Честваме Св. Трифон
Свети страдалец Трифон се родил към 225 година в с. Комсада, покрай гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били надълбоко вярващи християни и овреме се потрудили над своето чадо да разгорят в сърцето му обич и лоялност към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, само че не преследвал почитателите на Иисус. И Бог му сторил благосклонност за това. Той имал щерка Гордиана - интелигентна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в същото време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от тъга. Идвали най-способни лечители, само че накрай родителите й се убедили, че за заболяването й няма лек. Тя обаче непрекъснато повтаряла едно и също: " Никой не може да ме излекува, с изключение на Трифон. " Тия думи отдавали на душевното й страдалчество и ги отминавали без внимание. Но когато нямало към този момент какво да вършат, императорът наредил да се ревизира на всички места из империята има ли подобен човек Трифон, който лекува заболели, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И тъй като Бог таман посредством него дал излекуване на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и същинският Бог, в Когото имат вяра християните, е излекувал девойката, била явна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се извършил с наслада. Благоволението на императора към християните станало толкоз очевидно, че към този момент го считали за скришен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с признателност го изпратил вкъщи му. Но сърцето на юношата било непознато за благосъстоянието, по тази причина той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Когато римският императорски трон бил ангажиран от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се принуждават да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време шеф на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел всякакви хитрини за лечение на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал заболели и подмамвал тях и околните им да стават християни; че намерено осмивал великите богове на римляните. Аквилин незабавно наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят отговорния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на ръководството. Светецът бил елементарно открит, тъй като за ревността му по Бога, за многочислените му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него доста по-рано от самата стража. Св. Трифон имал премного време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до идването на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя пристигнала, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният правосъден чиновник, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:
- Ето юношата от Анамия, показан на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
- Застаналият отсреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята татковина и своята орис, а също и да изповяда вярата си.
- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в покрайнините на град Апамия. Съдба у нас няма, тъй като имаме вяра, че всичко става по Божи промисъл, а не по орис и придвижване на звездите, нито пък инцидентно, както вие вярвате. По живот не съм плебей, а свободен. Единствено на Христа послужвам. Христос е моята религия. Христос е моята популярност и хвалба.
- Мисля - споделил шефът, - че до момента не си чул за царската заповед - всеки човек, който се назовава християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на гибел. Опомни се впрочем и се отречи от твоята измамлива религия, с цел да не бъдеш хвърлен в огън.
- О, в случай че бих се сподобил посредством огън и посредством всички страдания на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
- Чуй, Трифоне, поучавам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по разум и не ми се желае зле да свършиш.
- Зрял по разсъдък ще бъда, в случай че принеса напълно вероизповедание на моя Бог, в случай че опазя като доста скъпо богатство непроменяемо благочестивата в Него религия, и в случай че стана жертва за принеслия в жертва Себе Си поради мене.
- Ще предам - заплашил шефът - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предизвестявам вас, неповярвалите, за заплахата от безконечен огън, който не се гаси. Отстъпи впрочем от суетите и познай същинския Бог, с цел да не се разкайваш, когато се намериш във безконечния огън!
Аквилин изгубил самообладанието си, което си налагал поради своето достолепие, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат облеклата му, да го окачат на едно дърво и да го бият, до момента в който се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, незабавно почнал да се съблича.
Цели три часа грубо били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той освен не се отрекъл, само че и вопъл даже не издал. Острите болки от многочислените рани потъвали в дълбоката му любов и безпределна лоялност към Бога.
Управителят наредил още веднъж да го затворят и отпътувал на обиколка из региона. Като се завърнал, той го извикал отново на съд.
- Наказа ли те задоволително - запитал той - дългият ти престой в пандиза, с цел да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто послужвам с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да вардя вярата си в Него. На Него впрочем, същинският цар и Бог, се подчинявам и пред Него падам на колене!
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и необут да го развеждат из заснежените градски улици, като непрекъснато го бият. След това изтезание, на което целият град станал очевидец, той още веднъж бил изправен на съд:
- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на тъгите? Докога не ще те допира лютивината на болките?
- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
Последвала нова заповед за изтезания. Но на вятъра. На Аквилин не оставало нищо друго, с изключение на да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе отвън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с страдалчески венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и умрял. Не станало потребност палачите да се занимават повече с него.
Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, само че мъченикът им се явил насъне и изискал да го погребат в родното му село. Те постъпили съгласно волята му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, само че не преследвал почитателите на Иисус. И Бог му сторил благосклонност за това. Той имал щерка Гордиана - интелигентна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в същото време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от тъга. Идвали най-способни лечители, само че накрай родителите й се убедили, че за заболяването й няма лек. Тя обаче непрекъснато повтаряла едно и също: " Никой не може да ме излекува, с изключение на Трифон. " Тия думи отдавали на душевното й страдалчество и ги отминавали без внимание. Но когато нямало към този момент какво да вършат, императорът наредил да се ревизира на всички места из империята има ли подобен човек Трифон, който лекува заболели, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И тъй като Бог таман посредством него дал излекуване на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и същинският Бог, в Когото имат вяра християните, е излекувал девойката, била явна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се извършил с наслада. Благоволението на императора към християните станало толкоз очевидно, че към този момент го считали за скришен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с признателност го изпратил вкъщи му. Но сърцето на юношата било непознато за благосъстоянието, по тази причина той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.
Когато римският императорски трон бил ангажиран от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се принуждават да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.
В това време шеф на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел всякакви хитрини за лечение на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал заболели и подмамвал тях и околните им да стават християни; че намерено осмивал великите богове на римляните. Аквилин незабавно наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят отговорния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на ръководството. Светецът бил елементарно открит, тъй като за ревността му по Бога, за многочислените му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.
Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него доста по-рано от самата стража. Св. Трифон имал премного време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до идването на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя пристигнала, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният правосъден чиновник, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:
- Ето юношата от Анамия, показан на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
- Застаналият отсреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята татковина и своята орис, а също и да изповяда вярата си.
- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в покрайнините на град Апамия. Съдба у нас няма, тъй като имаме вяра, че всичко става по Божи промисъл, а не по орис и придвижване на звездите, нито пък инцидентно, както вие вярвате. По живот не съм плебей, а свободен. Единствено на Христа послужвам. Христос е моята религия. Христос е моята популярност и хвалба.
- Мисля - споделил шефът, - че до момента не си чул за царската заповед - всеки човек, който се назовава християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на гибел. Опомни се впрочем и се отречи от твоята измамлива религия, с цел да не бъдеш хвърлен в огън.
- О, в случай че бих се сподобил посредством огън и посредством всички страдания на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
- Чуй, Трифоне, поучавам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по разум и не ми се желае зле да свършиш.
- Зрял по разсъдък ще бъда, в случай че принеса напълно вероизповедание на моя Бог, в случай че опазя като доста скъпо богатство непроменяемо благочестивата в Него религия, и в случай че стана жертва за принеслия в жертва Себе Си поради мене.
- Ще предам - заплашил шефът - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предизвестявам вас, неповярвалите, за заплахата от безконечен огън, който не се гаси. Отстъпи впрочем от суетите и познай същинския Бог, с цел да не се разкайваш, когато се намериш във безконечния огън!
Аквилин изгубил самообладанието си, което си налагал поради своето достолепие, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат облеклата му, да го окачат на едно дърво и да го бият, до момента в който се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, незабавно почнал да се съблича.
Цели три часа грубо били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той освен не се отрекъл, само че и вопъл даже не издал. Острите болки от многочислените рани потъвали в дълбоката му любов и безпределна лоялност към Бога.
Управителят наредил още веднъж да го затворят и отпътувал на обиколка из региона. Като се завърнал, той го извикал отново на съд.
- Наказа ли те задоволително - запитал той - дългият ти престой в пандиза, с цел да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто послужвам с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да вардя вярата си в Него. На Него впрочем, същинският цар и Бог, се подчинявам и пред Него падам на колене!
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и необут да го развеждат из заснежените градски улици, като непрекъснато го бият. След това изтезание, на което целият град станал очевидец, той още веднъж бил изправен на съд:
- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на тъгите? Докога не ще те допира лютивината на болките?
- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
Последвала нова заповед за изтезания. Но на вятъра. На Аквилин не оставало нищо друго, с изключение на да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе отвън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с страдалчески венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и умрял. Не станало потребност палачите да се занимават повече с него.
Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, само че мъченикът им се явил насъне и изискал да го погребат в родното му село. Те постъпили съгласно волята му.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ