Сьорен Киркегор е датски философ и теолог от 19 век,

Сьорен Киркегор е датски мъдрец и теолог от 19 век, постоянно посочван като първия философ-екзистенциалист.

Голяма част от философските му разсъждения са свързани с религиозни проблеми като същността на вярата, институциалността на църквата, християнската нравственос и теологията.

Заради това, Киркегор от време на време е определян като християнски екзистенциалист (в диаметралност на екзистенциализма на Жан-Пол Сартър или пра-екзистенциализма на Фридрих Ницше , и двата учредени на мощна атеистична основа.

Киркегор бива интерпретиран като екзистенциалист, нео-ортодоксист, постмодернист, хуманист, индивидуалист и впрочем, той прекосява границите на философията, теология и литература, с цел да се трансформира в една от най-значимите фигури на актуалната филантропична мисъл.

За Киркегор същинската характерност се назовава нарцисизъм. Да осъзнаем своя същински „ аз “ е нашата същинска задача и изпитание в живота; това е духовен императив по този начин, както и подготовката за същинско религиозно схващане.

Индивидите могат да съществуват и на равнища под същинския нарцисизъм. Ние можем да живеем да вземем за пример просто в понятията на нашите удоволствия; нашето мигновено облекчаване на стремежи, предразположения или безумия. По този метод се носим без посока и цел. За да имаме посока, би трябвало да имаме цел, която дефинира за нас смисъла на живота.

За Киркегор индивидът е необикновен с това, че за него няма нереална формула или формулировка, която може в миналото да се приложи.

Включването на субект в група или класифицирането му като просто представител на типа понижава същинското значение на индивидите.

Това, което философите или политиците се пробват да вършат, е да категоризират и класифицират индивидите по групова характерност, вместо по самостоятелни разлики.

За Киркегор тези разлики са това, което ни прави такива, каквито сме.

Животът може да бъде свестен единствено в обратна посока, само че се живее назад.

Всеки човек би трябвало да носи с достолепие ориста си – с крясъци и вопли не можем да я променим. Приемем ли я такава, каквато е, усилваме възможностите си да я създадем по-добра.

Функцията на молитвата не е да повлияе на Бог, а да промени визията на този, който се моли.

Хората изискват независимост на словото като отплата за свободата на мисълта, която рядко употребяват.

Животът не е проблем, който да бъде решаван, а действителност, която да бъде претърпяна.

Нищо не е по-страшно от празните приказки.

Ожени се и ще съжаляваш; не се дами – отново ще съжаляваш; без значение дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги – отново ще съжаляваш; без значение дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не ѝ вярвай – отново ще съжаляваш; без значение дали ѝ вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси – отново ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.

Има два метода да бъдеш подведен – да вярваш в това, което не е правилно или да не вярваш в това, което е правилно.

Най-разпространената форма на обезсърчение е да не бъдеш подобен какъвто си.

Нещастен е този, който е отритнат от самия себе си.

Любовта е израз на този, който обича, а не на този, който е обичан. Хората, които си мислят, че могат да обичат единствено тези, които решат, не обичат въобще. Любовта разкрива истини за индивида, които другите не виждат.

Поеми риска и загуби! Непоемайки риск, ти към този момент си изгубил.

Скуката е в корена на всички несгоди.

Трудно е да вярваш, тъй като е мъчно да се подчиняваш.

Тиранът умира и неговата власт свършва; мъченикът умира и неговата власт стартира.

Много от нас преследват удоволствието с такава скорост, че постоянно го подминават.

На дъното на враждата сред непознати се крие равнодушие.

Под прикритието на леко почервенялата буза се крие пламъка на сърцето.

Който се е научил да се тревожи по верен метод, той е научил главното.

Не е никакво изкуство да прелъстиш едно момиче, благополучие е обаче да намериш момиче, което си заслужава да бъде прелъстено.

Що се отнася обаче до любовта, в това отношение бих желал да мога да се любувам на своята независимост, същински да последвам порива на сърцето си. Любовта не обича сериозността, тя изисква лекотата и прелестта на естетичното.

Човек обича доста пъти и всякога отхвърля валидността на предходния път, като по този метод се удостоверява истинността на съждението, че човек обича единствено един път.

Целувката е алегорично деяние, което губи всякакво значение, в случай че възприятието, което би трябвало да изрази отсъства.

Защо да се опитваме да си спомним минало, което не можем да превърнем в настояще?

Щастието е най-хубавото укритие от отчаянието.

От всички измамници се опасявай най-вече от себе си!

Древен мъдрец е споделил един път, че в случай че човек тъкмо записва всичко, което е претърпява, той ще се трансформира във мъдрец.