Съветският опит проправи пътя на фашизма в Русия
" Свещена война ": по този начин патриарх Кирил, глава на Руската православна черква, разказа спора с Украйна на 27 март 2024 година Този израз, претрупан със смисъл от човек, обвързван с Владимир Путин, се причислява към дълга поредност от злъчни рецензии, демонизиращи Киев. Страната е упрекната в " неонацизъм ", Украйна и Русия са считани за " една и съща страна "... Руските водачи се базират на предишното на страната си при всяка опция, с цел да оправдаят завладяването на Украйна, даже в случай че това значи да възстановят речника на Съветския съюз или да се сближат с православната черква. Тимъти Снайдър, професор по история в Йейлския университет и експерт по Централна и Източна Европа, отговори на въпросите на френското месечно списание GEO по отношение на историческите и идеологически въздействия, които подхранват режима на Владимир Путин и неговия светоглед. Той обръща взор обратно към траекториите и вдъхновенията, които тласнаха Владимир Путин да оформи днешна Русия, характеризираща се със забележителна настъпателност против своите източноевропейски съседи.
GEO: До каква степен усещанията на Съветския съюз и модерна Русия за Украйна са сходни?
ТИМЪТИ СНАЙДЪР: Путин е човек, който е израснал през 70-те години на предишния век, във време, когато една тъкмо избрана визия за Украйна преобладаваше в Съветския съюз. Според нея Украйна съществуваше, само че не беше значима просвета, единствената значима просвета беше съветската. В дълготраен проект всички ще се асимилират в тази съветска просвета. Друго публикувано мнение през 70-те години беше култът към Втората международна война, по време на която Съветският съюз избави света. Съветският съюз постоянно е бил почтен, постоянно на вярната страна на историята. Именно в този подтекст стартира интелектуалното развиване на Путин, само че от този момент той свързва тези хрумвания с крайнодесни, националистически и даже фашистки възгледи за Русия. Той мина от позицията за Украйна, чиято просвета е вторична към позицията, че Украйна не съществува. Това не е руска концепция: никой руски водач не го е казвал, даже Сталин. Този мироглед датира от концепциите на съветските фашистки и националистически мислители преди Втората международна война. Путин също мина от концепцията за Съветския съюз, който избави света, към тази за Русия, която избави света, придавайки й набожен облик: Съветският съюз избави света не тъй като беше функционираща комунистическа страна, а тъй като Русия към момента е почтена пред корумпирания свят.
GEO: Тази интерпретация на Украйна от Владимир Путин важи ли и за други източноевропейски страни?
Т. СНАЙДЪР: Путин има империалистическа надменност, която е много класическа за други страни. За него Русия е същинска страна, с същинска история, до момента в който нейните съседи са по-малки, маловажни, без забележителна просвета. Но мисля, че той има доста характерно отношение към Украйна: тя не е просто по-малко значима, тя е основана от нашите врагове, няма право на битие, самото й битие е офанзива против Русия. Не мисля, че Путин има същото мнение за Казахстан или Грузия. Той наподобява има концепцията, че Украйна е съветска, че е открадната от руснаците и че затова те имат право да си я върнат и да убият всички, които са я откраднали.
GEO: Защо други източноевропейски страни съумяха да поемат по либерален път, до момента в който Русия се трансформира в автокрация?
Т. СНАЙДЪР: Има три съществени аргументи, които биха могли да имат значение. Страните от Източна Европа имаха преимущество пред руските републики след рухването на Източния блок, тъй като тези постсъветски страни трябваше да изградят напълно ново суверенно битие. Такъв е казусът с Русия, която беше, колкото и да го забравяме, една от републиките на Съветския съюз, без суверенитет преди 1991 година Втората причина се отнася до олигархията, концентрацията на благосъстояние след края на Съюз на съветските социалистически републики: тази форма на завземане на благосъстояние от част от популацията попречва прехода към народна власт, което засегна Русия, както и Украйна. Но третата причина, която удари мощно Русия, е, че тази олигархия не беше разрушена: преминахме от режим с няколко олигарси към режим единствено с един - Путин. Разликата сред Украйна и Русия е, че през последните двадесет години Украйна мина от система, в която няколко олигарси преобладаваха всичко, към по-демократичен режим, до момента в който Русия държеше един олигарх да управлява всичко в автократичен, персонален и тайнствен режим.
И най-после, има и четвърта причина, която е характерно съветска: имперското завещание. Най-големите европейски демокрации са някогашни империи, които са признали от опит, че империализмът се проваля. Такъв е казусът с Обединеното кралство, Франция, Испания... Руските елити не престават да си мислят, че могат да бъдат империалисти.
GEO: Как Украйна съумя в тази битка против олигархията, до момента в който Русия към момента се ръководи от Путин?
Т. СНАЙДЪР: Русия и Украйна се раздалечиха в своите модели през последните двадесет години значително с помощта на украинското гражданско общество. Демократичните институции и процеси не работят сами: гражданското общество оказва помощ да се резервира тази демократична система, както е в Украйна. Тази страна има доста развити организации на локално равнище, които оказват помощ за доближаването с Европа. Русия няма изгода от това гражданско общество и това е фундаментална разлика. Това украинско гражданско общество улеснява обновяването на елитите, естествен и потребен развой: това се случи през 2014 година и мисля, че тази дата ще бъде запомнена като решаваща и позитивна стъпка за демокрацията през 21 век. Съвременна Украйна разрешава свободни избори и промяна на властта до степен, в която могат да се случат изненадващи резултати като успеха на Зеленски.
Това не е по този начин в Русия, която основава обстановка, в която водачите са все по-възрастни и във война с по-младите генерации като това на Навални, унижават ги, затварят ги, даже ги убиват. Руските водачи нямат връзка с действителния свят, до момента в който украинските политици са на тридесет или четиридесет години. Последното десетилетие не беше положително за демокрацията: по-малко страни следват тази политическа система, a някои страни, които са я приели, са по-малко демократични, в сравнение с през 2014 година Украйна е същинско изключение, което също изяснява нейното значение: една съветска победа би унищожила един от дребното позитивни демократични образци на 21 век.
GEO: Доколко съветската фашистка изразителност е дело на самия Путин?
Т. СНАЙДЪР: Често се подценява какъв брой авторитетен е Путин по тази тематика. Има някакъв западен мит за идеологията на Путин, че той по-скоро е технократ, човек, който мисли единствено от позиция на рационалността. Мисля, че тази концепция е неправилна от 15 години, само че ние искахме да го забележим като човек разумен или заинтригуван от парите. По-скоро сочим с пръст фашистки съветски интелектуалци като Александър Дугин, които въздействат на Путин. Има доста съветски фашистки мислители, които имат необятна аудитория, само че Путин в действителност е пионерът в тази област, което може да се види в неговите трудове. Защото Путин е разгласил доста и приказва доста по тази тема; можем да забележим към 2009 или 2010 година смяната в неговите отзиви, началото на тези цитати от Иван Илин, огромният съветски мъдрец на фашизма, към началото на 2000-те. Мисля също, че по чудноват метод руският опит проправи пътя на фашизма в Русия. Това са две доста разнообразни школи на мислене, само че Съветският съюз сътвори някаква доверчивост измежду руснаците, които откровено считат, че фашизмът е нещо непознато, че постоянно са били антифашисти. Путин би се изненадал да разбере, че е фашист, би се объркал, тъй като руснаците са били учени от генерации, че фашизмът е злият Запад, който им желае злото. В прочут смисъл това прави страната уязвима за фашизма.
GEO: Дали идеологическият триумф, който Владимир Путин би постигнал при победа в Украйна, би бил толкоз застрашителен за Европа, колкото укрепването на съветските военни позиции?
Т. СНАЙДЪР: Една победа на Путин в Украйна би била злополука за Европа, необикновено деморализиращо събитие. Има сили в Обединеното кралство, във Франция, в Германия, в Полша и другаде, които се опълчват на демокрацията, всички те биха били подкрепени от победа на Русия, както посредством подсилване на Русия, по този начин и от морална позиция. Падането на Украйна би било еквивалент на френското помирение от 1940 година: не смъртна присъда за демокрацията в Европа, а пагубен удар за нея и нейните почитатели. Вторият проблем е, че съветска победа би насърчила по-нататъшни дейности както от Москва, по този начин и от Пекин. Украинците задържат руснаците, само че също и Китай, показвайки какъв брой мъчно е да се реализира навлизане. Поражението на Украйна прави спор в Тихия океан по-вероятен, което би имало ужасни последствия. Особено откакто Европейският съюз е антиимпериален план: по-скоро модел на интеграция, в сравнение с империализъм. Но в случай че Русия победи, този империализъм ще получи втори късмет, и обвързваните с него политически модели ще наподобяват доста привлекателни.
GEO: Може ли съветският политически модел да бъде заимствуван другаде в Европа, при положение на победа на Москва в Украйна?
Т. СНАЙДЪР: Това би било доста евентуално. Русия към този момент печели изборни победи на Запад: Брекзит не е съветска самодейност, само че Русия избра един от лагерите. Същото важи и за Тръмп, с евентуално решаваща помощ през 2016 година Словакия също преди малко избра държавно управление, желано от Москва. Но победа на Русия би направила успеха на проруските партии доста по-вероятна в най-важните европейски страни, като AFD в Германия. Присъединяването към властта на тези антиевропейски, криптофашистки партии ще се възстановява.
GEO: Успя ли Русия да изобрети нова политическа система, смесваща авторитаризъм и нови технологии, или сме изправени пред вид на фашизъм или автокрация?
Т. СНАЙДЪР: Фашизмът постоянно е тласкал медиите в избрана посока. Мисля, че този софтуерен климат е удобен за фашизма, изключително с интернет. Такъв е казусът с Илън Мъск и Туитър: извънредно дясна персона, която присвоява технология, която тласка хората надясно, преди да я трансформира, с цел да повлияе още повече на потребителите. Разликата може да бъде, че този актуален фашизъм е по-нихилистичен: за фашизма всичко е битка, няма последна истина, светът е единствено битка за власт. Днес тази версия на фашизма не изисква от никого да се бие, а единствено да не има вяра на никого.
GEO: До каква степен усещанията на Съветския съюз и модерна Русия за Украйна са сходни?
ТИМЪТИ СНАЙДЪР: Путин е човек, който е израснал през 70-те години на предишния век, във време, когато една тъкмо избрана визия за Украйна преобладаваше в Съветския съюз. Според нея Украйна съществуваше, само че не беше значима просвета, единствената значима просвета беше съветската. В дълготраен проект всички ще се асимилират в тази съветска просвета. Друго публикувано мнение през 70-те години беше култът към Втората международна война, по време на която Съветският съюз избави света. Съветският съюз постоянно е бил почтен, постоянно на вярната страна на историята. Именно в този подтекст стартира интелектуалното развиване на Путин, само че от този момент той свързва тези хрумвания с крайнодесни, националистически и даже фашистки възгледи за Русия. Той мина от позицията за Украйна, чиято просвета е вторична към позицията, че Украйна не съществува. Това не е руска концепция: никой руски водач не го е казвал, даже Сталин. Този мироглед датира от концепциите на съветските фашистки и националистически мислители преди Втората международна война. Путин също мина от концепцията за Съветския съюз, който избави света, към тази за Русия, която избави света, придавайки й набожен облик: Съветският съюз избави света не тъй като беше функционираща комунистическа страна, а тъй като Русия към момента е почтена пред корумпирания свят.
GEO: Тази интерпретация на Украйна от Владимир Путин важи ли и за други източноевропейски страни?
Т. СНАЙДЪР: Путин има империалистическа надменност, която е много класическа за други страни. За него Русия е същинска страна, с същинска история, до момента в който нейните съседи са по-малки, маловажни, без забележителна просвета. Но мисля, че той има доста характерно отношение към Украйна: тя не е просто по-малко значима, тя е основана от нашите врагове, няма право на битие, самото й битие е офанзива против Русия. Не мисля, че Путин има същото мнение за Казахстан или Грузия. Той наподобява има концепцията, че Украйна е съветска, че е открадната от руснаците и че затова те имат право да си я върнат и да убият всички, които са я откраднали.
GEO: Защо други източноевропейски страни съумяха да поемат по либерален път, до момента в който Русия се трансформира в автокрация?
Т. СНАЙДЪР: Има три съществени аргументи, които биха могли да имат значение. Страните от Източна Европа имаха преимущество пред руските републики след рухването на Източния блок, тъй като тези постсъветски страни трябваше да изградят напълно ново суверенно битие. Такъв е казусът с Русия, която беше, колкото и да го забравяме, една от републиките на Съветския съюз, без суверенитет преди 1991 година Втората причина се отнася до олигархията, концентрацията на благосъстояние след края на Съюз на съветските социалистически републики: тази форма на завземане на благосъстояние от част от популацията попречва прехода към народна власт, което засегна Русия, както и Украйна. Но третата причина, която удари мощно Русия, е, че тази олигархия не беше разрушена: преминахме от режим с няколко олигарси към режим единствено с един - Путин. Разликата сред Украйна и Русия е, че през последните двадесет години Украйна мина от система, в която няколко олигарси преобладаваха всичко, към по-демократичен режим, до момента в който Русия държеше един олигарх да управлява всичко в автократичен, персонален и тайнствен режим.
И най-после, има и четвърта причина, която е характерно съветска: имперското завещание. Най-големите европейски демокрации са някогашни империи, които са признали от опит, че империализмът се проваля. Такъв е казусът с Обединеното кралство, Франция, Испания... Руските елити не престават да си мислят, че могат да бъдат империалисти.
GEO: Как Украйна съумя в тази битка против олигархията, до момента в който Русия към момента се ръководи от Путин?
Т. СНАЙДЪР: Русия и Украйна се раздалечиха в своите модели през последните двадесет години значително с помощта на украинското гражданско общество. Демократичните институции и процеси не работят сами: гражданското общество оказва помощ да се резервира тази демократична система, както е в Украйна. Тази страна има доста развити организации на локално равнище, които оказват помощ за доближаването с Европа. Русия няма изгода от това гражданско общество и това е фундаментална разлика. Това украинско гражданско общество улеснява обновяването на елитите, естествен и потребен развой: това се случи през 2014 година и мисля, че тази дата ще бъде запомнена като решаваща и позитивна стъпка за демокрацията през 21 век. Съвременна Украйна разрешава свободни избори и промяна на властта до степен, в която могат да се случат изненадващи резултати като успеха на Зеленски.
Това не е по този начин в Русия, която основава обстановка, в която водачите са все по-възрастни и във война с по-младите генерации като това на Навални, унижават ги, затварят ги, даже ги убиват. Руските водачи нямат връзка с действителния свят, до момента в който украинските политици са на тридесет или четиридесет години. Последното десетилетие не беше положително за демокрацията: по-малко страни следват тази политическа система, a някои страни, които са я приели, са по-малко демократични, в сравнение с през 2014 година Украйна е същинско изключение, което също изяснява нейното значение: една съветска победа би унищожила един от дребното позитивни демократични образци на 21 век.
GEO: Доколко съветската фашистка изразителност е дело на самия Путин?
Т. СНАЙДЪР: Често се подценява какъв брой авторитетен е Путин по тази тематика. Има някакъв западен мит за идеологията на Путин, че той по-скоро е технократ, човек, който мисли единствено от позиция на рационалността. Мисля, че тази концепция е неправилна от 15 години, само че ние искахме да го забележим като човек разумен или заинтригуван от парите. По-скоро сочим с пръст фашистки съветски интелектуалци като Александър Дугин, които въздействат на Путин. Има доста съветски фашистки мислители, които имат необятна аудитория, само че Путин в действителност е пионерът в тази област, което може да се види в неговите трудове. Защото Путин е разгласил доста и приказва доста по тази тема; можем да забележим към 2009 или 2010 година смяната в неговите отзиви, началото на тези цитати от Иван Илин, огромният съветски мъдрец на фашизма, към началото на 2000-те. Мисля също, че по чудноват метод руският опит проправи пътя на фашизма в Русия. Това са две доста разнообразни школи на мислене, само че Съветският съюз сътвори някаква доверчивост измежду руснаците, които откровено считат, че фашизмът е нещо непознато, че постоянно са били антифашисти. Путин би се изненадал да разбере, че е фашист, би се объркал, тъй като руснаците са били учени от генерации, че фашизмът е злият Запад, който им желае злото. В прочут смисъл това прави страната уязвима за фашизма.
GEO: Дали идеологическият триумф, който Владимир Путин би постигнал при победа в Украйна, би бил толкоз застрашителен за Европа, колкото укрепването на съветските военни позиции?
Т. СНАЙДЪР: Една победа на Путин в Украйна би била злополука за Европа, необикновено деморализиращо събитие. Има сили в Обединеното кралство, във Франция, в Германия, в Полша и другаде, които се опълчват на демокрацията, всички те биха били подкрепени от победа на Русия, както посредством подсилване на Русия, по този начин и от морална позиция. Падането на Украйна би било еквивалент на френското помирение от 1940 година: не смъртна присъда за демокрацията в Европа, а пагубен удар за нея и нейните почитатели. Вторият проблем е, че съветска победа би насърчила по-нататъшни дейности както от Москва, по този начин и от Пекин. Украинците задържат руснаците, само че също и Китай, показвайки какъв брой мъчно е да се реализира навлизане. Поражението на Украйна прави спор в Тихия океан по-вероятен, което би имало ужасни последствия. Особено откакто Европейският съюз е антиимпериален план: по-скоро модел на интеграция, в сравнение с империализъм. Но в случай че Русия победи, този империализъм ще получи втори късмет, и обвързваните с него политически модели ще наподобяват доста привлекателни.
GEO: Може ли съветският политически модел да бъде заимствуван другаде в Европа, при положение на победа на Москва в Украйна?
Т. СНАЙДЪР: Това би било доста евентуално. Русия към този момент печели изборни победи на Запад: Брекзит не е съветска самодейност, само че Русия избра един от лагерите. Същото важи и за Тръмп, с евентуално решаваща помощ през 2016 година Словакия също преди малко избра държавно управление, желано от Москва. Но победа на Русия би направила успеха на проруските партии доста по-вероятна в най-важните европейски страни, като AFD в Германия. Присъединяването към властта на тези антиевропейски, криптофашистки партии ще се възстановява.
GEO: Успя ли Русия да изобрети нова политическа система, смесваща авторитаризъм и нови технологии, или сме изправени пред вид на фашизъм или автокрация?
Т. СНАЙДЪР: Фашизмът постоянно е тласкал медиите в избрана посока. Мисля, че този софтуерен климат е удобен за фашизма, изключително с интернет. Такъв е казусът с Илън Мъск и Туитър: извънредно дясна персона, която присвоява технология, която тласка хората надясно, преди да я трансформира, с цел да повлияе още повече на потребителите. Разликата може да бъде, че този актуален фашизъм е по-нихилистичен: за фашизма всичко е битка, няма последна истина, светът е единствено битка за власт. Днес тази версия на фашизма не изисква от никого да се бие, а единствено да не има вяра на никого.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ