Св. преподобния Талалей
Свети Талалей бил родом от Киликийска област. Като презрял светската суетност, изначало пристигнал в обителта на преподобни Сава Освещени**. И като възлюбил постническите подвизи на монашеското житие, той приел ангелския облик и за добродетелния си живот се удостоил със сана презвитер.
След няколко години отишъл в Гавала, един от сирийските градове, който принадлежал към Лаодикийската митрополия. На разстояние двайсет стадия от града имало огромна могила. На нея имало остаряло езическо капище, заобиколено от антични гробници; там обитавали голям брой нечисти духове. Всички, които минавали оттова, се боели от това място, тъй като нечистите духове освен плашели пасажерите с привидения, само че постоянно даже ги нападали и причинявали доста несгоди на хора и на животни.
Като чул за това, преподобният отишъл и се поселил на могилата. Построил си там неголяма палатка и живял в нея, подвизавайки се в пост, умъртвявайки плътта си с ограничения, молейки се непрекъснато през деня и нощем. Нечистите духове не могли да понесат това съседство. Като се събрали цяло пълчище, те се устремили с огромна гняв към светия мъж, стараели се да го уплашат с диви гласове, заканвали му се и с всевъзможни козни се опитвали да принуждават светеца да напусне това място, което той от дълго време смятал за свое. Но мощен посредством вярата си в Бога, преподобният, като се ограждал с молитва и с кръстно предсказание, стоял бодро като смел и несломим боец и потъпквал немощната мощ на злите духове.
Така светецът дълго време, през деня и нощем, мъжествено се борил с нечистите духове и най-после с Божия помощ ги победил. Те избягали със позор, като не били в положение да надвият непобедимия Христов боец.
Като изгонил бесовете, Божият ласкател си построил, напълно не съгласно растежа си, дребна и тясна килия, която била два лакътя на височина и един - на широчина; в нея той не можел освен да стои, само че даже и да седи по нормалния метод: той бил висок на растеж, по тази причина, като седял в килията си, той постоянно бил заставен да навежда главата към коленете си. В тази теснотия той живял към 10 години. В това време го посетил Киринейският свещеник Теодорит и заварил преподобния да чете Евангелието. Когато епископът го попитал за какво си е избрал този метод на живот, светецът дал отговор:
- Аз съм огромен грешник; вярвайки, че в бъдещия живот ще ме реализиран огромни мъчения, изобретих за себе си този дребен затвор, надявайки се, че с тези неголеми ограничавания ще се избавя от безконечните страдания.
Беседвайки с него, епископът получил огромна изгода за душата си.
Бог дарувал на преподобния и дара на чудотворството: с молитвите си той можел да изцерява страдащите от всевъзможни заболявания и изцерявал освен хора, само че и животни. Затова мнозина идвали при него като при целителен извор и намирали освен телесно, само че и душевно здраве. Поради това мнозина от елините, живеещи в близост, се обърнали към Христа Бога. Сред християните, живеещи в рамките на град Гавала, имало доста езичници. Всички те се просветили със светата религия, доведени до знание на истината посредством чудесата на свети Талалей. С помощта на тези новообърнати християни преподобният разорил езическото капище и унищожил могилата. Като очистил това място от бесовските скверноти, той построил тук Божий храм в чест на всички свети мъченици и открил всекидневно свещенодействие за популярност Божия. Останалото време от живота си прекарал в същите подвизи, в които обитавал и по-рано и като угодил на Бога, се преставил в дълбока напреднала възраст. Свети Софроний Иерусалимски написа за този преподобен в Лимонария следното
" Авва Петър, презвитер в лаврата на свети Сава, ни описа за авва Талалей Киликийски, че този благословен отец шейсет години бил духовник и в никакъв случай не прекратявал сълзите си, казвайки:
- Братя, Бог ни е дал това време за смирение и в случай че го пропилеем, ще бъдем съдени строго за това. "
Преподобният Талалей умрял към 460 година, като претърпял в монашество 60 години.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
След няколко години отишъл в Гавала, един от сирийските градове, който принадлежал към Лаодикийската митрополия. На разстояние двайсет стадия от града имало огромна могила. На нея имало остаряло езическо капище, заобиколено от антични гробници; там обитавали голям брой нечисти духове. Всички, които минавали оттова, се боели от това място, тъй като нечистите духове освен плашели пасажерите с привидения, само че постоянно даже ги нападали и причинявали доста несгоди на хора и на животни.
Като чул за това, преподобният отишъл и се поселил на могилата. Построил си там неголяма палатка и живял в нея, подвизавайки се в пост, умъртвявайки плътта си с ограничения, молейки се непрекъснато през деня и нощем. Нечистите духове не могли да понесат това съседство. Като се събрали цяло пълчище, те се устремили с огромна гняв към светия мъж, стараели се да го уплашат с диви гласове, заканвали му се и с всевъзможни козни се опитвали да принуждават светеца да напусне това място, което той от дълго време смятал за свое. Но мощен посредством вярата си в Бога, преподобният, като се ограждал с молитва и с кръстно предсказание, стоял бодро като смел и несломим боец и потъпквал немощната мощ на злите духове.
Така светецът дълго време, през деня и нощем, мъжествено се борил с нечистите духове и най-после с Божия помощ ги победил. Те избягали със позор, като не били в положение да надвият непобедимия Христов боец.
Като изгонил бесовете, Божият ласкател си построил, напълно не съгласно растежа си, дребна и тясна килия, която била два лакътя на височина и един - на широчина; в нея той не можел освен да стои, само че даже и да седи по нормалния метод: той бил висок на растеж, по тази причина, като седял в килията си, той постоянно бил заставен да навежда главата към коленете си. В тази теснотия той живял към 10 години. В това време го посетил Киринейският свещеник Теодорит и заварил преподобния да чете Евангелието. Когато епископът го попитал за какво си е избрал този метод на живот, светецът дал отговор:
- Аз съм огромен грешник; вярвайки, че в бъдещия живот ще ме реализиран огромни мъчения, изобретих за себе си този дребен затвор, надявайки се, че с тези неголеми ограничавания ще се избавя от безконечните страдания.
Беседвайки с него, епископът получил огромна изгода за душата си.
Бог дарувал на преподобния и дара на чудотворството: с молитвите си той можел да изцерява страдащите от всевъзможни заболявания и изцерявал освен хора, само че и животни. Затова мнозина идвали при него като при целителен извор и намирали освен телесно, само че и душевно здраве. Поради това мнозина от елините, живеещи в близост, се обърнали към Христа Бога. Сред християните, живеещи в рамките на град Гавала, имало доста езичници. Всички те се просветили със светата религия, доведени до знание на истината посредством чудесата на свети Талалей. С помощта на тези новообърнати християни преподобният разорил езическото капище и унищожил могилата. Като очистил това място от бесовските скверноти, той построил тук Божий храм в чест на всички свети мъченици и открил всекидневно свещенодействие за популярност Божия. Останалото време от живота си прекарал в същите подвизи, в които обитавал и по-рано и като угодил на Бога, се преставил в дълбока напреднала възраст. Свети Софроний Иерусалимски написа за този преподобен в Лимонария следното
" Авва Петър, презвитер в лаврата на свети Сава, ни описа за авва Талалей Киликийски, че този благословен отец шейсет години бил духовник и в никакъв случай не прекратявал сълзите си, казвайки:
- Братя, Бог ни е дал това време за смирение и в случай че го пропилеем, ще бъдем съдени строго за това. "
Преподобният Талалей умрял към 460 година, като претърпял в монашество 60 години.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ