В София има голяма организирана общност, която развива градско земеделие
Така през 2015 година се е стигнало до споделена градина в квартал " Дружба " с повърхност 4,5 дка . В нея се отглеждат всевъзможни култури, подобаващи за климата и почвата на София. Градинарите са от две до 78-годишни. Бончев акцентира, че не получават финансиране, всичко си заплащат сами. Нямат и централизирана система за развъждане на разсад, всеки си го гледа самичък.
" Хората би трябвало да се научат по какъв начин да си вършат разсади, тъй като климатът в София е доста характерен и е значимо да се отглеждат неща, подобаващи за него ", описа Маринова за тънкостите на градското земеделие.
Градините оферират постоянни курсове всяка година за градски градинари, само че за момента местата са запълнени. Все отново всеки искащ може да отиде да се разноски из дребните им градски оазиси и да се въодушеви за своето градско земеделие.
Бончев осведоми, че друга градина, която действа сега, се намира в квартал " Левски ". Макар с повърхност единствено половин декар, храната от нея отива за хора в потребност, с помощта на основателите ѝ от организацията " Храна, не война ". В София има много оранжерии, за жалост, всички са запуснати, разяснява той.
Както Бончев, по този начин и Маринова подчертаха, че са правени проучвания за качеството на зеленчуците и резултатите са удостоверили, че в града може да се създава безусловно чиста храна.
Сред изгодите Маринова посочи и тези за децата . " Израствайки в градина, те обожават зеленчуци и развиват връзка с природата, а това е значимо за децата в града, за които зеленчуците са нещо, което родителите им купуват от магазина и ги карат да ядат ", даде образец тя.
И продължи със идващото им преимущество - градините като метод да се борим с климатичните промени. " Отглеждайки храната си, можем да променяме климата към нас. Хората не сме жертви, а можем интензивно да променяме средата и храната си ", съобщи Маринова.
" Градинарствам повече от 12 години и всеки сезон ме изненадва с нещо, продължаваме да се учим непрекъснато ", усмихна се Маринова.
Според Бончев основното при градското градинарство е общественото, тъй като намираме съидейници и построяваме общество. " Една от главните цели на градското градинарство е смяната на всичко към нас - колкото повече започваме да работим дружно, толкоз по-лесно е да се борим с проблемите ", мисли той.
Освен за зеленчуци, София се оказва подобаваща и за развъждане на пчели . Това показа Петър Петров, един от създателите на стартъп компанията " СенсаТо ", която работи по цифрово решение за пчеларство - " hive reader ".
Той описа за един от първите планове в по-модерни времена на покрива на хотел " Хилтън " през 2011 година, който е деен и до през днешния ден, тъй че може да се счита по-скоро за сполучлив. Следва 2015 година, когато дружно с фондация " Имам кошер " са създали първия наличен градски пчелин на покрива на НДК. Топ бар кошерите (Кенийски кошери), които към момента не са доста известни у нас, към този момент не са на покрива, тъй като около европредседателството е трябвало да бъдат махнати.
Петров добавя, че има и доста хралупи по парковете, където живеят пчели. А Музеят на пчелата - къщурка от тиня с живи пчели, която се намира в непосредствена непосредственост до метростанция " Г.М. Димитров ", ще стартира още веднъж с визитите, щом времето разреши.
Според данни на Министерството на земеделието, на които Петров се базира сега, има малко над 860 000 пчелни фамилии у нас, като се следи лек растеж последните години, само че в същото време пчеларите са намалели на половина, а смъртността се е нараснала.
Петров припомня и международните трендове, които вървят от ден на ден в тенденция увеличение броя на кошерите в градовете. Париж е един от първите още през 80-те години на предишния век.
На въпрос качествени ли са пчелните артикули, добити в градовете, Петров уточни, че са правени доста проучвания, от които е излязло, че даже от време на време са по-качествени поради отсъствието на пестициди.
Общината повече се интересува от пазари, в сравнение с от градско земеделие, само че за нас то е главен приоритет и всякога го акцентираме, сподели Ники Генов, ръководител на кооперация " Хранкооп-София ". Той изясни, че работят неофициално, пробвайки се да изградят общественост сред производители и консуматори.
" Хранкооп-София " работи с над 150 производители от цялата страна. Кооперацията разчита на четиристепенен модел на надзор - документален, съвместен ( " всяка година опитваме да отидем до всяка плантация, с цел да забележим по какъв начин са нещата на място " ), лабораторни проучвания, потребителски. Работи с доста дребни производители или започващи ферми.
Според Генов дребните производители би трябвало да бъдат във фокуса на обществото . " Цените на дребните производители не са най-ниските, само че не са и най-високите. Със студенти по статистика направихме изследване сред две огромни вериги, общински пазари, фермерски пазари, биомагазини и цените на фермерските пазари са по средата ", показа той.
Генов уточни, че преди пандемията са имали 6 фермерски пазара, в този момент са 4. Производителите също са намалели, някои са се отказали.
Освен фермерски пазари, " Хранкооп-София " прави доставка на фермерски артикули, като за задачата са основали платформа за извършване на покупки. Има към 60 производители, те сами си качват продукцията и сами си дефинират цената.
" Хората би трябвало да се научат по какъв начин да си вършат разсади, тъй като климатът в София е доста характерен и е значимо да се отглеждат неща, подобаващи за него ", описа Маринова за тънкостите на градското земеделие.
Градините оферират постоянни курсове всяка година за градски градинари, само че за момента местата са запълнени. Все отново всеки искащ може да отиде да се разноски из дребните им градски оазиси и да се въодушеви за своето градско земеделие.
Бончев осведоми, че друга градина, която действа сега, се намира в квартал " Левски ". Макар с повърхност единствено половин декар, храната от нея отива за хора в потребност, с помощта на основателите ѝ от организацията " Храна, не война ". В София има много оранжерии, за жалост, всички са запуснати, разяснява той.
Както Бончев, по този начин и Маринова подчертаха, че са правени проучвания за качеството на зеленчуците и резултатите са удостоверили, че в града може да се създава безусловно чиста храна.
Сред изгодите Маринова посочи и тези за децата . " Израствайки в градина, те обожават зеленчуци и развиват връзка с природата, а това е значимо за децата в града, за които зеленчуците са нещо, което родителите им купуват от магазина и ги карат да ядат ", даде образец тя.
И продължи със идващото им преимущество - градините като метод да се борим с климатичните промени. " Отглеждайки храната си, можем да променяме климата към нас. Хората не сме жертви, а можем интензивно да променяме средата и храната си ", съобщи Маринова.
" Градинарствам повече от 12 години и всеки сезон ме изненадва с нещо, продължаваме да се учим непрекъснато ", усмихна се Маринова.
Според Бончев основното при градското градинарство е общественото, тъй като намираме съидейници и построяваме общество. " Една от главните цели на градското градинарство е смяната на всичко към нас - колкото повече започваме да работим дружно, толкоз по-лесно е да се борим с проблемите ", мисли той.
Освен за зеленчуци, София се оказва подобаваща и за развъждане на пчели . Това показа Петър Петров, един от създателите на стартъп компанията " СенсаТо ", която работи по цифрово решение за пчеларство - " hive reader ".
Той описа за един от първите планове в по-модерни времена на покрива на хотел " Хилтън " през 2011 година, който е деен и до през днешния ден, тъй че може да се счита по-скоро за сполучлив. Следва 2015 година, когато дружно с фондация " Имам кошер " са създали първия наличен градски пчелин на покрива на НДК. Топ бар кошерите (Кенийски кошери), които към момента не са доста известни у нас, към този момент не са на покрива, тъй като около европредседателството е трябвало да бъдат махнати.
Петров добавя, че има и доста хралупи по парковете, където живеят пчели. А Музеят на пчелата - къщурка от тиня с живи пчели, която се намира в непосредствена непосредственост до метростанция " Г.М. Димитров ", ще стартира още веднъж с визитите, щом времето разреши.
Според данни на Министерството на земеделието, на които Петров се базира сега, има малко над 860 000 пчелни фамилии у нас, като се следи лек растеж последните години, само че в същото време пчеларите са намалели на половина, а смъртността се е нараснала.
Петров припомня и международните трендове, които вървят от ден на ден в тенденция увеличение броя на кошерите в градовете. Париж е един от първите още през 80-те години на предишния век.
На въпрос качествени ли са пчелните артикули, добити в градовете, Петров уточни, че са правени доста проучвания, от които е излязло, че даже от време на време са по-качествени поради отсъствието на пестициди.
Общината повече се интересува от пазари, в сравнение с от градско земеделие, само че за нас то е главен приоритет и всякога го акцентираме, сподели Ники Генов, ръководител на кооперация " Хранкооп-София ". Той изясни, че работят неофициално, пробвайки се да изградят общественост сред производители и консуматори.
" Хранкооп-София " работи с над 150 производители от цялата страна. Кооперацията разчита на четиристепенен модел на надзор - документален, съвместен ( " всяка година опитваме да отидем до всяка плантация, с цел да забележим по какъв начин са нещата на място " ), лабораторни проучвания, потребителски. Работи с доста дребни производители или започващи ферми.
Според Генов дребните производители би трябвало да бъдат във фокуса на обществото . " Цените на дребните производители не са най-ниските, само че не са и най-високите. Със студенти по статистика направихме изследване сред две огромни вериги, общински пазари, фермерски пазари, биомагазини и цените на фермерските пазари са по средата ", показа той.
Генов уточни, че преди пандемията са имали 6 фермерски пазара, в този момент са 4. Производителите също са намалели, някои са се отказали.
Освен фермерски пазари, " Хранкооп-София " прави доставка на фермерски артикули, като за задачата са основали платформа за извършване на покупки. Има към 60 производители, те сами си качват продукцията и сами си дефинират цената.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ