Мит или истина: Проклятието на Тамерлан
Тамерлан или Тимур (1336-1405г.) е един от най-прочутите завоеватели в историята. През втората половина на XIV-ти и началото на ХV-ти вв. той основава голяма империя в Средна Азия с център Самарканд. Умира по време на поход към Китай през февруари 1405г. и го погребват в столицата му. В сходство с традицията, върху гробницата бива произнесено проклинание, съгласно което ще се случат страшни беди, в случай че саркофагът с тялото бъде отворен.
След идването на болшевиките на власт в Русия през 1917г. всички скъпи метали и скъпоценни камъни били оповестени за благосъстоятелност на страната. Затова станало нормална процедура да се отварят фамилните гробници и скъпоценностите да се изземат от тях. В териториите на Съветска Русия това се практикувало необятно – само че в Средна Азия до началото на 40-те години било избягвано, тъй като оскверняването на гробове се счита за извънредно закононарушение съгласно исляма.
Затова и властта на болшевиките не бързала да изостря обстановката, тъй като в тези райони до края на 30-те години се водела битка с разбойническите банди на така наречен " басмачи ”. Ето за какво, управляващите опитвали да се държат лоялно и дискретно. Едва при започване на 40-те години почнала конфискация на скъпоценности от гробниците и мавзолеите. Особен интерес предизвиквал мавзолеят " Гур Емир ”, където е заровен Тамерлан. Според историческите документи походите на завоевателя постоянно завършвали с голяма плячка. Затова имало версия, че в гробницата са оставени доста скъпоценности.
В края на месец май 1941г. група специалисти от ленинградския Ермитаж, съпроводени от чиновници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), пристигнали в Самарканд. Тогава завеждащ мавзолея бил Масуд Алаев. Щом схванал, че желаят да отворят гробницата и саркофага, той разказал на експертите за старинното проклинание. Но всички специалисти били комунисти и не вярвали в нищо свръхестествено. Алаев бил разгласен за пакостник и уволнен.
Гробницата била покрита с огромна каменна плоча. На 19 юни 1941г. я вдигнали. Били открити 3 саркофага: на четвъртия наследник на Тамерлан – Шахрух (1377-1477г.), на сина на Шахрух, фамозния астроном Улугбек (1394-1449г.) и на самия застрашителен държател. Отначало разпознали останките на роднините – а саркофагът на Тамерлан отворили на 21 юни 1941 година. Още изначало нещата не потръгнали. Първо се счупила лебедката, сетне изгорели прожекторите, по-късно в гробницата станало доста мъчно да се диша.
В един миг, в мавзолея се появил някакъв дъртак. Той посочил старинна книга, в която пишело, че в случай че гробът на Тамерлан се отвори, ще стартира огромна и страшна война. Но ленинградските експерти единствено се присмели на това предизвестие – никой не вярвал в такива " суеверия ”. Саркофагът бил отворен. Тялото било в доста неприятно положение, в действителност бил останал единствено скелетът. По него създали извод, че мъжът е бил висок и с огромна глава. Открили осакатена пищялна кост и деформиран гръбначен прешлен. Нямало никакво подозрение, че това е скелетът на Тамерлан, който приживе носел прякора " Тимур Куцият ”.
В гробницата не намерили никакви съкровища, само че археолозите въпреки всичко се радвали поради осъществената работа. А на другия ден, 22 юни 1941г., Германия нападнала Съюз на съветските социалистически републики и почнала Великата отечествена война, в която починали 27 милиона жители на Съветския съюз (отделни историци даже настояват, че са 42 милиона). Някои от членовете на експедицията се пробвали да намерят стареца, който предсказал наближаващата покруса съгласно старинното проклинание – само че се оказало, че никой от локалните поданици не го бил виждал. Учените събрали оборудването си, взели археологическите находки и напуснали Самарканд.
В състава на експедицията бил включен фотографът Каюмов. В началото на войната той бил мобилизиран като боен оператор и тъй като се бил впечатлил от предизвестието на загадъчния дъртак, доложил на началниците си за случая. Информацията стигнала до маршал Г. К. Жуков – вторият след Сталин във военната подчиненост. Жуков на собствен ред съобщил за странното произшествие на ръководителя на руската страна.
Сталин отделял огромно вниманиие на религиозните въпроси. Твърде е допустимо това да било резултат от обстоятелството, че учил в Тифлиската духовна семинария и бил първенец на курса – само увлечението по революционна активност му попречило да я приключи със златен орден. Във всеки случай, известни са 3 документа – от 1923г., 1934г. и 1939г., в които той подрежда да се понижат репресиите против свещениците, а почтените да бъдат освобождавани.
Може би точно поради тогавашните му връзки с православните среди, Сталин се отнесъл изцяло съществено към разказаното му от Жуков. Наредил да се свържат с антрополога М. М. Герасимов, който по това време възсъздавал по останките външните облици на Тамерлан и роднините му – и да му предадат, че работата би трябвало да завърши оптимално бързо. Това било изпълнено до декември 1942г. На 20 декември костите още веднъж били върнати в саркофазите им в Самарканд. Случайно или не, единствено по-късно повече от месец – на 2 февруари 1943г., приключила решаващата борба при Сталинград, която набелязала радикален прелом в хода на войната.
Това са обстоятелствата. А дали те имат връзка с проклятието на Тамерлан – всеки може да размишлява и да гради разнообразни хипотези по този въпрос.
Източник:
След идването на болшевиките на власт в Русия през 1917г. всички скъпи метали и скъпоценни камъни били оповестени за благосъстоятелност на страната. Затова станало нормална процедура да се отварят фамилните гробници и скъпоценностите да се изземат от тях. В териториите на Съветска Русия това се практикувало необятно – само че в Средна Азия до началото на 40-те години било избягвано, тъй като оскверняването на гробове се счита за извънредно закононарушение съгласно исляма.
Затова и властта на болшевиките не бързала да изостря обстановката, тъй като в тези райони до края на 30-те години се водела битка с разбойническите банди на така наречен " басмачи ”. Ето за какво, управляващите опитвали да се държат лоялно и дискретно. Едва при започване на 40-те години почнала конфискация на скъпоценности от гробниците и мавзолеите. Особен интерес предизвиквал мавзолеят " Гур Емир ”, където е заровен Тамерлан. Според историческите документи походите на завоевателя постоянно завършвали с голяма плячка. Затова имало версия, че в гробницата са оставени доста скъпоценности.
В края на месец май 1941г. група специалисти от ленинградския Ермитаж, съпроводени от чиновници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), пристигнали в Самарканд. Тогава завеждащ мавзолея бил Масуд Алаев. Щом схванал, че желаят да отворят гробницата и саркофага, той разказал на експертите за старинното проклинание. Но всички специалисти били комунисти и не вярвали в нищо свръхестествено. Алаев бил разгласен за пакостник и уволнен.
Гробницата била покрита с огромна каменна плоча. На 19 юни 1941г. я вдигнали. Били открити 3 саркофага: на четвъртия наследник на Тамерлан – Шахрух (1377-1477г.), на сина на Шахрух, фамозния астроном Улугбек (1394-1449г.) и на самия застрашителен държател. Отначало разпознали останките на роднините – а саркофагът на Тамерлан отворили на 21 юни 1941 година. Още изначало нещата не потръгнали. Първо се счупила лебедката, сетне изгорели прожекторите, по-късно в гробницата станало доста мъчно да се диша.
В един миг, в мавзолея се появил някакъв дъртак. Той посочил старинна книга, в която пишело, че в случай че гробът на Тамерлан се отвори, ще стартира огромна и страшна война. Но ленинградските експерти единствено се присмели на това предизвестие – никой не вярвал в такива " суеверия ”. Саркофагът бил отворен. Тялото било в доста неприятно положение, в действителност бил останал единствено скелетът. По него създали извод, че мъжът е бил висок и с огромна глава. Открили осакатена пищялна кост и деформиран гръбначен прешлен. Нямало никакво подозрение, че това е скелетът на Тамерлан, който приживе носел прякора " Тимур Куцият ”.
В гробницата не намерили никакви съкровища, само че археолозите въпреки всичко се радвали поради осъществената работа. А на другия ден, 22 юни 1941г., Германия нападнала Съюз на съветските социалистически републики и почнала Великата отечествена война, в която починали 27 милиона жители на Съветския съюз (отделни историци даже настояват, че са 42 милиона). Някои от членовете на експедицията се пробвали да намерят стареца, който предсказал наближаващата покруса съгласно старинното проклинание – само че се оказало, че никой от локалните поданици не го бил виждал. Учените събрали оборудването си, взели археологическите находки и напуснали Самарканд.
В състава на експедицията бил включен фотографът Каюмов. В началото на войната той бил мобилизиран като боен оператор и тъй като се бил впечатлил от предизвестието на загадъчния дъртак, доложил на началниците си за случая. Информацията стигнала до маршал Г. К. Жуков – вторият след Сталин във военната подчиненост. Жуков на собствен ред съобщил за странното произшествие на ръководителя на руската страна.
Сталин отделял огромно вниманиие на религиозните въпроси. Твърде е допустимо това да било резултат от обстоятелството, че учил в Тифлиската духовна семинария и бил първенец на курса – само увлечението по революционна активност му попречило да я приключи със златен орден. Във всеки случай, известни са 3 документа – от 1923г., 1934г. и 1939г., в които той подрежда да се понижат репресиите против свещениците, а почтените да бъдат освобождавани.
Може би точно поради тогавашните му връзки с православните среди, Сталин се отнесъл изцяло съществено към разказаното му от Жуков. Наредил да се свържат с антрополога М. М. Герасимов, който по това време възсъздавал по останките външните облици на Тамерлан и роднините му – и да му предадат, че работата би трябвало да завърши оптимално бързо. Това било изпълнено до декември 1942г. На 20 декември костите още веднъж били върнати в саркофазите им в Самарканд. Случайно или не, единствено по-късно повече от месец – на 2 февруари 1943г., приключила решаващата борба при Сталинград, която набелязала радикален прелом в хода на войната.
Това са обстоятелствата. А дали те имат връзка с проклятието на Тамерлан – всеки може да размишлява и да гради разнообразни хипотези по този въпрос.
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ