Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България.

Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. Той е настойник на земеделските стопани и бойците. В тази връзка Гергьовден е обвързван с доста обичаи и национални традиции. 6 май слага началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е обвързван с богата и комплицирана обредност, която визира доста страни от живота на индивида, изключително в предишното. Приготовленията стартират от предния ден с брането на цветя, зеленина и цъфнали клони. Всичко е закичено с венци и зелени клончета - главите на хората, къщите, кошарите. Не инцидентно празникът е прочут и като Цветен Георги.
На този ден се замесват обредни хлябове. Тестото се замесва с цветна вода и се оставя да втаса, завито с женска риза, от горната страна с китка здравец, вързана с червен конец - да се раждат женски агнета. Обредните хлябове се украсяват с агнешко кокалче или други украси съгласно предназначението си - за трапезата, за овчарите, за кошарите и за здраве. Най-важният ритуал на празника е жертвеното агне. Според националните вярвания, то би трябвало да е мъжко и да е бяло. В предишното се украсявало с венец от зелени клончета, обгърнати с червен конец, а на едното му рогче се палила свещичка. Захранвало се със сол, трици и зелена трева - за задоволеност, изобилие и богата паша. Най-старият мъж коли агнето до източната стена на къщата. По пръсналата по стената кръв се гадае за реколтата и за здравето на стопаните. Гергьовденската софра е обща и се прави на зелено. Освен агнето и обредните хлябове тук се носят мляко, свеж чесън, който в този момент за пръв път се къса, алено вино. На общата софра всички скарани би трябвало да се помирят, всички да се опростят, разногласията да се изгладят. Агнето се разчупва и една част се заделя за другият ден - Ранополия, когато би трябвало да се хапне от агнето. Костите се заравят в земята, с цел да се плодят овцете. Широко публикувано е вярването, че против Гергьовден излиза огън там, където има заровено имане. На Гергьовден се подписват новите контракти сред калфи и чираци, овчари и ратаи, защото народът дели годината от Димитровден до Гергьовден, и от Гергьовден до Димитровден. Неслучайно съгласно някои вярвания, двамата светии са били братя.
През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които наложително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкоз по-високи ще пораснат посевите. На Гергьовден момите извършват обичая напяване на китки или пръстени, посредством който гадаели за бъдещата си сватба. Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с наслада. Според национална сентенция “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица”.