Таен пазител на Царския кръст, през 50-те години на миналото

Таен страж на Царския кръст, през 50-те години на предишното столетие отец Григорий Пономарьов (1914-1997) е преследван поради вярата си и излежава сурова 16-годишна присъда в отдалечен Сибир. След освобождението си той служи в църквите в Зауралието, разкривайки доста от чудесата на изповедническото служение на Христос.

Отец Григорий Пономарьов (1914 ~ 1997)

Набелязвай си безусловно проект за деня: какво би трябвало да направиш. Труди се над набелязаното и се моли да успееш да го изпълниш. Дневният проект е положително средство срещу леността и нехайството.

Каква огромна услуга ни прави мисленото разглеждане на всеки час! Ще видиш всичко, което в продължение на 60 минути ти е изпратено за духовно възрастване и по какъв начин ти си се отнесъл към него: посещаване на добра мисъл и съвет от твоя другар - светия Ангел, както и посещаване на зла, тъмна мощ, на твоя противник - посланика от пъкъла. И всичко това - в течение единствено на един час.

Колко рисково е да си разрешаваш разпределяне! Достатъчно е да си позволиш нещо малко и последствията са разрушение на целия нравствен строеж. За малко време може да се срине нещо, което е съзиждано и защитавано с месеци.

Главното е да се научиш да възпитаваш в себе си възприятие за цялостна отдаденост на Божията воля. Помни твърдо: всеки ден, всеки час, каквото и да се случи с тебе - за всичко да благодариш на Господа и във всичко да виждаш не просто случайност, а нужна инспекция на твоите духовни сили, на твоята духовна боеспособност.

Още щом се породи злото, гаси го с обич, с спокойно отношение към ближните. А след това изливай щедро думи на мир и обич върху тази разгаряща се клада, та и въгленче зло да не остане.

Празнословието, осъждането са рискови и труднозабележими капани, които водят до разрушение на духовния дом. Знай и помни добре, че те са ти врагове.

Ние се боим да правим изведнъж огромни грехове. А когато проникват последователно, по малко, на части - привикваме и не се боим да влезем в общение със страшната бесовска мощ.

Как можеш да изпълниш първата заповед „ Обичай Бога ”, в случай че не изпълниш заръката „ Обичай близък като самия себе си ”? Врагът мощно ненавижда тази заповед и се старае ежеминутно (без преувеличение) да вселява, в началото въображаемо, а след това и с думи и на дело, ненавист към обкръжаващите ни, а посредством това да вкарва душата ни в отблъскващ нравствен мрак - пустош, озлобеност, нервност. Молитвите за другите реализират триумф при изискване, че се съблюдава святата разпоредба: помни, „ Бог е обич ”. За любещата душа няма никакви трудности, каквото и да попроси - ще го получи. Само откровено вникни в тази заповед и без значение от каквито и да е морални и физически компликации, животът ти ще стане величествен и щастлив.

Изпитвай себе си всеки ден и час до каква степен изпълняваш заповедта за обич към близък. Най-важното е да възпиташ в себе си обич. Още щом усетиш вътрешно охладняване към близък, нервност или друга демонстрация на безлюбие, неотложно започвай да извикваш от глъбините на душата си молитва за здраве и избавление на тези, против които си се изправил, па било то и въображаемо. Мисленото подценяване на близък заменяй с благопожелание за положителни и славни каузи. Ползата от това е голяма.

Труди се настойчиво, моли се непрекъснато и с религия. Само по този начин можеш да вървиш по пътя на духовния живот.

Приучвай се на безмълвие, посредством него се придобива молитва.

Каква голяма персонална отговорност е нужна за осъществяването на откритото молитвено предписание: в душата си да почувстваш неговата святост, висота, нужда. Да престанеш да мислиш, че това е твое персонално, килийно дело. Не, това е велико публично служение. Помни това.

Колко съм слаб и променлив в своите решения и планове! И най-малката причина може да наруши нещо толкоз значимо и належащо, каквото е молитвата. Помни, че човек е мощен единствено в молитвата. А какво върша аз... Не оценявам опциите да придобия велика мощ.

Трябва да възпитаваме в себе си неизменност, а не мимолетни пориви. Пълно отдаване, а не безрезултатност. Бедата е в моята заплеснатост и разпиляност.

С каквото и да се захващаш, постоянно започвай своята работа с молитва, и ще имаш триумф.

Трябва да се пазиш от вътрешна нервност, колкото и обективна и оправдана да ти се коства тя. Всяко наказание води до неспокойствие, до отвращение. Пази се да не би тази мърсотия да залее душевния ти храм, да не го запълни с духа на равнодушието, лекомислието, изоставянето на молитвеното предписание.

Най-трудната задача е да пазиш духовния мир в себе си. Господ със Своята берекет ще поддържа напъните ти. Трябва да гасиш възмущението си с мирни помисли; това се реализира посредством молитва. Помни: нищо не е инцидентно, а ни се изпраща за инспекция на духовната ни резистентност. Господи, помогни!

Превод Александра Карамихалева

Източник:
Снимка: port-artur-hram.ru