Можем ли да тълкуваме сами сънищата си?
Тълкуването на сънищата ни е строго самостоятелно и за него не бихме могли да си помогнем, ползвайки подготвен съновник. Защото става дума за вътрешен разговор сред нашите аспекти – свръхсъзнанието и подсъзнанието ни – от една страна, и будното ни схващане – от друга.
В този ред на мисли е много мъчно някой, който не ни познава, да ни даде отговор и превод на тези вътрешни послания. Изучаването на езика им е в действителност развой на самоопознаване. Вярно е, че има хора, които биха могли да ни подкрепят първоначално, само че не и да ни дадат подготвени формули или речник, чрез който да се оправяме с превода.
В процеса на развиването си ние последователно разширяваме способността си да споделяме с другите си аспекти и просто би трябвало да бъдем търпеливи. Тази дарба назоваваме вътрешен глас и нейното развиване е в правопропорционална взаимозависимост от духовното ни такова. Няма къси и лесни пътища, нито директни направления.
Повечето от нас да вземем за пример се плашат от сън, в който сънуват, че техен непосредствен, или те самите, умират. Искам да споделя, че подобен сън ни демонстрира, че нещо в нас умира. Нещо остаряло, изживяно и дало своите плодове, нещо към този момент излишно. Смъртта постоянно е едно ново начало, раждане на по-високо равнище. Така че, в случай че сте имали такива сънища, би трябвало да се радвате, вместо да се страхувате.
Страхът, като подобен, е подбуден от отвращение да се надигнем на първо място пред себе си. Нашият изконен блян е към свободата – най към този момент по отношение на рестриктивните мерки. Страховете ни ни лишават от тази независимост. Има несъмнено основателни аргументи, които са в основата им. Но всякога, когато преодолеем собствен боязън, ние смъкваме една частица от веригата, която оковава полета на духа ни.
