Крадецът на праскови с премиера в Софийската опера
Световната премиера на операта " Крадецът на праскови " от Благовеста Константинова ще се състои на 27 март от 19 ч. в камерната зала на Софийската опера и балет. Либретото е на Цонка Великова по едноименната повест на Емилиян Станев. Постановъчен екип - диригент Стефан Недялков, режисьор Теодор Георгиев, художник Любослав Боянов, музикална режисура Благовеста Константинова, хореография Людмила Илиева, диригентка на хора Виолета Димитрова, корепетитори Петър Белнеев, Светлана Ананиевска, с присъединяване на камерен оркестър и хор на Софийската опера. Действащи лица и реализатори: Силвия Тенева - Лиза, Хрисимир Дамянов - Иво Обретенович, Александър Георгиев - Полковникът, Джорджа Марки, Лукас де Конинг - Сенки.
Споделено от проф. Благовеста Константинова
Написах операта " Крадецът на праскови " през зимата и лятото на 2009 година А оркестровата партитура приключих през 2011 година Повестта на Емилиян Станев " Крадецът на праскови " ме привличаше от дълго време. Предложих на моята колежка и другарка проф. д.н. Цонка Великова да ми напише либрето. Нямах самообладание да стартира да композирам, даже започнах да пиша без да имам цялостното либрето.
Операта се състои от 2 дейности, 7 подиуми, Въведение, 2 интермеци и Ноктюрно. Наблегнах на персоналните прекарвания на героите, на техните усеща, мисли, на персоналната им драма. Особено развъртян е обликът на Лиза. В операта ми има няколко лайтмотива, които оформят и движат музикалната драматургия. Още във въведението се появяват водещите тематики на " войната ", " ориста " и " любовта ". Те минават през цялото произведение. Мотивът на Полковника също се появява няколко пъти в операта според от драматургичното деяние.
Музикалната драматургия е построена от подиуми, които са контрастни или преливат една в друга с потребление на лайтмотивното музикално-тематично развиване.
Стремяла съм се към непринуденост, благозвучност, певчески безапелационни и вокално комфортни за артистите партии. Изключителна роля е отредена на оркестъра, който обогатява цялостната партитура музикално-тематично, с забавни колоритно-темброви детайли.
За мен беше благополучие композирането на тази толкоз близка до сърцето ми творба. Надявам се моите съкровени усеща и страсти, звучащи в музиката ми, да доближат и до сърцата на публиката!
Теодор Георгиев - режисьор, за " Крадецът на праскови "
Идеята за слагането на операта пристигна от моя професор, акад. Пламен Карталов, при който приключих бакалавърска степен по постановка. Първоначално спектакълът се появи като дипломна работа. Сега пристигна време да заживее на камерната сцена на Софийската опера и балет.
Търсенето ми за решение на театралното деяние потегли от повестта на Емилиян Станев. Това беше извънредно прочувствено странствуване, което ме потопи в дълбоката драма на основната героиня Лиза. Гледах и великия филм на Въло Радев с невероятните артисти Невена Коканова, Раде Маркович, Михаил Михайлов и Васил Вачев.
След това към този момент се понесох в проучване на музиката на композиторката Благовеста Константинова, музика в стила на Романтизма, която води на друго равнище съзнанието. Тя прокарва съществени три лайтмотива, които звучат непрекъснато в операта: претекст на любовта в първи цигулки; претекст на ориста във флейти, обой, кларинет, фагот; претекст на войната - корни, тимпани.
Чувствайки ужаса, през който минава най-много Лиза, взех решение да включа в спектакъла театъра на сенките. Сенките са нейните най-големи страхове и стремежи. Сънят е единственото място където подсъзнанието работи. Идеята пристигна от мотивацията да илюстрирам съня на Лиза от увертюрата.
Водеха ме концепциите на веризма, а мястото и времето са спазени по отношение на генезиса на либретото в картините. Единствената сюрреалистична интервенция е в театъра на сенките.
Споделено от проф. Благовеста Константинова
Написах операта " Крадецът на праскови " през зимата и лятото на 2009 година А оркестровата партитура приключих през 2011 година Повестта на Емилиян Станев " Крадецът на праскови " ме привличаше от дълго време. Предложих на моята колежка и другарка проф. д.н. Цонка Великова да ми напише либрето. Нямах самообладание да стартира да композирам, даже започнах да пиша без да имам цялостното либрето.
Операта се състои от 2 дейности, 7 подиуми, Въведение, 2 интермеци и Ноктюрно. Наблегнах на персоналните прекарвания на героите, на техните усеща, мисли, на персоналната им драма. Особено развъртян е обликът на Лиза. В операта ми има няколко лайтмотива, които оформят и движат музикалната драматургия. Още във въведението се появяват водещите тематики на " войната ", " ориста " и " любовта ". Те минават през цялото произведение. Мотивът на Полковника също се появява няколко пъти в операта според от драматургичното деяние.
Музикалната драматургия е построена от подиуми, които са контрастни или преливат една в друга с потребление на лайтмотивното музикално-тематично развиване.
Стремяла съм се към непринуденост, благозвучност, певчески безапелационни и вокално комфортни за артистите партии. Изключителна роля е отредена на оркестъра, който обогатява цялостната партитура музикално-тематично, с забавни колоритно-темброви детайли.
За мен беше благополучие композирането на тази толкоз близка до сърцето ми творба. Надявам се моите съкровени усеща и страсти, звучащи в музиката ми, да доближат и до сърцата на публиката!
Теодор Георгиев - режисьор, за " Крадецът на праскови "
Идеята за слагането на операта пристигна от моя професор, акад. Пламен Карталов, при който приключих бакалавърска степен по постановка. Първоначално спектакълът се появи като дипломна работа. Сега пристигна време да заживее на камерната сцена на Софийската опера и балет.
Търсенето ми за решение на театралното деяние потегли от повестта на Емилиян Станев. Това беше извънредно прочувствено странствуване, което ме потопи в дълбоката драма на основната героиня Лиза. Гледах и великия филм на Въло Радев с невероятните артисти Невена Коканова, Раде Маркович, Михаил Михайлов и Васил Вачев.
След това към този момент се понесох в проучване на музиката на композиторката Благовеста Константинова, музика в стила на Романтизма, която води на друго равнище съзнанието. Тя прокарва съществени три лайтмотива, които звучат непрекъснато в операта: претекст на любовта в първи цигулки; претекст на ориста във флейти, обой, кларинет, фагот; претекст на войната - корни, тимпани.
Чувствайки ужаса, през който минава най-много Лиза, взех решение да включа в спектакъла театъра на сенките. Сенките са нейните най-големи страхове и стремежи. Сънят е единственото място където подсъзнанието работи. Идеята пристигна от мотивацията да илюстрирам съня на Лиза от увертюрата.
Водеха ме концепциите на веризма, а мястото и времето са спазени по отношение на генезиса на либретото в картините. Единствената сюрреалистична интервенция е в театъра на сенките.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ