Нито един политик не се справи с коронавируса – за какво са ни тогава?
Светът живее в призрачен сън. Научно-фантастичен, само че призрачен сън. Вирус, който умира от сапун, сложи живота на цялата планета на пауза. Не на всички де, да не се объркате, само че по-обикновените хора, които още са болшинство, усещат цялата палитра от последици – къде здравни, къде стопански, къде обществени.
За единствено няколко месеца COVID-19 завладя всяка една по-значима страна на света. Имало няколко островни, които се отърваха, само че обикновено – като няма по какъв начин да ти дойдат навлеци, вирусът също няма да пристигна – още не устоя да си хвърчи до безспир, че да покрие толкоз огромни дистанции.
Разпространението на COVID-19 в световен мащаб обаче ясно сподели едно – няма политик, който да си коства парите. Или най-малко не от тези, които са по-видими. Приятното изключение може да се каже е новозеландският министър председател Джасинда Ардън, само че и Нова Зеландия има географско преимущество, което оказва помощ - въпреки всичко е реалност, че Ардън в действителност реагира по този начин, че пандемията да не повали страната ѝ. Но като цяло, без значение от системата, без значение от защитаваната идеология, COVID-19 удари тежко на всички места. Дори в Китай, който съгласно мнозина е за образец – що за живот е при няколко нови болни незабавно да почват блокади, да се строят лечебни заведения и да седиш и у дома с маска?
Нека напомним – етимологията на думата " политика " е безусловно ръководство на полиса! Полис идва от гръцки и значи " град-държава ", само че в по-широк смисъл е общество. Значи политиците са тези, които ръководят обществото и следва да го вършат по този начин, че то да добрува. Щом цялата планета и обществото, което я населява, в този момент страдат, значи политиците не са се справили. Не изисквам, че аз мога – не съм политик и нямам упоритостта да съм. Но тези, които желаят да са, следва да дават отговор и на неуместните въпроси, да вземат решение и огромните проблеми, а не да са първи единствено когато разпределяме на баницата мекото и на работата лекото.
След като научната общественост като цяло е уверена, че вирусът ни удари тъй като съумя да се трансферира от прилеп към хората, тогава простичкият въпрос към политиците като цяло е следният: Вие какво направихте, че да няма хора по света, които да ядат прилепи вместо пържоли?
Ако беше въпрос единствено към ръководещите съсловия, по какъв начин да е. Обаче има много образци по какъв начин ръководещи и съпротива се сменят по света и въпросът с яденето на прилепи си седи все по този начин настоящ. Което повдига и различен въпрос – като няма очевидно кой, тогава за какво въобще са ни? Претворихме ли в действителност приказката, че в случай че изборите променяха нещо, щяха да ги забранят? В една действителност на прилепи, единствено че Батман си остана в киножанра.
И още един въпрос - какво се случва с хора, които не съумяват да свършат дадена работа, които се провалят професионално и които не са политици? Уволняват ги!
Коронавирусът изрично сподели какъв брой уязвим е моделът на развиване, определен от човечеството. Казвам модел, защото действително той е един – капитализъм! Единствено идеологичните нюанси вършат разликите. Само че се оказа, че пред лицето на световна опасност те нямат значение.
С какво да сменяем обаче сегашният строй? Истината е, че забележима рецепта няма. Защото новата огромна смяна минава наложително през думичките " стига толкоз ", само че първо за самите нас. Когато по-масово успеем да си кажем " стига толкоз " - да вземем за пример след следващия онлайн тур за покупки, от които доста постоянно нямаме потребност, може да се надяваме на нещо в действителност по-добре. Тогава може да се сетим и, че политиците, които не се оправят с най-големите проблеми, сме ги основали всички ние – и по този начин няма да стане!
Автор: Ивайло Ачев
За единствено няколко месеца COVID-19 завладя всяка една по-значима страна на света. Имало няколко островни, които се отърваха, само че обикновено – като няма по какъв начин да ти дойдат навлеци, вирусът също няма да пристигна – още не устоя да си хвърчи до безспир, че да покрие толкоз огромни дистанции.
Разпространението на COVID-19 в световен мащаб обаче ясно сподели едно – няма политик, който да си коства парите. Или най-малко не от тези, които са по-видими. Приятното изключение може да се каже е новозеландският министър председател Джасинда Ардън, само че и Нова Зеландия има географско преимущество, което оказва помощ - въпреки всичко е реалност, че Ардън в действителност реагира по този начин, че пандемията да не повали страната ѝ. Но като цяло, без значение от системата, без значение от защитаваната идеология, COVID-19 удари тежко на всички места. Дори в Китай, който съгласно мнозина е за образец – що за живот е при няколко нови болни незабавно да почват блокади, да се строят лечебни заведения и да седиш и у дома с маска?
Нека напомним – етимологията на думата " политика " е безусловно ръководство на полиса! Полис идва от гръцки и значи " град-държава ", само че в по-широк смисъл е общество. Значи политиците са тези, които ръководят обществото и следва да го вършат по този начин, че то да добрува. Щом цялата планета и обществото, което я населява, в този момент страдат, значи политиците не са се справили. Не изисквам, че аз мога – не съм политик и нямам упоритостта да съм. Но тези, които желаят да са, следва да дават отговор и на неуместните въпроси, да вземат решение и огромните проблеми, а не да са първи единствено когато разпределяме на баницата мекото и на работата лекото.
След като научната общественост като цяло е уверена, че вирусът ни удари тъй като съумя да се трансферира от прилеп към хората, тогава простичкият въпрос към политиците като цяло е следният: Вие какво направихте, че да няма хора по света, които да ядат прилепи вместо пържоли?
Ако беше въпрос единствено към ръководещите съсловия, по какъв начин да е. Обаче има много образци по какъв начин ръководещи и съпротива се сменят по света и въпросът с яденето на прилепи си седи все по този начин настоящ. Което повдига и различен въпрос – като няма очевидно кой, тогава за какво въобще са ни? Претворихме ли в действителност приказката, че в случай че изборите променяха нещо, щяха да ги забранят? В една действителност на прилепи, единствено че Батман си остана в киножанра.
И още един въпрос - какво се случва с хора, които не съумяват да свършат дадена работа, които се провалят професионално и които не са политици? Уволняват ги!
Коронавирусът изрично сподели какъв брой уязвим е моделът на развиване, определен от човечеството. Казвам модел, защото действително той е един – капитализъм! Единствено идеологичните нюанси вършат разликите. Само че се оказа, че пред лицето на световна опасност те нямат значение.
С какво да сменяем обаче сегашният строй? Истината е, че забележима рецепта няма. Защото новата огромна смяна минава наложително през думичките " стига толкоз ", само че първо за самите нас. Когато по-масово успеем да си кажем " стига толкоз " - да вземем за пример след следващия онлайн тур за покупки, от които доста постоянно нямаме потребност, може да се надяваме на нещо в действителност по-добре. Тогава може да се сетим и, че политиците, които не се оправят с най-големите проблеми, сме ги основали всички ние – и по този начин няма да стане!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ