Светът е пълен с опасни психопати, които можете да срещнете

Светът е цялостен с рискови психопати, които можете да срещнете  по пътя си когато и да е. Но има и по-лоши обстановки, да вземем за пример, в случай че мерзавецът е на власт и се трансформира в тежест за целия народ. Един от тези несимпатични герои, Франсоа Дювалие или просто Папа Док, управлява Хаити от 1957 до 1971 година. Това време се трансформира в жестока страница в историята на многострадалната страна, която ориста не пожалила изключително.

Кариерата на Франсоа Дювалие стартира почтено. Имайки здравно обучение, той отделя доста сила на опазването на здравето, взе участие в санитарни задачи и оказва помощ на жителите на отдалечени села. Дювалие можел да остави добър спомен за себе си в доста генерации хаитяни, в случай че не бил влезнал в политиката.

Един от най-образованите хора в страната си, Франсоа Дювалие е назначен за помощник-министър на труда, а по-късно за министър на публичното здраве и труда в държавното управление на първия черен президент на Хаити, Дурмас Естима. След свалянето на военната хунта на Естима, доктор Дювалие се укрива от управляващите и през 1956 година, когато преследването на последователи на някогашния държавен глава утихва, той взе участие в президентските избори.

Дювалие губи тези избори, само че не се отчаял. През цялата 1956 година столицата на Хаити, град Порт-о-Пренс, е разтърсена от детонации, които убиват и осакатяват жители. Привържениците на Дювалие, които по този метод сеели суматоха измежду популацията и проправяли пътя за завладяване на властта със мощ, били ангажирани с това. Случаят обаче се намесил в ориста на Док – законният президент избягал, а предварителните избори се трансформирали в най-хубавият час на Дювалие.

Осъзнавайки, че може да загуби изборите още веднъж, хитрият доктор убедил учителя Даниел Фининьол, безспорният любимец на предизборната конкуренция, да се причисли към обединението. Заедно Фининьол станал президент, само че заемал тази позиция единствено 19 дни. На държавно съвещание военачалник Кебро, дясната ръка на Дювалие, арестувал Фининьол. След като законният президент бил изпъден от страната със фамилията си, в Порт-о-Пренс избухнали протести, които Кебро брутално удавил с утвърждението на Док.

Според най-консервативните оценки, най-малко 1000 души са били убити тогава. В същото време при разстрелите на демонстрациите нямало ранени – те просто били натоварени дружно с труповете в камиони и заровени живи в джунглата. Когато националните безредици били потушени, Кебро оповестил новите президентски избори, които се провели на 22 октомври 1957 година Те минали без регистрация на гласоподаватели и никакъв надзор. Както се очаквало, Франсоа Дювалие станал президент, а Народното събрание бил образуван от най-пламенните му последователи.

Новият президент трансформирал спокойния живот на хаитяните в пъкъла на земята. Папа Док считал, че с цел да се поддържа стабилността в страната, би трябвало да бъдат екзекутирани най-малко 500 души годишно, само че той непрекъснато надхвърлял проекта. Просто казано, никой не направлявал репресиите, осъществени от защитата на новия президент, която незабавно почнала да се назовава Тонтон-Макут.

Първоначално тези формирования се наричали VSN – Volontaires de la Sécurité Nationale (доброволци на националната сигурност). Те трябвало да обезпечат ред в градовете и селата на страната и били образувани от доброволци. Желаещите да служат на родината си и папа Док получавали оръжие и на практика неограничена власт над елементарните хаитяни. Тонтон-Макут не получавали заплата и се ръководели от правилото „ краката хранят вълка “.

Името Тонтон-Макут е тясно обвързвано с локалните креолски вярвания и култа на вуду. Думата тонтън се превежда като „ чичо “, а в Хаити се употребява като синоним на думата „ вълшебник “. Сред островитяните битували митове, че тонтоните обикалят селата с чували (макут) и събират в тях деца, които след това убиват и изяждат. Оказва се, че тонтон-макут е злокобно, враждебно образувание и това не е прекомерно друго от действителността.

Гвардията на папа Док работела доста просто – упреквали човек в скрит план против президента, след което Тoнтон-Макут отива при него. Жертвата бива хвърляна в каменен бунар без правосъден развой или следствие или просто бивала убита, а цялото му имущество било прибирано от „ магьосниците “.

На Хаити вярата в чуждоземните сили и по-специално култа към вуду постоянно е била мощна. Привържениците на Дювалие интензивно се възползвали от това – носели тъмни очила, бели ризи и черни панталони, което ги карало да наподобяват на Барон Събота – едно от най-влиятелните вуду божества, олицетворяващи гибелта. Често, с цел да засилят резултата на Тoнтон-Макут, върху лицето се нанасяла бяла багра, която ги карала да наподобяват като мъртви.

Тези хора употребявали най-ужасните изтезания и изтезания – те изгаряли живи хора, убивали ги с камъни, нарязали ги на части с брадви и мачете. Често труповете се оставяли на показ, с цел да внушат боязън у хората. Хаитяните вярвали, че Тoнтон-Макут може да вижда през стени, да чете мислите и е изцяло невредим. Някои от островитяните били сигурни, че въобще не са хора, а зомбита, които мощните вуду магьосници изкарали от гробовете, с цел да служат на папа Док.

От 1957 до 1961 година режимът на Дювалие убива повече от 30 хиляди души, само че тази цифра евентуално е много по-голяма. Страхът от Док и неговата зомби войска бил толкоз огромен, че когато през 1964 година президентът оповестил безконечните си пълномощия, никой даже не помислил да се възмути.

За да сътвори легитимност на продължаващата промяна, се организира референдум. На бюлетините имало един въпрос – „ Съгласен ли си? “ От отговорите имало единствено един – „ Да “. След като получил доживотно председателство, Дювалие тотално се смахнал и публично се оповестил за Барон Събота.

Папа Док непрекъснато подчертавал връзката си с другия свят. Когато президентът Кенеди отхвърля финансова помощ на Хаити и се опитал да провежда прелом в страната, Дювалие персонално организира вуду гала, по време на която набожда фигурата на американския президент с игли.

През 1961 година Док претърпял сърдечен удар и до момента в който бил болен, отговорностите му били изпълнявани от Клеман Барбо – уредникът и подстрекател на Тонтон-Макут. Връщайки се на работа, Дювалие първо бутнал зад решетките индивида, който тествал властта, а откакто помислил малко, наредил да бъде екзекутиран. След известно време, на една от вуду церемониите, свещеникът споделил на папа Док, че духът на Барбо се е преместил в черно куче. След това всички черни кучета в страната били убити с декрет на президента.

С течение на времето се появил цялостен лист от заглавия и апели, утвърдени от доктора, които създали допустимо да го назовем „ безспорния водач на революцията “, „ настойник на елементарния народ “, „ коректор на грешките “ и така нататък Терорът в страната се засилил неведнъж – Папа Док персонално провеждал ежедневни срещи на тематика „ държавна сигурност “, на които били одобрявани описи с обречени хаитяни.

В същото време Дювалие не не запомнил да постави ръка върху държавната хазна, която била изцяло на негово разположение, като персонална банкова сметка. Тoнтон-Макут можело да се появи във всеки цех в страната и да изиска парите „ в поддръжка на революцията “ от името на притежателя и никой не смеел да откаже.

Папа Док се показал и в литературата. Научавайки за книгата на Мао Цзедун, диктаторът написал своя –  „ Мисли на Дювалие “, която всеки жител на страната бил задължен да я купи за 15 $. Малцина биха могли да си разрешат подобен разкош, тъй че сборникът с мисли на президента се плащал на вноски, като се приспадали пари от заплатите.

В своите изявления, адресирани до народа, Франсоа Дювалие ловко употребявал концепциите за битка против расизма. Президентът споделил на своя народ, че е изпратен от горната страна, с цел да донесе на черните хора тъждество и независимост от предубеждения. Откровено заблуждаващите фантазии на диктатора, който бил разчувстван от въздействието на властта и парите, били комплицирано преплетени с концепциите на негрите – философска теория, учредена на митинг против расизма.

Столицата на страната през 60-те се трансформирала в фон за снимане на филми на ужасите – отсечени глави лежали на купчини на площади в Порт-о-Пренс, а трупове на обесени хора, набъбнали от жегата, се люлеели по балконите на къщите. Грабежите, изнасилванията, отвличанията на дами и деца станали нещо всекидневно и никой не се изненадвал, че злодеите работят от името на папа Док и само за „ отбрана на революцията и елементарния народ “.

През годините на ръководството на папа Док стопанската система на Хаити, която към този момент била окаяна, била унищожена до основи. Повече от 200 хиляди души, живеещи в северозападната част на страната, непрекъснато гладували, а трафикът на хора се трансформирал в постоянен бизнес. Хаитяни продавали децата си в иго за няколко $ с вярата, че най-малко ще бъдат нахранени.

В страната процъфтявала търговията с кръв. През 1971 година товари с 2500 литра кръв се изпращат два пъти месечно в Съединени американски щати. Франсоа Дювалие желал да трансферира властта си по завещание и след гибелта на Док юздите били в ръцете на неговия наследник Жан-Клод Дювалие. Новият деспот бил наименуван Бейби Док и той траял да тероризира страната.

Синът на Франсоа Дювалие нямал хватката и интелигентността на татко си, само че съумял да удържи „ кормилото “ от 1971 до 1986 година. Той бил отхвърлен от поста си и избягал във Франция, като дал на страната си последната услуга – откраднал няколко стотин милиона $ от хазната. През 2011 година Бейби Док посещава родината си, само че бил задържан. По-късно наследникът на Док бил освободен под домакински арест и умрял през 2014 година в дома си в Порт-о-Пренс от сърдечен удар.

Въпреки обстоятелството, че народът на Хаити се разделил със семейство Дювалие през 1986 година, към момента се усещат следствията от „ мъдрото ” ръководство на папа Док и Бейби Док. Както и преди, Хаити остава една от най-бедните и рискови страни на планетата и е малко евентуално нещо да се промени в близко бъдеще.

Автор: Десислава Михалева