Свикнахме да се говори за лъскавата страна на лидерството, за

Свикнахме да се приказва за лъскавата страна на водачеството, за меда, само че не и за жилото. Вече 20 години следя по какъв начин разясняваме женското водачество, водачеството по време на смяна, както и всички форми на водачеството. Това, което липсва, само че в последно време стартира да се прокрадва все по-често в обществените медии, е откровеният достоверен разговор за тъмната и сложната страна на водачеството, за вътрешното му измерение и за това, което от време на време взема, до момента в който дава.

Сигурна съм, че човешкият диалог за провокациите ще бъде потребен. Фалшивата положителна показност е в допълнение задължение, което единствено утежнява ролята на водача. В диалози доста мои близки и другари споделят същото, само че продължаваме да „ стискаме “ е да замазваме фасадата в обезверен опит да докараме съвършенство. Дългогодишната ми процедура с хора на най-високи позиции във всички браншове в страната и по света ми е посочила, че великите са великодушни и достоверни. Нищо човешко не им е непознато и съумяват да трансфорат слабостите си във ентусиазъм за другите, без да ги крият.
Битка за психологичното здраве
Който търси решение ще го откри и по тази причина виждам с схващане на задаващата се вълна от достоверност и шерване на съкровени човешки прекарвания като депресии, зависимости, проблеми със съня и вниманието…  Приблизително 70% от хората по света се борят с проблеми със своето психологично здраве, което способства за към един трилион $ загуба на работливост заради тревога и меланхолия в международен мащаб. Голяма част от тези хора са водачи – позиционни или ситуационни, официални или неофициални. И тези техни борби и провокации е време да се възстановяват, без безусловно да се героизират.
Зад фасадата
Като ръководител на Българската асоциация за ръководство на хора следя по какъв начин лидерските функции вървят в комплект със съществени провокации за психологичното здраве, които постоянно се изострят от високите равнища на стрес, неустановеност и отговорност, присъщи за тези позиции. Лидерите са натоварени с спомагателна тежест  и заради упованието да се показват непрекъснато на супер високо равнище и да вземат значими решения, които засягат освен тях, само че и техните екипи и организации. Много водачи считат, че признаването на проблеми с психологичното богатство и здраве може да подкопае позицията им или да повлияе отрицателно на имиджа на тяхната компания. Този боязън от наказание им пречи да потърсят лекуване и поддръжка. Колкото по-високо се изкачва човек в една организация, толкоз по-изявен може да стане този проблем, стигайки до сюжет, при който водачите считат, че би трябвало просто да търпят, вместо да потърсят помощ.
Митологизираната безгрешност
Друга парадоксално неверна визия за водачеството е митологизираната безгрешност, че тези хора не бъркат и знаят всичко в дадена област. Дълбоко в себе си всички осъзнаваме, че това е невероятно, само че го чакаме и огромна част от водачите се усещат длъжни да го показват. Но и най-хубавите водачи по света са допускали сериозните неточности и са се справяли с тях. Това е неразривна част от уменията на водача -  да поема отговорност, да рискува, да се измъква от обстановка, само че и да потърси помощ и решение, да се довери на силата и експертизата на екипа.

Затова в случай че издигаме и оценяваме достоверни водачи, а не маски и фасади, ще създадем по-благоприятна и толерантна атмосфера за работа и битие. Подкрепящата среда в организацията потвърдено води до по-добри резултати за всички в нея.
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.