Седмицата: Хепи Рождество, мистър Радев Президентина
Тъкмо свърши „ зимното “ международно по футбол и зимата пристигна публично през миналата седмица. По научному посредством зимното, за „ нашето “ северното полукълбо, слънцестоене. Ама по този начин се (за)стоя слънцето у нас, сиреч напече, че настана едно зимно време с мед да го намажеш – дори да е захаросан, ще се разтече освен в тавата с меденките за Коледа. Така че, да – зимата отново ни изненада като не ни изненада със сняг, а с градуси като за плаж.
Същата е работата и с следващата ни „ зима на нашето (не)доволство “, с която „ предостатъчно “ (в смисъл на задоволително, предостатъчно) се плашим от горе до долу и от долу до горе, откогато недоволството по жълтите павета изкърти освен така и така изкъртения паваж „ вид Фандъкова “, само че както се споделя „ кърти и умивалници “ – евентуално поради бруталността на това деяние в дословния му смисъл, е диалект за ужасно, грубо, необикновено, доста запаметяващо се. В по-тесен смисъл, да – напълно ни е изкъртена мивката на властта дружно с водомера – тоя електоралния, дето посредством гласоподаване сякаш регистрира кой какъв брой се e оттекъл политически в канала.
И по този начин зима или не, има един властови индивид, дето към този момент е абониран за постоянно лято. Това на властта лятото, дето и зимъска освен му цъфват властовите овошки, само че и дават плод след плод за лична властова издръжка. Летят му към него абонаменти от всичките политпартийни страни като честитки вид „ Весела Коледа и Щастлива Нова година “. Абонира се президентът Румен Радев и не престават да го абонират за другояче „ дребната “ детайлност в конституцията (ни), че президентът е на власт, когато в парламентарната (ни) република Народното събрание никак го няма – „ никак “ в целокупния му смисъл, сиреч „ по никакъв начин “. Така си е, по никакъв начин не се получава Народно заседание от близо две години насам, което да излъчи нещо друго от служебно държавно управление на президента Румен Радев. Хич друго не може да се роди.
Така че: Честито Рождество, господин Президент. То рожденият ви ден е през юни, дори идващият ще е юбилеен, само че може да не помни някой да го честите, до момента в който е ангажиран с някои следващи парламентарни избори, че до юли – за 6 месеца, можем и два вота да си извъртим. А и Коледата – Рождеството е празникът за раждането на Спасителя. Може да се пояснява и за раждането на всеки избавител, което разбиране идва точно от „ избавител “, който се чака да се появи под една или друга форма и да извърши чудеса. Слава Богу, на Рождество почитаме същинския Спасител.
Но пък нищо не пречи, освен това безспирно политпартийно месианство в последно време, в което всеки единствено се пробва да се омеси под формата на „ избавител “, да се честити рожден ден на президента Радев по Коледа. Понеже от това „ месене “ все той излиза избавител, даже и когато на ръба на конституцията разтакава времето за вероятно лъчение на „ някакво “ постоянно държавно управление. Седи и чака нима все едни и същите „ парламентарни сили “ вземат че втасат и омесят „ нещо “. Само дето в последна сметка и това висене се получава като „ на гюме “ – отстрелване една по една, дори и на куп, на политпартийните патоци и патки. Не просто по генералски, по президентски му се получава ловът – напълно държавнически по конституция.
И напълно „ държавнически “ може да бъде честитен. Примерно с нещо като това станало историческо „ Честит рожден ден, господин президент “ изпято от Мерилин Монро за президента Джон Ф. Кенеди по време на честване на 45-ия му рожден ден. В което великата хубавица извършва обичайния текст на „ Happy Birthday to You “ със задушлив, съкровен глас, като вмъква „ Мистър Президент “.
Е, по-малко от три месеца по-късно събитие Мерилин Монро умира, твърди се от предозиране. Но пък ние към този момент втора година заедно предозираме с избори, пък нищо ни няма. Даже и постоянно държавно управление няма, а Народното събрание е на свръхдозов – с прекъсвания и бързоскоростен до катастрофични разпади. Така че кво толкоз: Хепи Рождество, (с) мистър Радев Президентина! Като друго няма.
Същата е работата и с следващата ни „ зима на нашето (не)доволство “, с която „ предостатъчно “ (в смисъл на задоволително, предостатъчно) се плашим от горе до долу и от долу до горе, откогато недоволството по жълтите павета изкърти освен така и така изкъртения паваж „ вид Фандъкова “, само че както се споделя „ кърти и умивалници “ – евентуално поради бруталността на това деяние в дословния му смисъл, е диалект за ужасно, грубо, необикновено, доста запаметяващо се. В по-тесен смисъл, да – напълно ни е изкъртена мивката на властта дружно с водомера – тоя електоралния, дето посредством гласоподаване сякаш регистрира кой какъв брой се e оттекъл политически в канала.
И по този начин зима или не, има един властови индивид, дето към този момент е абониран за постоянно лято. Това на властта лятото, дето и зимъска освен му цъфват властовите овошки, само че и дават плод след плод за лична властова издръжка. Летят му към него абонаменти от всичките политпартийни страни като честитки вид „ Весела Коледа и Щастлива Нова година “. Абонира се президентът Румен Радев и не престават да го абонират за другояче „ дребната “ детайлност в конституцията (ни), че президентът е на власт, когато в парламентарната (ни) република Народното събрание никак го няма – „ никак “ в целокупния му смисъл, сиреч „ по никакъв начин “. Така си е, по никакъв начин не се получава Народно заседание от близо две години насам, което да излъчи нещо друго от служебно държавно управление на президента Румен Радев. Хич друго не може да се роди.
Така че: Честито Рождество, господин Президент. То рожденият ви ден е през юни, дори идващият ще е юбилеен, само че може да не помни някой да го честите, до момента в който е ангажиран с някои следващи парламентарни избори, че до юли – за 6 месеца, можем и два вота да си извъртим. А и Коледата – Рождеството е празникът за раждането на Спасителя. Може да се пояснява и за раждането на всеки избавител, което разбиране идва точно от „ избавител “, който се чака да се появи под една или друга форма и да извърши чудеса. Слава Богу, на Рождество почитаме същинския Спасител.
Но пък нищо не пречи, освен това безспирно политпартийно месианство в последно време, в което всеки единствено се пробва да се омеси под формата на „ избавител “, да се честити рожден ден на президента Радев по Коледа. Понеже от това „ месене “ все той излиза избавител, даже и когато на ръба на конституцията разтакава времето за вероятно лъчение на „ някакво “ постоянно държавно управление. Седи и чака нима все едни и същите „ парламентарни сили “ вземат че втасат и омесят „ нещо “. Само дето в последна сметка и това висене се получава като „ на гюме “ – отстрелване една по една, дори и на куп, на политпартийните патоци и патки. Не просто по генералски, по президентски му се получава ловът – напълно държавнически по конституция.
И напълно „ държавнически “ може да бъде честитен. Примерно с нещо като това станало историческо „ Честит рожден ден, господин президент “ изпято от Мерилин Монро за президента Джон Ф. Кенеди по време на честване на 45-ия му рожден ден. В което великата хубавица извършва обичайния текст на „ Happy Birthday to You “ със задушлив, съкровен глас, като вмъква „ Мистър Президент “.
Е, по-малко от три месеца по-късно събитие Мерилин Монро умира, твърди се от предозиране. Но пък ние към този момент втора година заедно предозираме с избори, пък нищо ни няма. Даже и постоянно държавно управление няма, а Народното събрание е на свръхдозов – с прекъсвания и бързоскоростен до катастрофични разпади. Така че кво толкоз: Хепи Рождество, (с) мистър Радев Президентина! Като друго няма.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ