Там приемат, че Лятната Св. Анна бележи края на лятото.

Там одобряват, че Лятната Св. Анна бележи края на лятото. Светицата се уважава най-много от дамите като настойничка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна Св. Анна се съблюдават строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете. Много е публикувано остарялото вярване, че в случай че „ сложна жена работи на св. Анна, ще пометне ”.

На празника бременните дами и младите булки отиват на църква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я подаряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната работа майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, с цел да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „ огън ” - висока температура и тресчица. В Източна България на Лятна Св. Анна дами и деца потеглят да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и резервират за лек през годината. В Западна България против празника се правят разнообразни вълшебен дейности против магьосници, бродници и житомамници, които обират непознатото изобилие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, с цел да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна Св. Анна провеждат оброк - работа с курбан, в която взима присъединяване целият жанр. Жертвоприношението се прави, с цел да омилостивят светицата и тя да защищити нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предотвратяване от огън и пожар и я назовават „ Опърлия ”.

Днес имен ден честват всички с имената Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага и Добри.