Светът беше на прага на трета световна война и коронавирусът

Светът беше на прага на трета международна война и коронавирусът предотврати това трагично събитие. Това съобщи скоро в изявление лекар Михаел Лайтман, създател на Международната академия по кабала. Специално за читателите на Списание Осем преведохме мнението на известния кабалист, в което има доста мъдрост и просветление, както и една рационална духовна догадка:

Представете си какъв би бил животът, в случай че ние, без да пита не си бяхме създали планетата през втората половина на 20 век такава, каквато тя в този момент е. Съществуват и други въпроси: защо пребивавам, какво друго има с изключение на да търча и да търча от самото начало до момента в който не падна и не умра. Ние не знаем от кое място пристигна този вирус, само че това в действителност и не ни е толкоз значимо сега. Просто би трябвало да кажем, че това, което се случи, е положително нещо. 

Вирусът ни споделя: „ Хора, спрете! Земляни, погледнете какво направихте с тази планета. Вие унищожавате всичко, което ви дава запас за битие. Унищожавате природата, която ви е родила, породила, възпитала и в която вие съществувате. “

Светът ни се движеше към международна война. Човечеството беше на прага на война. Дори в самостоятелния човешки живот има такива моменти, в които влизаш и знаеш, че няма връщане обратно и няма излаз. Засмуква те и усещаш, че ще нагазиш в блата, от които връщане няма. 

Абсолютно съм уверен, че коронавирусът ни избави от международна война. Ако не беше вирусът, в най-близки периоди щяхме да почнем да се занимаваме с война. Трябва да кажем благодаря на вируса. Да го разцелуваме дори. Ние сме егоисти, единствено войната може да ни избави – да обнови пазарите и живота, да ни научи на нещо. След една война какво вършим? Пак хукваме да бягаме, да търсим нови ресурсни източници и да ги пресушаваме.

Погледнете Твореца, или Природата, кой както желае да го назовава, какви забавни неща крие. Всички ги хвана по бели гащи, и то някак умерено въпреки всичко. Всички досегашни естествени катаклизми като пожари, наводнения, трусове, изригвания на вулкани се отнасяха до местоположението, в която се случваха. А този дребен вирус промени живота на всеки един от нас. И всички се съгласяват с него. 
Трябва да осъзнаем особената задача на този вирус. Не толкоз за него би трябвало да приказваме, а за себе си. И не да се пазиме от него, а да търсим метод по какъв начин с негова помощ да се преобразим. Помисли за какво този вирус те постави в обособена стая за дълго време с твоите близки и фамилията ти. За да узнаеш за тях - какво ги вълнува, по какъв начин се споделят приятелите им, защо си мислят преди да заспят, какви са фантазиите им, в кой клас са…

Информацията, която имаме да получаваме от Твореца, не идва посредством вируса, а посредством мозъка и съзнанието ни, посредством вътрешните ни чувства в състояние на изолираност, посредством сърцето. Такъв е този вирус. От президентите на държавните управления до хората, които мият улиците, всички се поклониха на вируса. Не тъй като вирусът е заразил някого или го е умъртвил. Случва се, с цел да раздруса човечеството за реверите. 

Както когато непослушното дете го хващаш за раменцата и лекичко го разтърсваш, с цел да се опомни. След това то почва да те вижда, да те чува и да те схваща. 
Тече доста съществено, съдбоносно преструктуриране на света. Надявам се, че то ще е духовно и идеологическо преструктуриране – а не финансово или политическо. Светът за първи път си задава въпроса - по каква причина съществуваме? 

Всичко, което се случва на материално равнище, се не помни за най-вече едно столетие. Ако си позволим, ще забравим и за този вирус. Трябва да не позволяваме това да се случи. Да осъзнаем, че това не е вирус, а висше положително, състрадание, което ни сподели какъв ужасяващ свят сме основали самите ние. Свят, в който ние страдаме, и толкоз сме изтъпели, че не виждаме, че сме плебеи. 

Че заран се разсънвам и търча към своята кола, два часа пътувам до работа, увисвам по тапите, работя, с цел да заредя колата и да се върна вкъщи. Вечер съм толкоз изтощен, че съумявам единствено да погледам някоя идиотска тв стратегия и да се просна в леглото. Е на другия ден – същото. А къде е жена ми, децата къде са и по какъв начин живеят, на какви кръжоци ходят…

Ние сами създадохме този свят, време е да помислим по какъв начин да го променим. Вирусът ще ни помогне. 
Никакви страхове не би трябвало да имат хората. Само един: ще съумея ли да се възползвам от сегашния миг. Един вирус направи от нас спокойни хора, които си седят вкъщи и си мислят по какъв начин да се трансформират и да израснат духовно. 

Не са ни нужни милиарди, международните пари ще намалеят поради сниженото ползване. Те не са ни нужни в такива размери. Вече са измислени благосъстоянието, многото пари, с цел да се перчим един пред различен в нашия безконечен нарцисизъм.
Хайде да си променим настройките. Сега имаме тази опция. Вирусът ни пречиства, не директно. Как ще живеем след вируса ли? Сега самолетите са на земята, корабите са в пристанищата, магазините за празни. Какво, че ще се изгубят милиарди? Човечеството разбра, че може да съществува и с доста малко. 
Ако не стартираме да се променяме, а природата абсолютно ще ни помогне да го създадем, тя го прави и сега – ние върви към заличаване. 
Превод: Списание ОсемИзточник