Светият синод се възмути от проверка на НАП
Светият синод се възмути от инспекция на Национална агенция за приходите. Две неща са сигурни в живота – гибелта и налозите. Неоспорим факт, от който наподобява, дори и Българската православна черква (БПЦ) не може да избяга. Отношенията с отвъдното на най-старата оживяла институция в българската история са по-особени, също както и тези с страната. Църквата има лично счетоводство и личен заможен указател (за който не се знае дали фактически съществува), само че това не пречи да получава финансиране от страната, както и от европейските фондове без да дава доклад за тях, написа Капитал.бг.
Що се отнася до налозите обаче, там концепцията на Светия синод, че може да покрие всичко с църковна загадка, е сложена на тестване. От ноември на 2023 година тече финансова проверка на БПЦ, потвърдиха от Национална организация по приходите (НАП). Ревизията е за определяне на отговорности от корпоративен налог за интервала 2017-2022 година
Това се явява едвам вторият опит на страната да придобие малко по-добра концепция за това какво има БПЦ и какъв тъкмо е паричният ѝ доход. Първият подобен е завършил тъкмо преди десетилетие през 2013 година Целта на първата проверка е била определяне на отговорностите от страна на БПЦ за налог върху приходите на физически лица. И върху приходите от трудови контракти и приравнените на тях правни отношения.
А страната несъмнено има причина да се интересува от това по какъв начин БПЦ придобива и харчи пари
През 2020 година държавната дотацията за Църквата беше увеличена до 26 млн. лева на година, а бюджетът за 2024 година планува следващото нарастване до 38.4 млн. лева Справка демонстрира, че единствено за последните три години БПЦ е получила към 111 млн. лева от Държавна фирма „ Земеделие “ и държавния бюджет.
По публични данни в АПИС обезпечените лица във всички митрополиии и епархии, както и Светия Синод наброяват 1885 души, което я подрежда в топ 50 работодатели в страната. Най-големи по брой заети лица се явяват Софийската митрополия с 450 индивида и Пловдивската с 365 души. Проверка на „ Капитал “ преди месец сподели, че единствено в границите на град Пловдив, епархията има десетки парцели, които евентуално отдава чартърен, надалеч не всичките с вписани контракти.
Светият Синод е реагирал на проверката, като е изпратил писмо от седем страници до Национална агенция за приходите, в което дефинира проверката освен като противоконституционна, само че и като риск за националната сигурност.
„ Осемте въпроса отнасящи се до метода на финансиране на БПЦ-БП, разноските ѝ, метода на образуване на активността и счетоводна отчетност и достъп до документите ѝ, съставляват неприемлив и противоконституционен опит за интервенция във вътрешната организация на Българската православна черква – Българска патриаршия. Контролът върху финансовите доклади безусловно значи надзор върху обособените религиозни институции. Което поражда подозрение дали това не е действителната цел на инспекцията “, написа в документа, входиран от нея като част от изпратените документи за проверката на Национална агенция за приходите. Той е подписан от мелнишкият свещеник и секретар на Синода Герасим.
Митрополитите изясняват, че създател на православната черква е „ Самия Господ Иисус
Христос “, а в връзките с българската страна са се „ редували интервали на гонения от страна на страната с интервали на спокойно взаимно битие “. „ Историята потвърждава и, че демократичните връзки сред страната и Църквата при взаимно почитание и при гарантиране права на самоуправление на Църквата са поръчител за националната сигурност в България “, се споделя в писмото, което беше оповестено в новинарския уебсайт faktor.bg, а от Национална агенция за приходите потвърдиха, че този текст е получен и достоверен.
Бърза инспекция на уеб страницата на Министерството на финансите сочи, че с корпоративен налог се таксуват „ облагата на локалните юридически лица, които не са търговци, в това число организациите на вероизповеданията, от покупко-продажби по член 1 от Търговския закон, както и от отдаване чартърен на движимо и недвижимо имущество “.
„ Опитът от съвсем двайсетгодишния ерес в България потвърждава, че всяка интервенция на страната във вътрешните каузи на Църквата, води до тежки последици както за Църквата. Така и за самата страна. Историческият опит демонстрира също по този начин, че постоянно когато страната се е опитвала да упражни надзор върху активността на Църквата или да моделира вътрешно-църковния живот по своите всемирски критерии, това е завършвало с крах “, се споделя в писмото на Светия Синод до Национална агенция за приходите, в което се цитира даже Антиохийският събор.
Тъй като в писмото се смесват история, вяра и право
за съвет в този църковно-данъчен спор „ Капитал “ се обърна към специалиста по църковно право проф. доктор Дилян Николчев. Николчев обори на няколко места писмото на Синода, като заключи, че „ в едно изречение, от правна и от църковноправна позиция то е неиздържано и надълбоко неправилно като интерпретация “.
Едно от главните възражения на Синода, както е видно от писмото, е против приходите от наеми, които съгласно тях не са доходи, а дарения. „ Недопустимо е да се ревизира цялото имущество на БПЦ-БП и финансовите доклади във връзка наеми, които за църквата не биха могли да се квалифицират като стопанска активност. Имотите и наемите от тях, които светското законодателство би могло да квалифицира като цивилен плодове са дарявани от вярващи хора. За да се устоя църквата, а не да образува облаги, каквито образуват търговците по смисъла на Т3, които да подлежат на облагане с налог. Наемите от дарени от вярващи хора парцели са волни пожертвования и са единствено за самоиздръжката на отделената от страната БПЦ -БПЦ, тези наеми не са, с цел да се образува облага, която да е предмет на данъчно облагане “, се твърди в документа изпратен на Национална агенция за приходите.
Проф. Николчев опровергава това мнение. „ Наемът внезапно – съгласно синодалното схващане – се трансформира в дарения от вярващи хора. Синодът пропуща текста на член 19, алинея 2 от Конституцията, който гласи: „ Законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност “, твърди юристът.
Според него въпреки в Закона за вероизповеданията (ЗВ) да се обрисува свободата и равнопоставеността на вероизповеданията. А религиозните институции да са обособени от страната, то също по този начин е значимо да се уточни, че съгласно Закон за водите религиозните убеждения не са съображение за отвод от осъществяване на отговорностите, открити в Конституцията и закона. Както и че религиозните институции са юридически лица.
„ Това е значимо да се подчертае, тъй като по логиката на правото юридическите лица са равни по права с физическите, т.е. с жителите, що се отнася до имуществените права(…) С други думи правилно е, че Конституцията на Република България и профилирания закон в региона на вероизповеданията (ЗВ) афишират религиозните институции за отделени от страната, само че когато те са юридически лица това значи, че те се слагат в качеството на юридически лица, каквото е да вземем за пример всяко едно акционерно сдружение, или юридически лица с нестопанска цел, с тази разлика, че БПЦ получава качество на юридическо лице по силата на закона за вероизповеданията “, добавя Николчев.
Има сериозна причина БПЦ да се тормози от погледи в имотния ѝ джоб
„ Да управляваш парцелите на Пловдивската митрополия е все едно да си кмет. Само в Пловдив са над 50. Да не приказваме в другите области. Тази благосъстоятелност изисква ръководство “. Както заключи някогашният кмет на Пловдив Здравко Димитров пред „ 24 часа “ предишния месец, малко след встъпването си в служба като шеф на парцелите на Пловдивската митрополия.
В своето мнение към Национална агенция за приходите Светия Синод показва, че съгласно техния прочит на закона, Национална агенция за приходите не може да е инспектор на БПЦ. „ Ако Държавата препятства Църквата да използва църковното имущество по отношение на предназначението си, то пречи на самото свещенодействие “.
Единственото, което митрополитите признават, че страната може да ревизира
са „ средства от държавната дотация за хонорари на свещенослужителите “, за които има категорично очакван ред в специфичния Закон за вероизповеданията. Проверката на финансовите доклади на митрополиите обаче би значело „ надзор върху имуществото, което главно се образува посредством дарения и завети. Такъв надзор би бил в нарушаване на Конституцията и противоречие с цитираните конституционни решения “ се твърди в писмото.
Според специалистът в църковното право има два типа църковно имущество. Първите – res sacrae са директно предопределени за самото свещенодействие. И към тях спадат неща като храмът, олтарът, антиминсът, Евангелието, кръстовете, иконите и така нататък Вторият тип имущество, който и предстои на инспекция от Национална агенция за приходите, е res ecclesiastici и се отнася до недвижими имущества, които служат за облекчаване потребностите на Църквата, като да вземем за пример за посрещане разноските по реализиране на култа, за издръжката на църковните лица и т.н
Вярно е, че религиозните институции заемат изключително състояние
с оглед профилираната нормативна база на страната ни: те не се уреждат от такива специфични закони като Закона за комерсиалните сдружения, Закона за сдруженията с лимитирана отговорност, за кооперативните сдружения и прочие, а са подчинени на друго отнасяне от юридическите лица с идеална цел, чрез наредбите на Закон за водите “, показва Николчев, само че напомня, че в закона особено се показва, че когато употребяват преференции, вероизповеданията подлежат на самостоятелен финансов одит, какъвто е очакван за юридически лица с нестопанска цел.
Професорът цитира Закон за водите, съгласно който имуществото на вероизповеданията може да включва „ право на благосъстоятелност и лимитирани вещни права върху недвижими движимости, плодове от стопанисването на парцели, включително и наеми, облаги или дивиденти от присъединяване в търговски сдружения или сдружения на търговски сдружения, право на благосъстоятелност върху движими движимости, включително и скъпи бумаги, права по Закона за авторското право и сродните му права, доходи от държавни дотации, дарения, завети и други. Регистрираните вероизповедания имат право за своите потребности да създават и продават движимости, свързани с богослужебната им активност, ритуали и обреди “.
Именно върху тези изброени вещни права Национална агенция за приходите има право да извърши инспекции, както прави това с всяко едно юридическо лице с нестопанска цел.
Източник: Флагман
Още вести четете в категория България.
