Бохеми, опера в четири действия с музика и либрето на Руджеро Леонкавало
Световна премиера: 6 май 1897, Театро Ла Фениче – Венеция.
В България операта не е изпълнявана.
Действащи лица:
• Шонар, музикант – баритон
• Марчело, художник – тенор
• Родолфо, стихотворец – баритон
• Мими, цветарка – сопран
• Мюзета, шивачка – мецосопран
• Гауденцио, притежател на кафене „ Момюс ” – тенор
• Колин, мъдрец – бас
• Еуфемия, гладачка – мецосопран
• Барбемуш, публицист – бас
• Дюран, пазач – тенор
• Граф Паоло – баритон
• Безделникът от първия етаж – тенор
Място и време на действието – Париж, 1837-1838 година
Първо деяние
24 декември 1837 година, в навечерието на Коледа – салон на първия етаж на кафенето „ Момюс “ в Париж.
Съдържателят на кафенето „ Момюс “ Гауденцио е сърдит. Той се сърди на музиканта Шонар, тъй като последният, както и другите му другари – бохемите, постоянно посещават заведението, само че единствено с цел да се забавляват. Младите хора заемат масите, без да употребяват съвсем нищо, а още по-рядко си заплащат сметките. Шонар дава обещание да се „ поправи “ и декларира, че довечера устройва за своите другари огромно тържество в кафенето. Идват и приятелите му – поетът Родолфо, художникът Марчело, философът Колин, както и техните приятелки: Еуфемия, обичаната на Шонар и цветарката Мими, свързала живота си с Родолфо. Мими води Мюзета – бедна шивачка, в която Марчело се влюбва от пръв взор. Всички сядат на масата, където е сервирана изобилна вечеря. Мюзета пее, Марчело я ухажва. Все отново, най-после сметката би трябвало да бъде платена, а никой няма пари. Неочаквана помощ идва от Барбемуш – професор и публицист, който е поддръжник на бохемите и доста желае да се сприятели с тях. Но бохемите не одобряват неговия подарък. Шонар предлага нужната сума да бъде извоювана на билярд от Барбемуш. Започва играта „ на живот и гибел “. Бохемите играят патетично и иронично, а всички гости на кафенето оживено разясняват партията билярд. Само Мюзета и Марчело не чуват нищо, обхванати от безумна обич от пръв взор. Накрая Шонар печели партията и успеха му е отпразнувана от всички като същински подвиг. Собственикът Гауденцио получава парите си.
Второ деяние
15 април 1838 година, дворът на къщата на улица „ Брюйер “, където живее Мюзета.
Късно вечерта портиерът Дюран внася в дребното си помещение движимостите на Мюзета. Богатият банкер, с който хубавицата е живяла преди да срещне Марчело, е спрял да заплаща наема на жилището ѝ, а притежателят е наредил мебелите и движимостите ѝ да бъдат изнесени. За неволя същата вечер Мюзета е поканила приятелите си, само че те бързо намират излаз – празненството им ще се състои на двора. Бедната конюнктура не смущава никого, в противен случай – става мотив за още по-забавна вечеринка, съпроводена от музикална стратегия. В разгара на празника Мими, съблазнена от обещанията на богатия си поддръжник граф Паоло, взема решение да напусне Родолфо и изчезва. Младите хора стават все по-шумни, сънят на благопристойните съседи е обезпокоен и след гневна кавга бохемите са принудени да изоставен двора на улица „ Брюйер “.
Трето деяние
Октомври 1838 година, мансардата на Марчело.
Потиснати от безконечното безпаричие, Шонар и Марчело вземат решение да се приобщят към обществото, с цел да стартират да печелят. Мюзета също взема решение да се отдръпна от взаимния живот с Марчело, тъй като и на нея бедността й е омръзнала. Девойката написа прощално писмо до художника. Идва Мими, която е разкрила, че откровено обича Родолфо и желае да се върне при него, само че той към този момент не ѝ има вяра и я отблъсква. Марчело също е ядосан – той мисли, че Мими настройва Мюзета против него.
Четвърто деяние
24 декември 1838 година, в навечерието на Коледа – мансардата на Родолфо.
Шонар, Марчело и Родолфо са се събрали към коледната софра. Тъжни и обезверени, те постоянно мислят за Мюзета и Мими. Марчело е поканил Мюзета, само че не чака тя в действителност да пристигна. Идва Мими, изтощена до краен лимит. Тя е смъртно болна. Богатият ѝ ухажор от дълго време я е изгонил, а заради заболяването не е могла да откри работа. Мими няма и квартира, от болничното заведение също я гонят, тъй като няма с какво да заплати за лекуването си. Докато бохемите се пробват да й оказват помощ, се появява и Мюзета. Когато схваща какъв брой зле се усеща Мими, Мюзета незабавно отива до заложната къща, с цел да продаде бижутата си. Трябва да се заплати на лекар и да се купят медикаменти. За страдание към този момент е доста късно. Мими умира в ръцете на Родолфо.
В България операта не е изпълнявана.
Действащи лица:
• Шонар, музикант – баритон
• Марчело, художник – тенор
• Родолфо, стихотворец – баритон
• Мими, цветарка – сопран
• Мюзета, шивачка – мецосопран
• Гауденцио, притежател на кафене „ Момюс ” – тенор
• Колин, мъдрец – бас
• Еуфемия, гладачка – мецосопран
• Барбемуш, публицист – бас
• Дюран, пазач – тенор
• Граф Паоло – баритон
• Безделникът от първия етаж – тенор
Място и време на действието – Париж, 1837-1838 година
Първо деяние
24 декември 1837 година, в навечерието на Коледа – салон на първия етаж на кафенето „ Момюс “ в Париж.
Съдържателят на кафенето „ Момюс “ Гауденцио е сърдит. Той се сърди на музиканта Шонар, тъй като последният, както и другите му другари – бохемите, постоянно посещават заведението, само че единствено с цел да се забавляват. Младите хора заемат масите, без да употребяват съвсем нищо, а още по-рядко си заплащат сметките. Шонар дава обещание да се „ поправи “ и декларира, че довечера устройва за своите другари огромно тържество в кафенето. Идват и приятелите му – поетът Родолфо, художникът Марчело, философът Колин, както и техните приятелки: Еуфемия, обичаната на Шонар и цветарката Мими, свързала живота си с Родолфо. Мими води Мюзета – бедна шивачка, в която Марчело се влюбва от пръв взор. Всички сядат на масата, където е сервирана изобилна вечеря. Мюзета пее, Марчело я ухажва. Все отново, най-после сметката би трябвало да бъде платена, а никой няма пари. Неочаквана помощ идва от Барбемуш – професор и публицист, който е поддръжник на бохемите и доста желае да се сприятели с тях. Но бохемите не одобряват неговия подарък. Шонар предлага нужната сума да бъде извоювана на билярд от Барбемуш. Започва играта „ на живот и гибел “. Бохемите играят патетично и иронично, а всички гости на кафенето оживено разясняват партията билярд. Само Мюзета и Марчело не чуват нищо, обхванати от безумна обич от пръв взор. Накрая Шонар печели партията и успеха му е отпразнувана от всички като същински подвиг. Собственикът Гауденцио получава парите си.
Второ деяние
15 април 1838 година, дворът на къщата на улица „ Брюйер “, където живее Мюзета.
Късно вечерта портиерът Дюран внася в дребното си помещение движимостите на Мюзета. Богатият банкер, с който хубавицата е живяла преди да срещне Марчело, е спрял да заплаща наема на жилището ѝ, а притежателят е наредил мебелите и движимостите ѝ да бъдат изнесени. За неволя същата вечер Мюзета е поканила приятелите си, само че те бързо намират излаз – празненството им ще се състои на двора. Бедната конюнктура не смущава никого, в противен случай – става мотив за още по-забавна вечеринка, съпроводена от музикална стратегия. В разгара на празника Мими, съблазнена от обещанията на богатия си поддръжник граф Паоло, взема решение да напусне Родолфо и изчезва. Младите хора стават все по-шумни, сънят на благопристойните съседи е обезпокоен и след гневна кавга бохемите са принудени да изоставен двора на улица „ Брюйер “.
Трето деяние
Октомври 1838 година, мансардата на Марчело.
Потиснати от безконечното безпаричие, Шонар и Марчело вземат решение да се приобщят към обществото, с цел да стартират да печелят. Мюзета също взема решение да се отдръпна от взаимния живот с Марчело, тъй като и на нея бедността й е омръзнала. Девойката написа прощално писмо до художника. Идва Мими, която е разкрила, че откровено обича Родолфо и желае да се върне при него, само че той към този момент не ѝ има вяра и я отблъсква. Марчело също е ядосан – той мисли, че Мими настройва Мюзета против него.
Четвърто деяние
24 декември 1838 година, в навечерието на Коледа – мансардата на Родолфо.
Шонар, Марчело и Родолфо са се събрали към коледната софра. Тъжни и обезверени, те постоянно мислят за Мюзета и Мими. Марчело е поканил Мюзета, само че не чака тя в действителност да пристигна. Идва Мими, изтощена до краен лимит. Тя е смъртно болна. Богатият ѝ ухажор от дълго време я е изгонил, а заради заболяването не е могла да откри работа. Мими няма и квартира, от болничното заведение също я гонят, тъй като няма с какво да заплати за лекуването си. Докато бохемите се пробват да й оказват помощ, се появява и Мюзета. Когато схваща какъв брой зле се усеща Мими, Мюзета незабавно отива до заложната къща, с цел да продаде бижутата си. Трябва да се заплати на лекар и да се купят медикаменти. За страдание към този момент е доста късно. Мими умира в ръцете на Родолфо.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ