Седмицата: Не е фейк! Тригодишната заря гръмко се застреля
Свърши се! Гръмна като беззвучна заря, дето обаче таман кучетата и другите животни, които сякаш пазим, и нея имат качеството да я чуват! Отшумя като подаръчна хартия в коша за боклук (някои си я пазят, с цел да я изхвърлят „ но различен път “, та по този начин я завещават на наследниците си, когато пристигна време все в миналото да се разчисти боклукът на минало-заминалото). Да, свърши се и последната седмица на 2023-а, а с нея и цялата година. Приключи се всекидневно – посредством безконечната празнична поза „ ловци на храни “ и с какво да преглътнем.
Друг авджилък обаче нашумя в последно време около доста модерната дума от британския „ фалшив “, откогато я съчетахме с „ нюз “ в нашенското „ фалшив вести “. То тоя фалшив, дето значи най-общо казано неистинско, подправено, си има баш точна нашенска дума – менте. Ама като иде тирада за вести тъкмо баш приляга неистини, и то опашати неистини – сиреч по-големи и от огромните. Не че „ фалшив “ е дума на годината – не. Тя публично ни се лепна съгласно статистиката още някъде през 2018 година А и като си имаме за отличник през 2023-а думата „ слобка “, какъв ти фалшив – чистата гола истина е туй ново (не)коалиционно политпартийно животно.
Та по тази причина към този момент на чист български, тъкмо в последната седмица на предходната година, като прескочи и в първата на новата, се откри сезонът на това новото ловуване. Не на маса като при „ ловците на храни “ – може и прав, може и лежащ да се изявяваме като „ ловци на неистини “.
Появи се този лов, под това име, публично в обществените мрежи, към този момент прескача и като графа един тип из национални малките екрани. Голямо знамение! Ловим неистини като мухи! Само дето то това у нас си е народен спорт и то освен медиен. Да не се връщаме толкоз обратно във времето, когато ни фейкваха с комунизма.
Но ей го, на таман както при социализЪма! Точно в този момент - в края на предходната и началото на тази година можем (не)опашато да отчетем: новото ни ярко бъдеще, дето (не)внезапно взе да се чертае през 2020-а е преизпълнено като социалистическа планова петилетка - за три години. Празничната заря „ от избори на все предварителни избори “, от „ парламент на все същия парламент “, от „ служебно държавно управление на друго отново такова “ завърши като сею самовзриви, напряко се гръмна в главата – във всичките си сякаш глави. След като се ускориха да го играят право хоро, но им се самоизкривиха сметките.
От лов на неистини, несъмнено. Ето и по какъв начин (не) им се получи.
Тъкмо декември 2023-а се оказа краят на „ Великото национално въстание “ от 2020-а – това дълго сякаш тичане в бъдещето, но все на къси дистанции – съгласно на кой какъв брой му е повече или по-малко къс мисловният развой. Приключи обаче, както беше замислено – конституционно. Само дето измененията в конституцията дори не са под лозунга „ какви ги мислехме – какви станаха “, а под слогана „ ние ги измислихме да праснем другите – другите ни опраскаха нас “.
Да вземем да вземем за пример за образец кви ги къдреше президентът Румен Радев на път за втория си мандат и кво бръснене му се случи към този момент във втория му мандат. Дори и в конституцията особено го записаха сякаш безименно, та да не си разиграва към този момент както му скимне „ служебния “ кон. И то тези, на които той персонално завърза магаретата пред портите на властта. Така че – завършек на персоналната юмручна гражданска война на Румен Радев президенто-премиера. Който си беше приготвил своя нова конституция – за повече президетска власт, кво друго – а стана основен негативен воин на другата новоремонтирана конституция, тази на враговете му, най-много на някогашните му „ другари “.
Или да вземем за пример да вземем таман тези „ другари “ на Радевия пестник – жълтопаветните герои от бунтовната пролет на 2020 година, на които също им се случи тъкмо противоположното на това, с което бяха увили своите павета. Вместо с техните промени да ударят вражеското статукво на ГЕРБ, в този момент „ не престават измененията “ дружно с ГЕРБ. Като ПП-ДБ са обединени в сякаш некоалиция с ГЕРБ-СДС. За авторството на която „ сглобка “ напълно пълноправно може да претендира някогашният министър председател и герберски водач Бойко Борисов, който трябваше да бъде изчегъртан. Пак същият пък на процедура изчегърта другия очакван за тази процедура – основния прокурор Иван Гешев. И това им „ сглоби “ самият Борисов, на който партията се завърна като първа политическа мощ и направи правенето на избори през три месеца безпредметно.
Още повече, че то в действителност и съпротива няма – изчегъртана е. След като даже Българска социалистическа партия е съвсем последна партия в днешните парламенти с Корнелия Нинова отпред. Ама по този начин е, когато в ловната опозиционна дружинка са единствено и другите останки от огромния тригодишен фалшив “ – „ Възраждане “ и Има Такъв Народ. ЧНГ и наслука!
Друг авджилък обаче нашумя в последно време около доста модерната дума от британския „ фалшив “, откогато я съчетахме с „ нюз “ в нашенското „ фалшив вести “. То тоя фалшив, дето значи най-общо казано неистинско, подправено, си има баш точна нашенска дума – менте. Ама като иде тирада за вести тъкмо баш приляга неистини, и то опашати неистини – сиреч по-големи и от огромните. Не че „ фалшив “ е дума на годината – не. Тя публично ни се лепна съгласно статистиката още някъде през 2018 година А и като си имаме за отличник през 2023-а думата „ слобка “, какъв ти фалшив – чистата гола истина е туй ново (не)коалиционно политпартийно животно.
Та по тази причина към този момент на чист български, тъкмо в последната седмица на предходната година, като прескочи и в първата на новата, се откри сезонът на това новото ловуване. Не на маса като при „ ловците на храни “ – може и прав, може и лежащ да се изявяваме като „ ловци на неистини “.
Появи се този лов, под това име, публично в обществените мрежи, към този момент прескача и като графа един тип из национални малките екрани. Голямо знамение! Ловим неистини като мухи! Само дето то това у нас си е народен спорт и то освен медиен. Да не се връщаме толкоз обратно във времето, когато ни фейкваха с комунизма.
Но ей го, на таман както при социализЪма! Точно в този момент - в края на предходната и началото на тази година можем (не)опашато да отчетем: новото ни ярко бъдеще, дето (не)внезапно взе да се чертае през 2020-а е преизпълнено като социалистическа планова петилетка - за три години. Празничната заря „ от избори на все предварителни избори “, от „ парламент на все същия парламент “, от „ служебно държавно управление на друго отново такова “ завърши като сею самовзриви, напряко се гръмна в главата – във всичките си сякаш глави. След като се ускориха да го играят право хоро, но им се самоизкривиха сметките.
От лов на неистини, несъмнено. Ето и по какъв начин (не) им се получи.
Тъкмо декември 2023-а се оказа краят на „ Великото национално въстание “ от 2020-а – това дълго сякаш тичане в бъдещето, но все на къси дистанции – съгласно на кой какъв брой му е повече или по-малко къс мисловният развой. Приключи обаче, както беше замислено – конституционно. Само дето измененията в конституцията дори не са под лозунга „ какви ги мислехме – какви станаха “, а под слогана „ ние ги измислихме да праснем другите – другите ни опраскаха нас “.
Да вземем да вземем за пример за образец кви ги къдреше президентът Румен Радев на път за втория си мандат и кво бръснене му се случи към този момент във втория му мандат. Дори и в конституцията особено го записаха сякаш безименно, та да не си разиграва към този момент както му скимне „ служебния “ кон. И то тези, на които той персонално завърза магаретата пред портите на властта. Така че – завършек на персоналната юмручна гражданска война на Румен Радев президенто-премиера. Който си беше приготвил своя нова конституция – за повече президетска власт, кво друго – а стана основен негативен воин на другата новоремонтирана конституция, тази на враговете му, най-много на някогашните му „ другари “.
Или да вземем за пример да вземем таман тези „ другари “ на Радевия пестник – жълтопаветните герои от бунтовната пролет на 2020 година, на които също им се случи тъкмо противоположното на това, с което бяха увили своите павета. Вместо с техните промени да ударят вражеското статукво на ГЕРБ, в този момент „ не престават измененията “ дружно с ГЕРБ. Като ПП-ДБ са обединени в сякаш некоалиция с ГЕРБ-СДС. За авторството на която „ сглобка “ напълно пълноправно може да претендира някогашният министър председател и герберски водач Бойко Борисов, който трябваше да бъде изчегъртан. Пак същият пък на процедура изчегърта другия очакван за тази процедура – основния прокурор Иван Гешев. И това им „ сглоби “ самият Борисов, на който партията се завърна като първа политическа мощ и направи правенето на избори през три месеца безпредметно.
Още повече, че то в действителност и съпротива няма – изчегъртана е. След като даже Българска социалистическа партия е съвсем последна партия в днешните парламенти с Корнелия Нинова отпред. Ама по този начин е, когато в ловната опозиционна дружинка са единствено и другите останки от огромния тригодишен фалшив “ – „ Възраждане “ и Има Такъв Народ. ЧНГ и наслука!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ