Не “ако”, а “когато”: Световната икономика е застанала пред инфлация
Светът, който икономистите познаваха преди рецесията от 2008-2009 година, се характеризираше, наред с други неща, с съществени стопански връзки: инфлацията се движи в посока, противоположна на лихвените проценти - ниски лихвени проценти, висока инфлация и назад. Но този свят е престанал да съществува. През последните 10 години извънредно ниски до негативни лихвени проценти съжителстваха с извънредно ниски до негативни равнища на инфлация. Икономическата доктрина към момента не е в положение да предложи общоприето пояснение на „ парадокса “, че инфлацията понижава макар ниските лихви. Всичко, което тя знае, е, че лихвените проценти падат заради експанзионистичната парична политика на централните банки.
Началото на пандемията, с проблемите, които сътвори, прекъсна курса, който ни сподели дали стопанската система ще се върне към „ естественото “ или ще навлезе в нови „ парадокси “. Но през днешния ден – с напредъка в опазването на здравето, обвързван с имунизациите, който наподобява по-обещаващ, в сравнение с преди девет месеца – множеството биха се съгласили, че до момента в който икономическото влияние на пандемията ще продължи да ни преследва известно време след нейния край, има основателни очаквания, че до втората половината от идната година интернационалната стопанска система ще стартира да се връща към обикновено равнище на интензивност.
Така въпросът, който още веднъж остава без отговор, е дали инфлацията ще се задържи на доста ниски равнища, или противоположното, дали цените ще стартират да порастват в международен мащаб, когато стопанската система се възстановява. Бъдещето няма да бъде повтаряне на вчерашния ден, нито линейно продължение на днешния ден.
Резултатът е рисково неразбирателство. Много анализатори считат, че две неща могат да се случат по едно и също време: икономическо възобновяване, увеличение на производството на артикули, понижаване на безработицата и в това време лихвените проценти и доходността на облигациите би трябвало да останат на сегашните си ниски равнища за нескончаем интервал, подсилен от дълготрайни фискални отговорности и, най-важното, на фона на продължаващата експанзивна парична политика. И по този метод, дружно с имунизациите, стопанската система ще се върне към положението си преди ковид.
Най-вероятно обаче няма да има връщане към вчерашния ден и няма да има равен и елементарен път към напредък. Във всеки случай пътят ще бъде по-труден, в сравнение с в предишното. Това е по този начин, тъй като, както при рецесията от 2008-2009 година и пандемията, интернационалната стопанска система се характеризира с набор от несъответствия, невиждани в историята. Тези несъответствия произтичат от невиждани нараствания на държавния и корпоративния дълг, както и дълга на семействата и, надлежно, от политиките за незабавна парична агресия на централните банки. Както и последствията нереалистичния (напълно откъснат от фундаменталните стопански данни) напредък на фондовия пазар по света с едновременното съществуване на голямо количество " инертна " ликвидност.
Основно (и неизбежно) влияние на експанзионистичните фискални и парични политики за битка с пандемията беше увеличението на световния дълг: той се усили с 15 трилиона $ през 2020 година, доближавайки 280 трилиона $ или 365% от международния Брутният вътрешен продукт към 2019 година (320%). Увеличаването на дълга, което е значима част от напъните за надзор на пандемията, трябваше да се комбинира с политика на ниски (дори отрицателни) лихвени проценти. Ниските лихвени проценти и ниската рентабилност на облигациите са нужни за ръководство на възходящия обществен и частен дълг, както и за поддържане на релативно приемливо равнище на съвкупното търсене и попречване на дефлация или даже антиинфлация, т.е. общо понижение на цената.
Но в това време те предизвикаха и провокират неконтролирано повишаване на цената на акциите на борсата. Цените на акциите и съотношението цена/печалба са измежду най-високите в света. Настоящата композиция от високи цени на акциите и високи цени на облигациите продължава от 1998-1999 година, преди т.нар “дотком балонът ” на софтуерните акции да се спука. В същото време има впечатляващ растеж на спестяванията на интернационално равнище. Увеличението на корпоративните парични средства в Съединени американски щати е типично: за по-малко от година те съвсем се удвоиха и от 4,5% от общите им активи към този момент доближават 7,5%.
Някои от горепосочените несъответствия са рационални, тъй като в случай че международната стопанска система се върне към естествени равнища на интензивност, те биха могли да се проявят под формата на детонация в търсенето, което би сложило висок инфлационен напън. Което неизбежно ще бъде съпроводено от съответния инфлационен напън от страна на цените, като се има поради, че в световната стопанска система протичат „ действителни “ процеси, като стесняване на международната търговия заради разлика сред Съединени американски щати и Китай или увеличение на разноските, породено от изтеглянето на световните вериги за доставки от Китай.
Ако всичко това се случи в композиция - а въпросът е по-скоро по кое време ще се случи това, в сравнение с дали въобще ще се случи - тогава е несъмнено, че интервалът на антиинфлация ще завърши и ще бъде последван от още един интервал на висока инфлация, който ще изправи икономистите пред нови провокации.
Трудността при прогнозиране на бъдещето се дължи на обстоятелството, че сериозният стопански разбор не може да знае дали „ клопката на дълга ” ще бъде прибавен на първия стадий и дали ще надделее над всички останали, поддържайки ниско търсене или, назад, горните фактори незабавно ще стартират да преобладават и да провокират инфлация. Въпреки това, даже в случай че „ клопката на дълга “ надделее на първия стадий, защото с него може да се оправим единствено благодарение на експанзионистична политика, заключаваме, че в случай че не в кратковременен, то в средносрочен проект, неизбежният резултат от международната стопанска система може да не е нищо повече от инфлация.
В подобен случай съкращенията на държавните разноски и по-високите лихви са неизбежни. Само този път повишението на лихвените проценти ще се случи в невиждана икономическа среда, създавайки нов вид затруднения, основното измежду които може да бъде невъзможността да се рециклира дългът на мощно задлъжнелите страни, както и на бизнеса и семействата. Тогава интернационалната стопанска система в действителност ще се сблъска с незнайното, тъй като ще би трябвало да търси решения, които до момента никой не е обмислял съществено и които биха могли да бъдат обсъждани. Например всеобщо облекчение на задължения.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Началото на пандемията, с проблемите, които сътвори, прекъсна курса, който ни сподели дали стопанската система ще се върне към „ естественото “ или ще навлезе в нови „ парадокси “. Но през днешния ден – с напредъка в опазването на здравето, обвързван с имунизациите, който наподобява по-обещаващ, в сравнение с преди девет месеца – множеството биха се съгласили, че до момента в който икономическото влияние на пандемията ще продължи да ни преследва известно време след нейния край, има основателни очаквания, че до втората половината от идната година интернационалната стопанска система ще стартира да се връща към обикновено равнище на интензивност.
Така въпросът, който още веднъж остава без отговор, е дали инфлацията ще се задържи на доста ниски равнища, или противоположното, дали цените ще стартират да порастват в международен мащаб, когато стопанската система се възстановява. Бъдещето няма да бъде повтаряне на вчерашния ден, нито линейно продължение на днешния ден.
Резултатът е рисково неразбирателство. Много анализатори считат, че две неща могат да се случат по едно и също време: икономическо възобновяване, увеличение на производството на артикули, понижаване на безработицата и в това време лихвените проценти и доходността на облигациите би трябвало да останат на сегашните си ниски равнища за нескончаем интервал, подсилен от дълготрайни фискални отговорности и, най-важното, на фона на продължаващата експанзивна парична политика. И по този метод, дружно с имунизациите, стопанската система ще се върне към положението си преди ковид.
Най-вероятно обаче няма да има връщане към вчерашния ден и няма да има равен и елементарен път към напредък. Във всеки случай пътят ще бъде по-труден, в сравнение с в предишното. Това е по този начин, тъй като, както при рецесията от 2008-2009 година и пандемията, интернационалната стопанска система се характеризира с набор от несъответствия, невиждани в историята. Тези несъответствия произтичат от невиждани нараствания на държавния и корпоративния дълг, както и дълга на семействата и, надлежно, от политиките за незабавна парична агресия на централните банки. Както и последствията нереалистичния (напълно откъснат от фундаменталните стопански данни) напредък на фондовия пазар по света с едновременното съществуване на голямо количество " инертна " ликвидност.
Основно (и неизбежно) влияние на експанзионистичните фискални и парични политики за битка с пандемията беше увеличението на световния дълг: той се усили с 15 трилиона $ през 2020 година, доближавайки 280 трилиона $ или 365% от международния Брутният вътрешен продукт към 2019 година (320%). Увеличаването на дълга, което е значима част от напъните за надзор на пандемията, трябваше да се комбинира с политика на ниски (дори отрицателни) лихвени проценти. Ниските лихвени проценти и ниската рентабилност на облигациите са нужни за ръководство на възходящия обществен и частен дълг, както и за поддържане на релативно приемливо равнище на съвкупното търсене и попречване на дефлация или даже антиинфлация, т.е. общо понижение на цената.
Но в това време те предизвикаха и провокират неконтролирано повишаване на цената на акциите на борсата. Цените на акциите и съотношението цена/печалба са измежду най-високите в света. Настоящата композиция от високи цени на акциите и високи цени на облигациите продължава от 1998-1999 година, преди т.нар “дотком балонът ” на софтуерните акции да се спука. В същото време има впечатляващ растеж на спестяванията на интернационално равнище. Увеличението на корпоративните парични средства в Съединени американски щати е типично: за по-малко от година те съвсем се удвоиха и от 4,5% от общите им активи към този момент доближават 7,5%.
Някои от горепосочените несъответствия са рационални, тъй като в случай че международната стопанска система се върне към естествени равнища на интензивност, те биха могли да се проявят под формата на детонация в търсенето, което би сложило висок инфлационен напън. Което неизбежно ще бъде съпроводено от съответния инфлационен напън от страна на цените, като се има поради, че в световната стопанска система протичат „ действителни “ процеси, като стесняване на международната търговия заради разлика сред Съединени американски щати и Китай или увеличение на разноските, породено от изтеглянето на световните вериги за доставки от Китай.
Ако всичко това се случи в композиция - а въпросът е по-скоро по кое време ще се случи това, в сравнение с дали въобще ще се случи - тогава е несъмнено, че интервалът на антиинфлация ще завърши и ще бъде последван от още един интервал на висока инфлация, който ще изправи икономистите пред нови провокации.
Трудността при прогнозиране на бъдещето се дължи на обстоятелството, че сериозният стопански разбор не може да знае дали „ клопката на дълга ” ще бъде прибавен на първия стадий и дали ще надделее над всички останали, поддържайки ниско търсене или, назад, горните фактори незабавно ще стартират да преобладават и да провокират инфлация. Въпреки това, даже в случай че „ клопката на дълга “ надделее на първия стадий, защото с него може да се оправим единствено благодарение на експанзионистична политика, заключаваме, че в случай че не в кратковременен, то в средносрочен проект, неизбежният резултат от международната стопанска система може да не е нищо повече от инфлация.
В подобен случай съкращенията на държавните разноски и по-високите лихви са неизбежни. Само този път повишението на лихвените проценти ще се случи в невиждана икономическа среда, създавайки нов вид затруднения, основното измежду които може да бъде невъзможността да се рециклира дългът на мощно задлъжнелите страни, както и на бизнеса и семействата. Тогава интернационалната стопанска система в действителност ще се сблъска с незнайното, тъй като ще би трябвало да търси решения, които до момента никой не е обмислял съществено и които биха могли да бъдат обсъждани. Например всеобщо облекчение на задължения.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ