Да счупиш бутилка с вино за половин милион долара
Търговец на вино от Манхатан на име Уилям Соколин ще остане в историята като един от най-нещастните колекционери. През 1989 година той участва на специфична вечеря в ресторант „ Four Seasons “ в Ню Йорк. По време на събитието, Уилям прави една съдбовна неточност – съумява да счупи бутилка с алено вино Château Margaux – годишна продукция от 1787. Според специалисти цената на сходна серия надвишава половин милион $. Сред гостите на събитието участват към 193 рецензия, които могат да опишат доста вълнуваща история. В идващите месеци това ще се трансформира в доста коментирана тематика и ще завоюва по-голям интерес от отварянето на сейфа на Ал Капоне в ефир – същият се оказва празен, само че няколко месеца обратно ще се счита, че там е прикрито имането на гангстера.
Счупеното носи благополучие, само че не и за Соколин. Въпросната бутилка е колекционерско издание, намерено зад стената на винарна през 1985 година и върху нея са сложени буквите Т. Дж. означаващи „ Собственост на Томас Джеферсън “. Соколин е известна птица в областта на търговията и доста постоянно се замества в търговски парадокси и измами. През годините е продавал мексикански ликьор, потвърждавайки, че покачва либидото и се избира за афродизиак. Предлага на ниска цена вино като равно на скъпите марки и твърди, че има цялата сбирка виновност на Джеферсън.
На въпросното събитие излиза наяве, че алената амброзия в бутилка е била застрахована за 200 000 $, а около измамите и комерсиалните трикове, всички стартират да подозират Соколин в умишленото заличаване на алкохолното завещание.
Историята е малко по-различна. Докато се настанява на масата за посетители, Соколин забелязал, че в компанията е и притежателя на винарната Château Margaux и поискал да му се похвали с една от най-скъпите си бутилки. Хванал едно такси до дома си, извадил бутилката от винарната си и се върнал назад на събитието.
По пътя видял и Ръсти Стауб, прочут бейзболист, който към този момент имал няколко ресторанта и също щял да оцени този шедьовър. Докато си проправя път през навалицата, съумява да удари бутилката в стол или изострен борд на масата и я изпуска. Старото стъкло не се пръска на части, а се пуква и разделя на две равни части. Собственикът просто гледа по какъв начин парите му изтичат през отвора в бутилката. Ужасен от тази панорама, Уилям хуква с частите назад към дома и е толкоз оглупял, че не помни да вземе жена си със себе си. Притискайки частите едно в друго и в себе си, най-вероятно се е надявал да не пусне нито капка на земята. Междувременно описват, че притежателя на ресторанта Джулиан Николини е потопил пръст в скъпата локвичка и по-късно направил най-неприятната физионимия, отдалечавайки се изпълнене освен с неприятен усет в устата, само че и с надълбоко отчаяние.
Явно не е останал впечатлен от усета за вино на създателя на американската декларация за самостоятелност.
В дома си, страдащият колекционер замразил остатъка в пластмасова бутилка, а истинската била сложена във витрината, където стояла и книгата „ Течни акции “ (написана персонално от него). Цветът бил шоколадово кафяв, а аромата нямал нищо общо с усета на грозде. Не е изненадващо, че точно Джеферсън споделя по какъв начин се губи усета на аленото вино с времето. Повече от 7 години за вино са прекалено много, а какво да приказваме за повече от 200? Добрата вест е, Соколин най-малко съумява да получи обезщетение от застрахователната компания.
