Тони Николов: Проруският шантаж в парламента и лицата на предателството
Така, вместо България да помогне на Украйна, заявявайки намерено и с достолепие своя избор като суверенна страна, една страна във война трябваше да ни вади от дълбоката вътрешнополитическа рецесия. Което единствено по-себе си споделя доста.
Формално видяно, проруският шантаж надви. Българска социалистическа партия се наложи. Приета бе някаква „ чудодейна “ декларация на хартия. Така хем оказваме помощ, хем не оказваме помощ, хем сме с Украйна, хем сме „ неутрални “, хем всички би трябвало да са удовлетворени, а всички имат горчив привкус в устата. Разминахме се с предварителни избори и със служебно държавно управление на Румен Радев, т.е. с още по-рязък политически поврат. Засега.
Двете лица на България
Видяхме и две радикално разнообразни Българии от двете страни на Народното събрание. Немногобройни, само че представителни извадки за настройките в българското общество.
Едната – от хората на жителя Копейкин, веещи псевдовъзрожденски пряпорци дружно с съветски флагове, бе заела позиция пред формалния вход на Народното събрание. Другата – пред служебния вход – издигаше лозунги за въздържане на агресора Путин и за отбраната на Украйна.
Докато отивах натам, чух отдалеко по какъв начин излезлият от Народното събрание жител Копейкин (някъде сред почивките) призоваваше за „ гражданско непокорство “ и неплащане на налози. Американското посолство към този момент звъняло по телефона, вършело се изменничество (явно предадена е Русия!) и така нататък Всички познати нелепости от репертоара. Издигнаха и голям афиш против неблагодарниците, противопоставили се на свещената Русия, които един ден щели да си строшат главата.
Прозвуча ми толкоз познато. Изведнъж се сетих за „ формулата на проруското оскърбление “, превъзходно разказана от Симеон Радев в „ Строителите на модерна България “. На сутринта на 9 август 1886 година, тоест след детронирането на княз Александър Батенберг, настава комплициране. Един необикновен „ политически махмурлук “. Около Народното събрание се струпват хора, които се лутат, не знаят що да вършат, питат се накъде ще поеме България. Тогава Търновският митрополит Климент (Васил Друмев), възползвайки се от объркването им, ги повежда към съветската легация (днешния „ Дом на Москва “) на ъгъла на „ Раковски “ и „ Московска “.
„ Да идем при Освободителката… тя ще ни разбере и ще ни елементарни! “ – зове той. И обърканите хора го следват. Щом стигат там, той им заповядва: „ На колене! “. Множеството е сепнато, не знае по какъв начин да постъпи. Накрая се „ смирява “ пред Освободителката. Стотици мъже смъкват капи и коленичат в прахта. Наглед на българското оскърбление.
Играта на Нинова
Нещо сходно, единствено че в символен проект се разигра през вчерашния ден.
От началото на войната оказваме помощ на Украйна. Хуманитарна – с приемането на бежанци, с всевъзможни знаци на съпричастност на ежедневно равнище. Реално всички знаят, че продаваме и оръжие за украинската войска през „ трети страни “ (по изчисленията на специалисти една трета от боеприпасите идват от България).
Но когато – след месец и половина прения – нашата страна се опита с намерено лице да „ узакони “ тази своя позиция против експанзията на Русия в Украйна, България още веднъж даде на „ заден ход “ и се озова… в прахта пред Освободителката.
И то не от някакъв боязън пред копеечниците или поради настоящи закани от госпожа Митрофонова. А тъй като вътре в Народното събрание Българска социалистическа партия плетеше изкусно играта си: ще приема, няма да приема, има декларация, няма декларация, държавното управление пада, не пада…
На всички бе ясно, макар този проруски шантаж, че Българска социалистическа партия няма никакво желание да напуща обединението. Столетницата е гладна за власт и сега интензивно тъпче партийните каси (което също се написа на сметката на държавното управление!).
Въпросът беше България и българското Народно заседание да потвърдят ценностния избор на страната ни с достолепие и чест. И по този метод страната ни да отстои себе си в бъдещето.
Това не се случи. Ала оцеля ръководещата коалиция. Което може и да е част от националния интерес (никой не желае избори), само че пък е пестник върху българското достолепие. И израз на боязън. На най-елементарен боязън.
Що се отнася до играта на Нинова, тя също е напълно обикновена, само че пък се оказа ефикасна.
С оглед на своя все по-оредяващ електорат тази игра отстоява проруската линия. А Нинова възвисява себе си – като дамата, носеща маслиновата клонка на мира. Онази, която „ действително “ ръководи България на правилото – да сме и с тия, и с ония, само че най-много да не дразним Освободителката.
Интересното е обаче, че съгласно хората на Копейкин Нинова също е „ лице на измяната “. Включително поради продаденото с неин автограф оръжие за „ трети страни “.
Изглежда, че и Румен Радев споделя тази гледна тази точка, блъскайки отдалеко по нея. Вероятно с цел да отвори пространство за нов политически план. Един „ Болгарский восход “ на родна почва.
Проблемът с политическия шантаж е, че той в никакъв случай не свършва: шантажът е непрекъсната процедура. Един компромис автоматизирано влече различен компромис, от едно недостойнство бързо се минава към друго.
След дебатите по Украйна имаше парламентарно чуване и за анулирания контракт с „ Газпром “. Отново и още веднъж се дискутираше прословутото „ превалутиране в рубли “. Защото не е ясно по какъв курс банката на „ Газпром “ ще пресмята цената на газта, в случай че съветските условия бъдат признати. И дали примерно на следващия ден няма да се окаже, че 1 рубла е равна на 3 или 5 $?
Така стана ясно, че Българска социалистическа партия е „ за “ продължение на контракта с „ Газпром “ и заплащането на газовите доставки в рубли. Както и че Корнелия Нинова към този момент е „ задействала “ част от работодателите да заемат позиция в тази тенденция. Изглежда, че тук тя към този момент ще удари на камък, само че кой знае. Старото предписание гласи, че подадеш ли пръст на шантажист, той наложително ще желае да ти отхапе ръката.
Шоуто на копеечниците
Вечерта всичко свърши пред паметника на Съветската войска. Замисълът на инициативна група от проевроатлантическата общественост да обвие паметника в български и украински флагове се провали. Човек на копеечниците отмъкна огромното украинско знаме, а полицията не реагира. Бях там късно вечерта. Проруската група беше добре озвучена – гърмяха пропагандни песни като „ Напред, Русия “ на Олег Газманов. От другата страна се носеха възгласите: „ Тук не е Москва “ и „ Слава на Украйна “.
Накрая заваля. И хората се разотидоха.
Под чадъра, върху който барабанеше ситния дъжд, се сетих за един фейлетон на Димитър Петков-Свирчо, най-близкия съмишленик на Стамболов, който в също толкоз нерадостна обстановка на конфликт с „ рубладжиите “ написа следните горчиви редове: Ех, условия, условия! Но за кого да захванем? Нагоре в случай че плюем – пада върху лицето ни; надолу в случай че плюем – пада на брадите ни! По-добре да захвърлим всичко! А няма по какъв начин!
Тони Николов,
Формално видяно, проруският шантаж надви. Българска социалистическа партия се наложи. Приета бе някаква „ чудодейна “ декларация на хартия. Така хем оказваме помощ, хем не оказваме помощ, хем сме с Украйна, хем сме „ неутрални “, хем всички би трябвало да са удовлетворени, а всички имат горчив привкус в устата. Разминахме се с предварителни избори и със служебно държавно управление на Румен Радев, т.е. с още по-рязък политически поврат. Засега.
Двете лица на България
Видяхме и две радикално разнообразни Българии от двете страни на Народното събрание. Немногобройни, само че представителни извадки за настройките в българското общество.
Едната – от хората на жителя Копейкин, веещи псевдовъзрожденски пряпорци дружно с съветски флагове, бе заела позиция пред формалния вход на Народното събрание. Другата – пред служебния вход – издигаше лозунги за въздържане на агресора Путин и за отбраната на Украйна.
Докато отивах натам, чух отдалеко по какъв начин излезлият от Народното събрание жител Копейкин (някъде сред почивките) призоваваше за „ гражданско непокорство “ и неплащане на налози. Американското посолство към този момент звъняло по телефона, вършело се изменничество (явно предадена е Русия!) и така нататък Всички познати нелепости от репертоара. Издигнаха и голям афиш против неблагодарниците, противопоставили се на свещената Русия, които един ден щели да си строшат главата.
Прозвуча ми толкоз познато. Изведнъж се сетих за „ формулата на проруското оскърбление “, превъзходно разказана от Симеон Радев в „ Строителите на модерна България “. На сутринта на 9 август 1886 година, тоест след детронирането на княз Александър Батенберг, настава комплициране. Един необикновен „ политически махмурлук “. Около Народното събрание се струпват хора, които се лутат, не знаят що да вършат, питат се накъде ще поеме България. Тогава Търновският митрополит Климент (Васил Друмев), възползвайки се от объркването им, ги повежда към съветската легация (днешния „ Дом на Москва “) на ъгъла на „ Раковски “ и „ Московска “.
„ Да идем при Освободителката… тя ще ни разбере и ще ни елементарни! “ – зове той. И обърканите хора го следват. Щом стигат там, той им заповядва: „ На колене! “. Множеството е сепнато, не знае по какъв начин да постъпи. Накрая се „ смирява “ пред Освободителката. Стотици мъже смъкват капи и коленичат в прахта. Наглед на българското оскърбление.
Играта на Нинова
Нещо сходно, единствено че в символен проект се разигра през вчерашния ден.
От началото на войната оказваме помощ на Украйна. Хуманитарна – с приемането на бежанци, с всевъзможни знаци на съпричастност на ежедневно равнище. Реално всички знаят, че продаваме и оръжие за украинската войска през „ трети страни “ (по изчисленията на специалисти една трета от боеприпасите идват от България).
Но когато – след месец и половина прения – нашата страна се опита с намерено лице да „ узакони “ тази своя позиция против експанзията на Русия в Украйна, България още веднъж даде на „ заден ход “ и се озова… в прахта пред Освободителката.
И то не от някакъв боязън пред копеечниците или поради настоящи закани от госпожа Митрофонова. А тъй като вътре в Народното събрание Българска социалистическа партия плетеше изкусно играта си: ще приема, няма да приема, има декларация, няма декларация, държавното управление пада, не пада…
На всички бе ясно, макар този проруски шантаж, че Българска социалистическа партия няма никакво желание да напуща обединението. Столетницата е гладна за власт и сега интензивно тъпче партийните каси (което също се написа на сметката на държавното управление!).
Въпросът беше България и българското Народно заседание да потвърдят ценностния избор на страната ни с достолепие и чест. И по този метод страната ни да отстои себе си в бъдещето.
Това не се случи. Ала оцеля ръководещата коалиция. Което може и да е част от националния интерес (никой не желае избори), само че пък е пестник върху българското достолепие. И израз на боязън. На най-елементарен боязън.
Що се отнася до играта на Нинова, тя също е напълно обикновена, само че пък се оказа ефикасна.
С оглед на своя все по-оредяващ електорат тази игра отстоява проруската линия. А Нинова възвисява себе си – като дамата, носеща маслиновата клонка на мира. Онази, която „ действително “ ръководи България на правилото – да сме и с тия, и с ония, само че най-много да не дразним Освободителката.
Интересното е обаче, че съгласно хората на Копейкин Нинова също е „ лице на измяната “. Включително поради продаденото с неин автограф оръжие за „ трети страни “.
Изглежда, че и Румен Радев споделя тази гледна тази точка, блъскайки отдалеко по нея. Вероятно с цел да отвори пространство за нов политически план. Един „ Болгарский восход “ на родна почва.
Проблемът с политическия шантаж е, че той в никакъв случай не свършва: шантажът е непрекъсната процедура. Един компромис автоматизирано влече различен компромис, от едно недостойнство бързо се минава към друго.
След дебатите по Украйна имаше парламентарно чуване и за анулирания контракт с „ Газпром “. Отново и още веднъж се дискутираше прословутото „ превалутиране в рубли “. Защото не е ясно по какъв курс банката на „ Газпром “ ще пресмята цената на газта, в случай че съветските условия бъдат признати. И дали примерно на следващия ден няма да се окаже, че 1 рубла е равна на 3 или 5 $?
Така стана ясно, че Българска социалистическа партия е „ за “ продължение на контракта с „ Газпром “ и заплащането на газовите доставки в рубли. Както и че Корнелия Нинова към този момент е „ задействала “ част от работодателите да заемат позиция в тази тенденция. Изглежда, че тук тя към този момент ще удари на камък, само че кой знае. Старото предписание гласи, че подадеш ли пръст на шантажист, той наложително ще желае да ти отхапе ръката.
Шоуто на копеечниците
Вечерта всичко свърши пред паметника на Съветската войска. Замисълът на инициативна група от проевроатлантическата общественост да обвие паметника в български и украински флагове се провали. Човек на копеечниците отмъкна огромното украинско знаме, а полицията не реагира. Бях там късно вечерта. Проруската група беше добре озвучена – гърмяха пропагандни песни като „ Напред, Русия “ на Олег Газманов. От другата страна се носеха възгласите: „ Тук не е Москва “ и „ Слава на Украйна “.
Накрая заваля. И хората се разотидоха.
Под чадъра, върху който барабанеше ситния дъжд, се сетих за един фейлетон на Димитър Петков-Свирчо, най-близкия съмишленик на Стамболов, който в също толкоз нерадостна обстановка на конфликт с „ рубладжиите “ написа следните горчиви редове: Ех, условия, условия! Но за кого да захванем? Нагоре в случай че плюем – пада върху лицето ни; надолу в случай че плюем – пада на брадите ни! По-добре да захвърлим всичко! А няма по какъв начин!
Тони Николов,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ