Южна Добруджа в рамките на България прозвуча от трибуната на Народното събрание. Декларацията прочете депутатът от Вътрешна македонска революционна организация, определен от Добрич, Йордан Йорданов.
С контракта от Крайова се поправя отчасти една историческа неправда, акцентира Йорданов.
Народният представител от Вътрешна македонска революционна организация подсети също, че сходен екстаз измежду локалните българи има и напролет на идната година, при посрещането на българските войски в Македония, само че за жал историческите събития там нямат щастливата развръзка на добруджанския въпрос.
Текст на декларацията:
Преди 80 години Южна Добруджа беше върната за безконечни времена на Майка България.
На днешната дата, тъкмо преди 80 години, жителите на Добрич тържествено посрещат частите на българската войска, показани от челния отряд на Лейбгвардейския на Негово Величество конен полк.
На 25 септември 1940 година още от сутринта хилядно голям брой е изпълнило улиците и площадите на града, постройките са обкичени с българския трикольор. Издигната е триумфална арка от цветя, настроението е приповдигнато, само че има и доста сълзи. Сълзи от наслада бликват от очите на млади и остарели добруджанци, дочакали по този начин жадуваната независимост. Този път вечно!
На този ден, преди 80 години, Добрич дочака своята независимост. Свобода, извоювана не на бойното поле, а в дебрите на дипломацията. Макар и пристигнала като анемичен акт, свободата за добруджанци е апотеоз в битките и войните за национално обединяване след Освобождението, в които стотици хиляди наши сънародници проляха кръвта си и поставиха костите си по цялото ни етническо землище.
С подписването на контракта от Крайова при започване на септември България трайно получава последната си териториална облага. Изконно българската Южна Добруджа още веднъж е в рамките на Отечеството ни.
Възвръщането на Южна Добруджа е измежду най-значимите събития освен в новата българска, само че и в цялата ни история, съгласно историците. За първи път териториален въпрос на Балканите е решен по кротичък път. Така се обрисуват актуалните граници на страната ни, останали непроменени в спокойно време. Това е неоспорим триумф на от време на време подценяваната българска дипломация, маркиран и от съвременниците на събитията.
В удостоверение ще изтъквам и част от тронното слово на цар Борис ІІІ при откриването на втората сесия на 25-ото Общински народен съвет:
„ Господа народни представители, с изключително удовлетворение установявам, че следваната до момента външна политика даде щастливи резултати. На 7 септември тази година държавните управления на България и Румъния подписаха в Крайова един контракт, по силата на който Южна Добруджа още веднъж се върна в рамките на българското царство. Това събитие се посрещна от целия български народ с изблик на дълбока наслада и Вие, господа народни представители, одобрихте единомислещо този контракт. “
Реалното осъществяване на Крайовския контракт стартира две седмици по-късно. Много добруджанци с волски коли и каруци дни наред нощуват край пътя, с цел да посрещнат първи българските бойци и служители. А когато елементи на българската войска и администрация тържествено влизат в Добрич сутринта на 25 септември, възторгът е неизразим. Със средства, събрани от женското сдружение „ Майчина грижа “, е поръчано изработването на 5000 копринени кърпички с лика на Стефан Караджа и надпис „ На освободителното войнство от признателната добруджанка-25.09.1940 “. В паметния ден с тези кърпички са закичвани всички български бойци, офицери и публични посетители на града.
Подобен екстаз измежду локалните българи има и напролет на идната година, при посрещането на българските войски в Македония, само че за жал историческите събития там нямат щастливата развръзка на добруджанския въпрос.
С връщането на Южна Добруджа една историческа неправда е поправена, въпреки и отчасти. Частично, тъй като по силата на този контракт 67 хиляди севернодобруджански българи са принудени да изоставен бащините си огнища като част от размяната на население сред България и Румъния. Но до каква степен е обективна размяната на локално население, каквито са българите в Северна Добруджа, с румънските колонисти, заселени в Добричко и Силистренско сред двете международни войни, остава като въпрос. Въпрос, по който ще се произнасят историците. За нас остават спомените от разказите на предците ни за събитията от септември 1940 година, остава и поуката. Поуката, която би трябвало да ни води и през днешния ден: когато си подадем ръка в името на България - ще успеем!
Честит празник, Добрич! Честит празник добруджанци! Да живее България!
С контракта от Крайова се поправя отчасти една историческа неправда, акцентира Йорданов.
Народният представител от Вътрешна македонска революционна организация подсети също, че сходен екстаз измежду локалните българи има и напролет на идната година, при посрещането на българските войски в Македония, само че за жал историческите събития там нямат щастливата развръзка на добруджанския въпрос.
Текст на декларацията:
Преди 80 години Южна Добруджа беше върната за безконечни времена на Майка България.
На днешната дата, тъкмо преди 80 години, жителите на Добрич тържествено посрещат частите на българската войска, показани от челния отряд на Лейбгвардейския на Негово Величество конен полк.
На 25 септември 1940 година още от сутринта хилядно голям брой е изпълнило улиците и площадите на града, постройките са обкичени с българския трикольор. Издигната е триумфална арка от цветя, настроението е приповдигнато, само че има и доста сълзи. Сълзи от наслада бликват от очите на млади и остарели добруджанци, дочакали по този начин жадуваната независимост. Този път вечно!
На този ден, преди 80 години, Добрич дочака своята независимост. Свобода, извоювана не на бойното поле, а в дебрите на дипломацията. Макар и пристигнала като анемичен акт, свободата за добруджанци е апотеоз в битките и войните за национално обединяване след Освобождението, в които стотици хиляди наши сънародници проляха кръвта си и поставиха костите си по цялото ни етническо землище.
С подписването на контракта от Крайова при започване на септември България трайно получава последната си териториална облага. Изконно българската Южна Добруджа още веднъж е в рамките на Отечеството ни.
Възвръщането на Южна Добруджа е измежду най-значимите събития освен в новата българска, само че и в цялата ни история, съгласно историците. За първи път териториален въпрос на Балканите е решен по кротичък път. Така се обрисуват актуалните граници на страната ни, останали непроменени в спокойно време. Това е неоспорим триумф на от време на време подценяваната българска дипломация, маркиран и от съвременниците на събитията.
В удостоверение ще изтъквам и част от тронното слово на цар Борис ІІІ при откриването на втората сесия на 25-ото Общински народен съвет:
„ Господа народни представители, с изключително удовлетворение установявам, че следваната до момента външна политика даде щастливи резултати. На 7 септември тази година държавните управления на България и Румъния подписаха в Крайова един контракт, по силата на който Южна Добруджа още веднъж се върна в рамките на българското царство. Това събитие се посрещна от целия български народ с изблик на дълбока наслада и Вие, господа народни представители, одобрихте единомислещо този контракт. “
Реалното осъществяване на Крайовския контракт стартира две седмици по-късно. Много добруджанци с волски коли и каруци дни наред нощуват край пътя, с цел да посрещнат първи българските бойци и служители. А когато елементи на българската войска и администрация тържествено влизат в Добрич сутринта на 25 септември, възторгът е неизразим. Със средства, събрани от женското сдружение „ Майчина грижа “, е поръчано изработването на 5000 копринени кърпички с лика на Стефан Караджа и надпис „ На освободителното войнство от признателната добруджанка-25.09.1940 “. В паметния ден с тези кърпички са закичвани всички български бойци, офицери и публични посетители на града.
Подобен екстаз измежду локалните българи има и напролет на идната година, при посрещането на българските войски в Македония, само че за жал историческите събития там нямат щастливата развръзка на добруджанския въпрос.
С връщането на Южна Добруджа една историческа неправда е поправена, въпреки и отчасти. Частично, тъй като по силата на този контракт 67 хиляди севернодобруджански българи са принудени да изоставен бащините си огнища като част от размяната на население сред България и Румъния. Но до каква степен е обективна размяната на локално население, каквито са българите в Северна Добруджа, с румънските колонисти, заселени в Добричко и Силистренско сред двете международни войни, остава като въпрос. Въпрос, по който ще се произнасят историците. За нас остават спомените от разказите на предците ни за събитията от септември 1940 година, остава и поуката. Поуката, която би трябвало да ни води и през днешния ден: когато си подадем ръка в името на България - ще успеем!
Честит празник, Добрич! Честит празник добруджанци! Да живее България!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ