Вярата: почитаме св. прор. Осия.и св. прпмчк Андрей Критски
Свети оракул Осия, наследник Беериев, произхожал от Исахаровото коляно. В тези времена доста израилтяни отстъпили от същинския Бог и като не запомнили Неговите благодеяния и чудеса, се покланяли на идолите. Но богобоязненият Осия служел на Единия същински Бог, сътворил небето и земята и извел евреите от Египет с крепката Си ръка. Осия наставлявал хората, отпаднали от истината, и с мъдрите си увещания още веднъж ги обръщал към благочестието на дедите.
По ентусиазъм от Светия Дух Осия доста пророкувал за израилския народ. Изобличавайки беззаконните поданици на Израилското царство, той му предсказвал огромни бедствия от враговете, асирийски плен и след това превръщане към Бога (2). Той предсказал и разпространението на същинското Богопознание по цялата земя, края на Аароновото свещенство и старозаветните жертви, а също и завръщането на младенеца Иисус от Египет, Неговото възкресение на третия ден и успеха Му над гибелта. Всички тези пророчества са записани от Осия в неговата книга, която се състои от 14 глави. Като изречени посредством Светия Дух, всички те се подреждат измежду другите боговдъхновени книги на Свещеното Писание.
Пророк Осия живял дълги години* и в дълбока напреднала възраст умрял 820 години преди Рождество Христово, и е заровен с мир.
* Пророческото му служение траяло повече от 60 години.
Св. прпмчк Андрей Критски
След множеството гонения, в които нечестивите царе и управници безмилостно проливаха реки от кръв - от кръвта на светите мъченици (заради това, че те изповядваха Божественото достолепие на Иисус Христос и истината за Боговъплъщението), Христовата Църква като доброплодна земя, напоена със светата кръв на Божиите раби, произрастна по всички краища на земята своите благоуханни злакове - добродетелите на Светиите, които озаряваха със светлината на евангелската проповед и обучение мрачната пустиня на погиващите в грехове човешки души. Тогава измежду християните настана мир и единение на вярата, процъфтяваше благочестието и положителните нрави от ден на ден намираха място в човешките взаимоотношения. Тогава се съблюдаваха Господните заповеди и вярващите възхождаха от мощ в действие по стъпалата на избавителната духовна лествица.
Но дяволът - ненавистникът на всяко положително, изпитваше страшна злоба като гледаше всичко това. Победен от твърдостта и търпението на Христовите мъченици по време на гоненията, той промени подлите си проекти и към този момент не очевидно, само че скрито въвличаше в пропастта на погибелта тези, които " излязоха от нас, само че не бяха наши " (1Иоан.2:19). Под тип на ревнивост по Бога той хитро оплиташе в мрежите си горделивите и самонадеяни " богослови ", внушаваше им своите ереси и по този начин без да се усетят ги откъсваше от Христа и от Неговата Църква. По подобен метод дяволът измисли и иконоборната разкол, и внушаваше на хората да отхвърлят иконите на Христа, с цел да се отрекат по подобен метод и от Самия Христос, тъй като отношението, което човек има към изображението на дадена персона, се придвижва и към самата персона.
И по този начин, врагът на човешкото избавление подучи византийския император Константин - не оня, който беше свет и равноапостолен, и просвети света с Христовата религия - само че различен със същото име, наименуван още Копроним, т.е. нечистоименен, ( Прозвището на Константин - Копроним, смятат че е формирано от думата koproV - тор, нечистота) тъй като първо оскверни кръщелната купел със своята телесна нечистотия, а след това - Христовата Църква със своята богопротивна разкол. По подстрекателство на бесовете този цар стартира да приказва, че не подобавало християните да се покланят на светите икони и да ги почитат, тъй като това сякаш било езичество и идолопоклонство. В своето безумство Копроним не разбираше, че в случай че едно нещо е зло, душевредно и богопротивно, то и изображението на това нещо е зло, душевредно и богопротивно. А което е положително, потребно и богоугодно - също и изображението му е положително, потребно и богоугодно. По-конкретно казано: зли и богоненавистни са езическите богове, а почитането им е пагубно за душата на индивида и е неразрешено от Бога. Техните икони (т.е изображения), също са зли и нездравословни, и Божият закон не разрешава да се почитат. А за нашия Спасител и Господ Иисус Христос освен може да се каже, че е добър, само че в действителност Той е висшото Добро; положителни са също и Неговите раби, които доста ни оказват помощ за нашето избавление - по тази причина освен че не е неразрешено, само че даже ни е заповядано да почитаме Господа и Неговите Светии. Св. цар Давид споделя: " Твоите другари, Боже, бяха на огромна респект пред мен " (Пс.138:17). Затова и иконите на Господа и на тези, на които Той рече: " вие сте Мои другари " (Иоан.15:14), са за нас положителни и прекомерно потребни - ние сме длъжни да ги почитаме със съзнанието, че почитта, въздавана на светите икони, се отнася за личността, изобразена на тях.
По ентусиазъм от Светия Дух Осия доста пророкувал за израилския народ. Изобличавайки беззаконните поданици на Израилското царство, той му предсказвал огромни бедствия от враговете, асирийски плен и след това превръщане към Бога (2). Той предсказал и разпространението на същинското Богопознание по цялата земя, края на Аароновото свещенство и старозаветните жертви, а също и завръщането на младенеца Иисус от Египет, Неговото възкресение на третия ден и успеха Му над гибелта. Всички тези пророчества са записани от Осия в неговата книга, която се състои от 14 глави. Като изречени посредством Светия Дух, всички те се подреждат измежду другите боговдъхновени книги на Свещеното Писание.
Пророк Осия живял дълги години* и в дълбока напреднала възраст умрял 820 години преди Рождество Христово, и е заровен с мир.
* Пророческото му служение траяло повече от 60 години.
Св. прпмчк Андрей Критски
След множеството гонения, в които нечестивите царе и управници безмилостно проливаха реки от кръв - от кръвта на светите мъченици (заради това, че те изповядваха Божественото достолепие на Иисус Христос и истината за Боговъплъщението), Христовата Църква като доброплодна земя, напоена със светата кръв на Божиите раби, произрастна по всички краища на земята своите благоуханни злакове - добродетелите на Светиите, които озаряваха със светлината на евангелската проповед и обучение мрачната пустиня на погиващите в грехове човешки души. Тогава измежду християните настана мир и единение на вярата, процъфтяваше благочестието и положителните нрави от ден на ден намираха място в човешките взаимоотношения. Тогава се съблюдаваха Господните заповеди и вярващите възхождаха от мощ в действие по стъпалата на избавителната духовна лествица.
Но дяволът - ненавистникът на всяко положително, изпитваше страшна злоба като гледаше всичко това. Победен от твърдостта и търпението на Христовите мъченици по време на гоненията, той промени подлите си проекти и към този момент не очевидно, само че скрито въвличаше в пропастта на погибелта тези, които " излязоха от нас, само че не бяха наши " (1Иоан.2:19). Под тип на ревнивост по Бога той хитро оплиташе в мрежите си горделивите и самонадеяни " богослови ", внушаваше им своите ереси и по този начин без да се усетят ги откъсваше от Христа и от Неговата Църква. По подобен метод дяволът измисли и иконоборната разкол, и внушаваше на хората да отхвърлят иконите на Христа, с цел да се отрекат по подобен метод и от Самия Христос, тъй като отношението, което човек има към изображението на дадена персона, се придвижва и към самата персона.
И по този начин, врагът на човешкото избавление подучи византийския император Константин - не оня, който беше свет и равноапостолен, и просвети света с Христовата религия - само че различен със същото име, наименуван още Копроним, т.е. нечистоименен, ( Прозвището на Константин - Копроним, смятат че е формирано от думата koproV - тор, нечистота) тъй като първо оскверни кръщелната купел със своята телесна нечистотия, а след това - Христовата Църква със своята богопротивна разкол. По подстрекателство на бесовете този цар стартира да приказва, че не подобавало християните да се покланят на светите икони и да ги почитат, тъй като това сякаш било езичество и идолопоклонство. В своето безумство Копроним не разбираше, че в случай че едно нещо е зло, душевредно и богопротивно, то и изображението на това нещо е зло, душевредно и богопротивно. А което е положително, потребно и богоугодно - също и изображението му е положително, потребно и богоугодно. По-конкретно казано: зли и богоненавистни са езическите богове, а почитането им е пагубно за душата на индивида и е неразрешено от Бога. Техните икони (т.е изображения), също са зли и нездравословни, и Божият закон не разрешава да се почитат. А за нашия Спасител и Господ Иисус Христос освен може да се каже, че е добър, само че в действителност Той е висшото Добро; положителни са също и Неговите раби, които доста ни оказват помощ за нашето избавление - по тази причина освен че не е неразрешено, само че даже ни е заповядано да почитаме Господа и Неговите Светии. Св. цар Давид споделя: " Твоите другари, Боже, бяха на огромна респект пред мен " (Пс.138:17). Затова и иконите на Господа и на тези, на които Той рече: " вие сте Мои другари " (Иоан.15:14), са за нас положителни и прекомерно потребни - ние сме длъжни да ги почитаме със съзнанието, че почитта, въздавана на светите икони, се отнася за личността, изобразена на тях.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ